Средновековните алхимици са търсили начин да превърнат оловото в злато, но векове са търпели неуспех.
Както се изяснило по-късно, през XXI век, скъпоценни метали могат да се извлекат от обикновените отпадъци на хората и дори не е необходим философски камък за това.
Отдавна е известно, че много метали се концентрират в отпадните води, където водата от канализацията се смесва с промишлени отпадъчни и дъждовни води.
От година на година се налага постоянно да търсим нови начини за борба с токсичните метали, които могат да попаднат чрез почвата или чрез чашата с вода към човека.
Сега в хода на ново изследване специалистите от Аризонския университет решили да оценят концентрацията и ценността на различни метали в утайките на отпадните води. Те взели образци от най-различни ъгълчета в САЩ и измерили съдържанието на метали с помощта на масспектрометър, който може да извлича подписи на различни химични елементи.
Както се оказало, град от един милион души за година оставя в отпадните води метали на обща стойност $13 милиона, включително скъпоценни на стойност $2,6 млн.
Водещият автор на изследването, инженерът еколог Пол Вестерхоф, твърди, че това откритие може да помогне на градовете, които търсят начин да си върнат инвестицията за скъпата утилизация. Например в японския град Сува специалистите вече са се опитвали да извлекат злато от отпадните води с пречиствателното оборудване. Тогава успели да уловят почти 2 килограма злато от всеки тон пепел след изгаряне на утайките, което е дори повече, отколкото в някои природни находища.
Макар че нито едно от американските пречиствателни съоръжения не последвало този пример, новото изследване за пореден път доказва необходимостта от преосмислянето на ценността на отпадните води.
Днес около 60% от утайките на отпадните води в САЩ се разпръсват по полетата и горите в качеството на торове, но при това остава рискът от замърсяване на почвите с токсични химични вещества и патогенни микроорганизми.
Металите не са единствената полза, която може да се извлече от канализацията. Шведски пречиствателни станции вече тестват възможността за създаване на биопластмаси от отпадни води, а фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“ финансира строителството на пречиствателни съоръжения, които да генерират ток и питейна вода от отпадни води.
Ще измине време, преди добиването на скъпоценни метали от отпадни води да стане нещо нормално – скъпоценните метали в тинята са толкова разредени, че присъстват на нива, аналогични на проста мръсотия.
Изследователите смятат, че скъпоценните метали, включително злато, могат да попадат в канализацията благодарение на производството на ювелирни изделия, от промишлени и автомобилни катализатори, както и от електроника. В отпадните води са били открити и платина, мед, желязо и цинк. Тон утайка средно съдържа 16,7 грама сребро и около една трета от грама злато.
В близко време екипът на Вестерхоф се надява да изясни дали новото им откритие ще помогне за създаването на икономически и технически жизнеспособна технология за повторно добиване на скъпоценни метали.