Днес е петък 13-и.
На този ден с приключването на преименуването на българските турци се поставя началото на „Възродителния процес ” у нас, съобщава Фокус. На тази дата преди 30 години през 1985 г. след провел се пленум на ЦК на БКП, са били отчетени резултатите от преименуването на българските турци. Този процес е оценен като "истинско народно движение, спонтанно и всеобхватно заляло всички райони, където живее това население". По време на конгреса са изнесени данните относно смяната на имената на 310 хиляди български турци от Кърджалийски, Хасковски, Бургаски и Пловдивски окръг. На тази дата се навършват 12 години от смъртта на Димитър Мишев - български радиоинженер, професор, доктор на техническите науки, академик на БАН. Димитър Мишев участва в разработки и внедрявания в областта на космическите изследвания, телевизионната и комуникативната техника. Главен създател на цветната телевизия у нас.
На 13 февруари са родени: писателят Тодор Влайков, литературният критик Александър Йорданов.
На 13 февруари умират историкът Никола Милев, живописецът Васил Стоилов, политикът Огнян Дойнов.
2004 г.
Българският кораб "Хера", плаващи под камбоджански флаг, натоварен с 11 000 т. въглища, потъва при буря край Босфора. На борда има 17 българи и двама украинци екипаж. В памет на загиналите моряци.
1985 г.
В периода 12 - 13 февруари се провежда пленум на ЦК на БКП, който отчита резултатите от преименуването на българските турци. Този процес е оценен като "истинско народно движение, спонтанно и всеобхватно заляло всички райони, където живее това население".На 18 януари 1985 г. се провежда среща на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП с първите секретари на окръжните партийни комитети. Георги Атанасов изнася доклад за резултатите от кампанията по преименуването на българските турци, според който до 14 януари същата година са сменени имената на 310 000 души предимно от Кърджалийски, Хасковски, Бургаски и Пловдивски окръг. ЦК на БКП изпраща до висши партийни ръководители в страната материал, озаглавен "Укрепването на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа хомогенност", в който за първи път се говори за "възродителен процес" и "смяна на имената". Посочва се, че "документално" е установено, че българските турци са "потомци на ислямизирани в миналото българи" и че целта на "преименуването" е "окончателно и безвъзвратно да откъснем това население от турцизма" и да се постигне "избистряне и укрепване" на неговото българско национално съзнание.На 28 януари 1985 г. на съвещание на ЦК на БКП с партийния актив в София се отчита, че в цялата страна преименуването е приключило. Обяснено е, че с него се поставя началото на "възродителен процес", който трябва да възстанови българското национално съзнание на преименуваните и окончателно да ги приобщи към българската нация.На 24 октомври 1985 г. се състои посещение на генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов в България. В разговора между двамата държавни глави Тодор Живков се опитва да убеди Горбачов, че България не е многонационална държава, но изразява и тревога, че в момента българските турци са 800 000 с тенденция до 2000-та година да станат един милион. Според Живков Турция гледа на тях “като на част от турската нация” и ги “концентрира по границата и на вътрешни стратегически пунктове” и ги превръща в “пета колона против Варшавския договор”. Така Живков аргументира “възродителния процес” и прогнозира: “Сега населението си работи. Това не значи, че всичко е решено. Ще минат десет години и ще се реши."
1981 г.
Във Вашингтон е организирана вечер на българската култура.
1954 г.
С постановление на Министерския съвет и ЦК на БКП бившите царски дворци "Врана", "Бистрица", "Ситняково", "Саръгьол", "Кричим", "Евксиноград", "Баня" - Карловско се предават за ползване от обществени и държавни организации.
1952 г.
На 8, 11 и 13 февруари в Съюза на българските писатели се провежда обсъждане на романа "Тютюн" на Димитър Димов. Критиците Пантелей Зарев и Емил Петров обвиняват автора в "надкласова" гледна точка, космополитизъм, "несчитане" със социалистическия реализъм. Обсъждането завършва с препоръки за основна преработка на романа в духа на отправените критики.Димитър Тодоров Димов e български писател-белетрист. Роден е на 25 юни 1909 г. в гр. Ловеч. Следва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, завършва ветеринарна медицина (1934 г.). Работи като участъков лекар в провинцията. Специализира хистология на нервната система в Испания. От 1953 г. е професор във ВССИ "Г. Димитров". Автор е на повече от 20 научни труда. Председател е на Съюза на българските писатели (1964-1966 г.). Майстор е на психологическия и социалния роман. Произведения: "Поручик Бенц" (1938 г.), "Осъдени души" (1945 г.), "Тютюн" (1951 г.), "Жени с минало" (1960 г.) и др. Умира на 1 април 1966 г. в Букурещ.
1944 г.
Около устието на река Места, започват четиридневни боеве между български части и гръцки партизани.
1939 г.
Стартира първата конференция на българските православни църкви в Северна Америка.
1926 г.
Приета е условна амнистия, засягаща осъдени по Закона за защита на държавата. Освободени са около 7000 затворници.
1908 г.
Група от течението на прогресистите в Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) (тесни социалисти) е изключена от партията. Групата състояща се от 97 съмишленици издават позив, с който напускат партията заедно с лидерите си. Преди това – на 14 декември 1908 г. е изключена друга група, принадлежаща към същото течение. Прогресисти е центристко течение в Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), възглавено от д-р Н. Сакаров, К. Тинева, Г. Кръстев и др. То възниква в края на 1906 г. и началото на 1907 г.
На тази дата са родени:
1952 г.
Роден е Александър Йорданов (А. Й. Александров) – български литературен критик, публицист и политик. Завършва българска филология във Висш педагогически институт – Шумен (1976 г.). Работи като заместник-главен редактор на вестник "Студентски глас" (Шумен, 1973-1975 г.), литературен редактор в Агенция "София-прес" (1977-1978 г.). Научен сътрудник (1986 г.) в Института за литература при Българската академия на науките. Защитава кандидатска дисертация на тема "Литературната критика и българският модернизъм (Димо Кьорчев, Иван Радославов, Гео Милев)" (1985 г.). Специализира по проблемите на поетиката в Полша през 1987 г. и 1988 г. Депутат е от листата на СДС в VII Велко Народно събрание и в ХХХVI Народно събрание; председател е на ХХХVI Народно събрание (от 1992 г.); депутат е в ХХХVII Народно събрание. Председател е на Радикалдемократическата партия в България, а от 1995 г. е председател на Радикалдемократическата партия в СДС; заместник-главен редактор е и е главен редактор (от 1991 г.) на вестник "Век 21". Редактор и съставител е на сборника със съчинения на Н. Райнов, Д. Кьорчев, Вл. Василев и др. Съчинения: "Личности и идеи" (1986 г.), "В сянката на думите" (1989 г.).
1864 г.
Роден е Стоян Иванов Брънчев - български лесовъд, член на БКД (1900 г.). Един от организаторите на горското дело в България. Редактира 14 години сп. "Лесовъдна сбирка" (1899-1913 г.); пише редица книжовни трудове, между които: "Изкуствено и естествено развъждане на горите" (1894 г.), "Лесоустройство" (1896 г.), "Горите и горското стопанство в България" (1918 г.). Умира на 4 април 1940 г. в София.
На тази дата умират:
2007 г.
Венелин Георгиев Алайков - български шахматист, шахматен проблемист.
Той е гросмайстор от 1993 г. и международен съдия по шахматна композиция от 1977 г. Печели редица международни награди. По професия е машинен инженер и специалист по нормиране на труда. От 1993 до 2004 г. завежда рубриката „Композиция“ в сп. Шахматна мисъл.С шахматна композиция започва да се занимава от 1947 г., когато публикува първата си задача във вестник „Седмичен ребус“. От 1963 г. публикува над 1300 композиции от различни жанрове
2006 г.
Николай Никифоров Тотев - български сценарист. Роден е в село Загориче на 21 юни 1938 г. Завършва специалност българска филология в Софийския университет през 1961 г. Първи главен редактор на вестник "Континент" (1992).
„Амзово“ е обявен за находищен резерват номер 1 за България. „Амзово“ е името на български резерват, разположен в землището на град Смолян, на 1 километър южно-югоизточно от Станевска махала.
2003 г.
Умира Димитър Николов Мишев - български радиоинженер, професор, доктор на техническите науки, академик на БАН.
Димитър Мишев участва в разработки и внедрявания в областта на космическите изследвания, телевизионната и комуникативната техника. Главен създател на цветната телевизия у нас. Основател и ръководител на дистанционните изследвания на Земята от Космоса – научно направление с което страната ни е със световен авторитет. Един от инициаторите и лидерите на научните програми за българските космически полети. Автор и съавтор на 66 патента и изобретения, български, руски и френски, на 300 публикации в научни списания. Автор на 40 книги, учебници и ръководства сред които „Телевизията в България“, „Сателитна и кабелна телевизия“, „Global change and Bulgaria“, „Дейци на българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949 г.“, „First results of 1999 total eclipse obser vations“, „Телевизията в света на високите технологии“ и др. Член на около 20 международни и национални научни асоциации, федерации и дружества. Неговото изобретение спектометър „Спектър“ работи дълги години на борда на „Салют-6“, „Салют-7“ и станцията „МИР“. Спектрометричният и навигационен комплекс „ Фрегата “ е разработен под ръководството на професор Мишев и работи на борда на станцията „Фобос“, предназначена за изучаване на Марс и неговия естествен спътник Фобос. Той е инициатор и организатор на няколко български космични програми, в това число полетите на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров, както и националния проект „България - 1300„ наречен така по случай 1300-годишния юбилей от създаването на българската държава.
2000 г.
Огнян Наков Дойнов – български политик, дипломат, министър. Роден е на 15 октомври 1935 г. в Гара Бов. Завършва ВМЕИ, специалност "Топлотехника". Работи в Министерство на транспорта (от 1959 г.); старши инженер е в отдел "Благоустройство"; директор е на кантора във ВТО и заместник-търговски представител в Япония. Съветник е в Държавния съвет (1970-1973 г.). Завеждащ-отдел "Промишленост и транспорт" на ЦК на БКП (от 1974 г.) и заместник-председател на Министерски съвет. Член е на ЦК на БКП (от 1976 г.) и е секретар на ЦК; член е на Политбюро и е министър (от 1981 г.); председател е на Стопанския съвет към Министерски съвет. Изваден е от състава на Политбюро през декември 1988 г. Заминава като посланик в скандинавските страни. След 1990 г. работи при Р. Максуел; съветник е на руския концерн "Нордекс". От 1990 г. живее в Австрия въпреки опитите на бившия главен прокурор Иван Татарчев да го върне в България, за да бъде изправен пред съда за оказване на помощ на развиващите се страни.
1990 г.
Васил Стоилов (В. С. Антонов) - български живописец, народен художник (1947 г.). Роден е на 29 февруари 1904 г. в София. Завършва живопис в Държавната художествена Академия в София (1927 г.) при Ц. Тодоров. Специализира в Париж (1929-1932 г.), участва в Есенния салон (1929 г.) и в Салона на френските художници (1930 г., 1932 г., 1935 г.), получава почетно отличие за картината “Човекът със стомната” (1932 г.). През 1931 г. урежда самостоятелна изложба в Париж. Професор (1960 г.) във ВИАС. Рисува портрети, фигурални композиции, пейзажи, битови сцени: “Тодора” (1928 г.); “Баба с шал” (1928 г.); “Българска мадона” (1940 г.); “Копачки” (1942 г.); “Селянка” (1953 г.); “Момиче със синя забрадка” (1945 г.); “Зима в Кричим”, “Пейзаж” (1933 г.) и др. Орден “НРБ”, II ст. (1974 г.), орден “Г. Димитров” (1984 г.).
1942 г.
Христо Николов Луков - български офицер, генерал-лейтенант (1938 г.). Роден е през 1887 г. във Варна. Завършва Военното училище (1907 г.), участва в Балканската война. Създател и началник на Артилерийската стрелкова школа (1924-1928 г.) и на учебното отделение в Артилерийската инспекция към Министерството на войната (1928-1934 г.). Един от организаторите на Военния съюз и преврата на 19 май 1934 г. През 1934-1935 г. е командир на III и II дивизия. Министър на войната (1935-1938 г.). Уволнен от армията през 1938 г. Убит от комунистическа терористична група в София.
1925 г.
Никола Илиев Милев - български историк и публицист. Роден е на 20 май 1881 г. в с. Мокрени, Костурско. Учи в Галатасарайския лицей в Цариград (1902 г.). Завършва история в София (1909 г.). Специализира във Виена; професор по българска история и история на балканските народи в СУ. Член на ВМОРО от 1898 г. Депутат в ХХI ОНС (1923 г.). Редактор на в-к “Слово” (1922-1925 г.). Убит от комунистически терористи. Трудове: “Известия за състоянието на Турция в края на ХVIII в.” (1913 г.), “Католическа пропаганда в България през ХVII в.” (1914 г.), “Факторите на Българското възраждане” (1920 г.) и др.
Денят 13 февруари в световната история
Арестът на астронома Галилео Галилей, патентоването на кинематографа, преименуването на полуостров Крим и включването му в Екатеринославската губерния са част от събитията, с които свързваме датата 13 февруари в световната история.
През 1 633 г. Инквизицията в Рим арестува астронома Галилео Галилей.
Италианският математик, физик и астроном, откривател на закона за изохронизма на малките трептения, закона за земното притегляне, полага принципите на модерната динамика и построява пръв астрономическата тръба. Неговите наблюдения го приближават до теориите на Коперник. Галилей обявява, че Слънцето, а не Земята е център на планетната система и че Земята се върти около Слънцето, както и други планети, които отразяват неговата светлина. Заради това в Римския двор го обявяват за еретик.
През 1784 г. полуостров Крим е преименуван на Таврия и е включен в състава на Екатеринославската губерния.
През 1895 г. братя Люмиер патентоват прожекционния апарат – кинематограф. Изобретател на устройството е Луи Люмиер, който е собственик на малък завод. Брат му Огюст му помага, като след това става активен участник в прожектирането на филми. Названието на апарата е образувано от двете гръцки думи – кинема – движение и графо – пиша.
На 13 февруари са родени: руският оперен певец Фьодор Шаляпин, поп-певецът Роби Уилямс.
На 13 февруари умират: скулпторът Бенвенуто Челини, композиторът Рихард Вагнер.
2014 г.
В Белгия се легализира детската евтаназия.
2013 г.
С решение на Министерския съвет е закрито с. Каменско, намиращо се в Югоизточна България, Община Сунгурларе, Област Бургас.
2012 г.
Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц се обявява против ACTA, критикувайки липсата на баланс между авторските права и индивидуалните права на потребителите.
2011 г.
Националната телевизия съобщава, че Висшият военен съвет на Египет разпуска двете камари на парламента и отменя действащата конституция.
Статуя на Тутанкамон е открадната от музея в Кайро заедно с още две позлатени дървени статуи на Тутанкамон, статуя на Нефертити, статуетка на писар от двореца на фараон Ехнатон, както и сърце на скарабей и други ценности на античността.
2002 г.
Тридесет и деветото Народно събрание отхвърля първия вот на недоверие към правителството на Симеон Сакскобургготски.
1996 г.
В Иранския парламент САЩ са наречени “Велик Сатана”.
1991 г.
Американската авиация бомбандира цивилни цели в столицата на Ирак, Багдад. В резултат на въздушното нападение загиват стотици мирни граждани.
1981 г.
В “Ню Йорк Таймс” е публикувано най-дългото изречение, което се състои от 1286 думи.
1975 г.
В северната част на остров Кипър се създава Турско-кипърска федерална държава. Скоро след това в резултат на засилващите се сблъсъци между гърци и турци Кипър се разделя на две части.
В античността Кипър е колонизиран от гърците, които го наричат “Острова на Афродита”. По-късно преминава последователно в ръцете на финикийците (IХ в. преди Христа), асирийците (704 г. преди Христа), египтяните (560 г. и 323 г. преди Христа), персийците (525 г. преди Христа) и македонците (333 г. преди Христа). През 58 г. преди Христа става римска провинция, а през 395 г. - част от Византийската империя. През 1191 г. Кипър е завладян от Ричард I, след което веднага става владение на френската династия на Люзиняните, а през 1489 г. - на Венецианската република. От 1571 г. до 1878 г. е владение на Турция. През 1878 г. е отстъпен за управление на Великобритания, която го анексира през 1914 г. и през 1925 г. става британска колония. По време на II-рата световна война и следвоенния период е важна британска база в Близкия изток. През 1954-1960 г. води борба за независимост под ръководството на архиепископ Макариос. На 16 август 1960 г. Кипър става независима република, член на Британската общност (1962 г.). През 1963 г. започват конфликти между турски и гръцки общности на острова и през 1964 г. там са изпратени сили на ООН. През 1974 г. нахлуват турски войски. Година по-късно Кипър е насилствено разделен на гръцка зона и турска зона начело с Рауф Денкташ (бивш вицепрезидент на Кипър, лидер на кипърските турци), която през 1983 г. се самообявява за самостоятелна република Северен Кипър, непризната от ООН.
1974 г.
Руският писател А. Солженицин е лишен от съветско гражданство и е изгонен от СССР.
Александър Исаевич Солженицин е руски писател хуманист и общественик; академик (1997 г.). Роден е на 11 декември 1918 г. в Кисловодск. Арестуван е през февруари 1945 г. и е осъден на 8 години концлагер. След изтърпяване на присъдата през 1953 г. е заточен до живот в Казахстан. Става известен като писател след публикуването на повестите “Един ден на Иван Денисович” (1962) и “Матьориният двор” (1963); и двете са публикувани в сп. “Новûй мир”. През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите, след като през 1967 г. е изпратил писмо, в което се обявява против цензурата. След като му е присъдена Нобелова награда, той отказва да напусне СССР и не присъства на церемонията по нейното връчване. След излизането на първия том на “Архипелаг ГУЛАГ” (1974 г.) е обвинен в държавна измяна, арестуван е, отнето му е съветското гражданство и е експулсиран в Германия (тогава ФРГ); там живее, подпомаган от Х. Бьол. От 1976 г. живее в щат Върмонт, САЩ. На 27 май 1994 г. се завръща в Русия; през 2002 г. учредява награда на свое име, неин пръв носител е писателят В. Распутин. Книги: “Архипелагът ГУЛАГ” (1974 г.), “Раково отделение” (повест, 1968 г.), “В първия кръг” (повест, 1968 г.), епопеята “Червеното колело” (т. 1-8, 1971-1991 г.), “Решило телето дъба да събаря” (1975 г.; допълнена 1991 г.), “Април 1917. Върмонт; Париж” (1993-1995 г., т. 1-2), “Публицистика” (т. 1-2, 1995-1996 г.); разкази, пиеси, киносценарии и публицистика. Събраните му съчинения са издадени в Москва едва през 1990 г. (т. 1-8). Носител е на Нобелова награда за литература (1970 г.).
1970 г.
Компанията “Дженерал Мотърс” започва разработката на автомобилни двигатели, работещи с безоловен бензин.
1960 г.
Франция извършва в Сахара своя първи ядрен опит.
1959 г.
На пазара излизат първите кукли Барби.
Само през първата година от излизането на куклата на пазара са били продадени 351 000 бройки, всяка на цена от 3 американски долара.
1956 г.
В Антарктида е открита първата съветска научна станция “Мирнъй”.
1949 г.
В Еквадор тълпа от хора запалва радиостанция след всеобща паника, предизвикана след излъчването на “Война на световете” на Хърбърт Уелс.
1945 г.
В хода на Втората световна война след 50-дневна битка съветските войски превземат Будапеща.
1945 г.
Англо-американската авиация извършва бомбардировки над Дрезден – едни от най-големите в цялата история на Втората световна война. Над града са изсипани 3750 тона бомби. Жертвите са над 135 000. Почти целият град е превърнат в развалини. По-късно англичаните обявяват бомбардировката като отговор за немските въздушни удари срещу Англия през 1940 г.
1940 г.
Михаил Булгаков завършва романа си “Майстора и Маргарита”.
Булгаков е руски писател и драматург, майстор на гротеската. Започва да пише през 1919 г. През 1921 г. се преселва в Москва, където сътрудничи на вестници и списания. Първият му роман "Белая гвардия" е отпечатан в списание "Россия" (1924 г.), но не изцяло. Единствената публикувана приживе на автора книга е сборника "Дяволиада" (1925 г., 5 разказа). По инициатива на МХАТ Михаил Булгаков създава на основа на романа "Белая гвардия" драмата "Дни Турбиних" (1926 г., забранена от РАПП в периода 1929-1932 г.). Първата му сатирична пиеса е "Зойкина квартира" (1926 г.), тя е поставяна на сцена през сезона 1926/27 г., но е отпечатана едва през 1982 г. Втората драма на Булгаков "Бег" (1927-1928 г.) е забранена преди премиерата. На 28 март 1930 г. той се обръща с писмо в пресата до Сталин, Ягода и още петима видни политици, с което моли за разрешение да емигрира или да работи в театъра. Лично Сталин се разпорежда Булгаков да продължи работа в театъра, като лично го информира по телефона на 18 април 1930 г. През 1930 г.–1936 г. работи като асистент-режисьор в МХАТ. През 1936 г. Михаил Булгаков преминава в Болшой театър, където е оперен либретист и преводач. Всичко, написано от него, остава в ръкопис. Вече на легло, ослепял, той диктува поправките към романа "Мастер и Маргарита" (1928-1940 г.). През 1941 г. в Ленинград и в Москва за кратко се играе пиесата му "Дон Кихот" (1938 г.), а през 1943-1948 г. - драмата "Последние дни" (1934-1935 г.). След смъртта си Михаил Булгаков е заличен от литературните истории и плановете на издателствата. Неговата съпруга Елена Сергеевна Булгакова запазва литературното му наследство до 1955 г., когато в печата и на театрална сцена се появяват творбите Булгаков (благодарение на подкрепата на К. Паустовски и В. Каверин).
1922 г.
В Москва се състои първият концерт на симфоничен оркестър без диригент.
1917 г.
В Англия правителството разрешава на жените да управляват таксиметрови леки автомобили.
1895 г.
Братя Люмиер патентоват прожекционния апарат – кинематограф. Изобретател на устройството е Луи Люмиер, който е собственик на малък завод. Брат му Огюст му помага, като след това става активен участник в прожектирането на филми. Названието на апарата е образувано от двете гръцки думи – кинема – движение и графо – пиша.
1881 г.
В Петербург се състои премиерата на операта на Чайковски “Орлеанската дева”.
Пьотр Илич Чайковски е руски композитор. Първите си творчески опити прави в областта на клавирната пиеса, песента и камерната музика. След завършване на консерваторията се преселва в Москва, където е поканен от директора на новооснованата консерватория Н. Рубинщайн за преподавател. Създава оркестрови, камерни произведения, песни и др. През 1866 г. завършва своята първа симфония “Зимни мечти”. Скоро изоставя педагогическата дейност и се отдава на творчество; завършва оперите “Войвода” и “Ундина”. През 70-те години създава много произведения, между които някои от първите си шедьоври - увертюрата-фантазия “Ромео и Жулиета”, Първия концерт за пиано и оркестър е през 1874 г., операта “Ковачът Вакула”, която по-късно преработва като “Черевички”, както и първия си балет “Лебедово езеро” през 1876 г. През 1877 г. и 1878 г. се появяват две от най-значителните и най-често изпълнявани негови произведения - Симфония № 4 и операта “Евгений Онегин”. Последните 10 години от живота на композитора са свързани с най-високите постижения в творческата му дейност: Пета и Шеста симфония, оперите “Мазепа”, “Дама пика” и “Йоланта”, балетите “Спящата красавица”, “Лешникотрошачката” и много други.
1878 г.
Започват преговорите за сключване на мирен договор между Русия и Турция след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).
1867 г.
Във Виена се състои премиерата на валса на Йохан Щраус – “Синият Дунав”. Йохан Щраус е австрийски композитор, цигулар и диригент. Роден е на 14 март 1804 г. във Виена. Ученик е на А. Полишански по цигулка и И. Зайфрид по композиция. Участник в квартета на Й. Ланер (от 1819 г.) и помощник-диригент на оркестъра на Ланер (от 1824 г.). Създава свой оркестър (1825 г.), с който прави концертна обиколка из Европа (от 1833 г.). Един от най-популярните майстори на танцова музика; развива в произведенията си, особено във валса, традициите на Ланер. Създава характерни танцови цикли, състоящи се от няколко валса, придружени с встъпление и заключение. Автор е на повече от 250 произведения, сред които 152 валса. Най-популярни са валсовете му: “Дунавски песни”, “Лорелай”, “Габриела”, “Радецки марш”, “Талиони” и др. Умира на 25 септември 1849 г. във Виена.
1858 г.
Англичаните Р. Бартън и Дж. Спик стават първите европейци достигнали езерото Танганика.
Танганика е езеро в Африка, на територията на Република Конго, Танзания, Замбия и Бурунди. Площ - 34 000 кв. км. Разположено в тектонски грабен в Източноафриканска разломна зона на височина 773 м. Дължината му е около 650 км, ширината - до 80 км, дълбочина - до 1 470 м (второ по дълбочина в света след Байкал). Бреговете са предимно праволинейни, на места високи и стръмни, на места плоски. В езерото се вливат реките Малатараси и Рузизи. Отток по река Лукуга към река Луалаба (басейна на Конго в Заир). Богата фауна с голям брой ендемити (сред рибите, скаридите и др. ракообразни). Тук живеят хипопотами, крокодили, много плаващи птици. По бреговете на Танганика се намират национални паркове “Сумбу” (Замбия), “Гомбе Стрим” (Танзания), резерватът “Убвари” (Заир).
1809 г.
След продължителна обсада французите превземат испанския град Сарагоса.
Сарагоса е град в Североизточна Испания, на р. Ебро. Административен център на автономната област Арагон и провинция Сарагоса. Население - 592 000 жители. Градът възниква като римско селище през 27 пр. Хр. През ХII-ХV в. е столица на кралство Арагон. Запазени са архитектурни паметници от Х-ХVIII в.
1784 г.
Крим е преименуван на Таврия и е включен в състава на Екатеринославската губерния. Кримското ханство възниква след разпадането на Златната орда през 1443 г. След 1475 г. става васално на Турция, а след 1783 г. е присъединено към Руската империя.
Крим е автономна република в състава на Украйна. Обхваща територията на Кримския полуостров на северния бряг на Черно море. На север граничи с Херсонска област, на юг и запад с Черно море, а на изток с Азовско море. На територията на републиката се намира гр. Севастопол, който е град със специален статут в състава на Украйна. Името идва от кримскотатарския първоизточник Q?r?m през руското Крым.
1777 г.
Арестуван е френският писател маркиз Дьо Сад. Неговите романи са прочути със своята безнравственост – “Жюстин, или Бедите на добродетелта”, “Жулиета, или Успехът на порока”, “Философията в будоара”, “Алина и Валкур”, “Полина и Белвал” и др. Затворен е от Наполеон I в болница като страдащ от неизлечимо умопомрачение, където и умира.
1689 г.
Холандският херцог Вилхелм Орански е поставен на английския престол. Той е управител на Холандия през 1672 г. Осуетява нахлуването на френските войски в страната, като отваря шлюзовете, които наводняват цели области. Сваля от английския престол зет си Яков II и през 1689 г. е провъзгласен за крал на Англия.
1633 г.
Инквизицията в Рим арестува астронома Галилео Галилей. Той е италиански математик, физик и астроном. Основател е на експерименталната наука в Италия. Открива закона за изохронизма на малките трептения и използва веднага това откритие за стенните часовници (с махало). Открива също термометъра, хидростатичното равновесие, закона за земното притегляне, полага принципите на модерната динамика и построява пръв астрономическата тръба (Венеция, 1609 г.). Неговите наблюдения го приближават до теориите на Коперник. Галилей обявява, че Слънцето, а не Земята е център на планетната система и че Земята се върти около Слънцето, както и други планети, които отразяват неговата светлина. Заради това в Римския двор го обявяват за еретик. Поканен да се откаже тържествено от теориите си, той обещава да го направи, но въпреки това през 1632 г. излага писмено всички доказателства за проповядваните от него учения. Инквизицията принуждава Галилей, вече 70-годишен, да се отрече на колене пред инквизиторския съд от всичките си учения (1633 г.).
962 г.
Римският император Отон I утвърждава правото на императорите да участват в избора на римските папи.
Отон I Велики е германски крал от Саксонската династия (936-973 г.) от 962 г. и император на Свещената Римска империя. Роден е на 23 ноември 912 г. Чрез т. нар. "епископална политика" укрепва властта си над Църквата. Опитва се да подчини и Папството, като за тази цел предприема няколко похода в Италия (951 г., 961-962 г.), завоюва Северна и Средна Италия и с това полага основите на Свещената Римска империя, просъществувала до 1806 г. Отон I продължава политиката, водена от баща му Хенрих I, за завладяване земите на западните славяни и насилствената им християнизация. Основава няколко епископства по река Лаба (днес Елба); присъединява Лотарингия (936 г.). През 973 г. при Отон I в Кведлинбург пристигат пратеници на Комитопулите, които му съобщават за запазването на Българското царство. Умира на 7 май 973 г.
На тази дата са родени:
1974 г.
Роден е Роби Уилиямс - английски поп-певец. Започва музикалната си кариера като член на “Тейк Дет”, където се отличава не само с гласа, но и с трудния си характер, който често е причина за разправии. Той пръв напуска групата (през лятото на 1995 г. с решението да започне солова кариера). Очакването му е “Оейзис” да напишат песни за него - нещо, което не става, но Роби Уилиямс попада във водовъртежа на безкрайните партита, алкохола и наркотиците, превръщайки се в любим обект на жълтите хроники. Постепенно Роби Уилиямс преодолява кризата и през 1996 г. издава първия си солов сингъл - версия на “Freedom” на Джордж Майкъл. От този момент кариерата му се развива във възходяща линия: последователно записва няколко албума, които неизменно са хитови. Има 13 Британски награди. Дискография: “Life Thru a Lens” (1997 г.), “I’ve Been Expecting You” (1998 г.), “Sing When You’re Winning” (2000 г.).
1934 г.
Роден е Сийгъл Джордж - американски актьор. Завършва Колумбийския университет. От средата на 50-те години играе в театъра и телевизията. Дебютира в киното през 1961 г. с малка роля в “Младите доктори”. Привлекателността и темпераментните интерпретации на образите го превръщат във въплъщение на типичния среден американец. Снима се в: “Най-дългият ден” (1962 г.), “Корабът на глупците” (1965 г.), “Кой се страхува от Вирджиния Уулф?” (1966 г.), “Меморандумът на Квилер” (1967 г.), “Влюбеният Блум” (1973 г.), “Калифорнийски покер” (1974 г.), “Забава с Дик и Джейн” (1977 г.), “Последната съпружеска двойка в Америка” (1979 г.), “Копие под индиго” (1981 г.), “Жезъл” (1982 г.), “Убий го внимателно” (1983 г.), “Всичко е вярност” (1989 г.), “Чуй кой говори” (1989 г.), “За момчета” (1990 г.), “Прав удар” (1993 г.), “Това е моето парти” (1996 г.), “Да флиртуваш с опасността” (1996 г.), “Докосване на жена” (1996 г.), “Кабелджията” (1997 г.), “Худини” (тв, 1997 г.), “Историята на Линда Маккартни” (2000 г.).
1910 г.
Роден е Уилям Бредфорд Шокли - американски физик. Завършва Калифорнийския технологичен институт. От 1936 г. до 1954 г. е сътрудник към фирмата “Бел телефон”. От 1942 г. до 1945 г. работи в Министерството на отбраната на САЩ. От 1955 г. е директор на Лабораторията за полупроводници, а после президент и директор на фирмата “Шокли транзистор”. От 1958 г. е лектор, от 1963 г. до 1975 г. е професор в Станфордския университет. Основните му трудове са върху физика на твърдото тяло (физика на полупроводниците, феромагнетизъм, пластичност на металите, теория на дислокациите и др.). През 1948 г. открива транзисторния ефект. Лауреат на Нобелова награда за физика за 1956 г. (съвместно с Дж. Бардин и У. Братейн). Умира на 12 август 1989 г. в Пало Алто, Калифорния.
1903 г.
Роден е Жорж Сименон – френски писател.
Сименон е белгиец по произход. След смъртта на баща си работи като репортер в парижки вестници. Отпечатва 784 статии в “Газет дьо Лиеж”, повече от 1 000 разказа в различни списания, 212 популярни романа, 30 репортажа, 70 романа с Мегре (първият - “Питър ловецът”, се появява през 1929 г.), 117 др., 21 диктувани текста, 50 новели, 53 екранизации на произведения, 50 000 000 екземпляра, продадени по цял свят. Известни книги: “Цената на славата” (1931 г.), “Записките на Мегре” (1950 г.), “Мегре пътешества” (1958 г.), “Мегре и бродягата” (1963 г.), “Мегре се колебае” (1968 г.), “Мегре и мосю Шарл” (1972 г.), романите “Дом на канала” (1933 г.), “Лунният удар” (1933 г.), “Белият човек с очила” (1937 г.), “Братя Рико” (1952 г.), “Президентът” (1958 г.), “Затвор” (1968 г.) и др.; автобиографичните книги “Аз си спомням” (1945 г.), “Произход” (1948 г.), “Писмо до майка ми” (1974 г.), серията “Аз диктувам” (1975-1981 г.). Умира през 1989 г. в Лозана, Швейцария, където дълги години живее уединено.
1873 г.
Роден е Фьодор Иванович Шаляпин – руски оперен певец, бас. Роден е в семейството на дребен чиновник. Упражнява различни занаяти, пее едновременно в архиерейския хор. Участва като статист в драматични и оперни спектакли. От 1890 г. е хорист в оперната трупа в Уфа, изпълнява и малки солови партии. Учи при оперния певец Д. А. Усатов в Тбилиси, където започва професионалната си артистична дейност (1892-1893 г.). През 1895 г. е в трупата на Мариинския театър; постъпва в Московската частна опера (1896 г.). Голямо значение за него има творческото приятелство със С. В. Рахманинов. От 1899 г. пее едновременно в Болшой и в Мариинския театър. От 1901 г. започват триумфалните му гастроли в чужбина - Милано, Париж, Ню Йорк, Лондон. Напуска Съветския съюз (1922 г.) и се установява в Париж. През 1934 г. посещава България. Основни партии: Сусанин (“Иван Сусанин” от Глинка); Борис Годунов, Варлаам и Доситей (“Борис Годунов” и “Хованщина” от Мусоргски); Иван Грозни и Салиери (“Псковитянка” и “Моцарт и Салиери” от Римски-Корсаков); Фарлаф (“Руслан и Людмила” от Глинка); Демона (“Демон” от Рубинщайн); Алеко (“Алеко” от Рахманинов); Филип II (“Дон Карлос” от Верди) и др. Шаляпин е блестящ интерпретатор на романсите на Глинка, Мусоргски, Римски-Корсаков, Шуман, Шуберт; изпълнява руски народни песни. Изявява се и като оперен режисьор - “Дон Кихот” от Масне, “Хованщина” от Мусоргски. Снима се и в киното (“Иван Грозни”, “Дон Кихот”). Създава скулптури, живопис, графика, притежава и литературна дарба. Умира на 12 януари 1938 г. в Париж.
1754 г.
Роден е Шарл Морис дьо Талейран-Перигор - френски политик и дипломат. От 1788 г. до 1792 г. е Отенски епископ. Като представител на духовенството в Генералните щати (1789 г.) в началото на революцията се присъединява към третото съсловие. Участва в изработването на революционо законодателство. Заподозрян в роялизъм, през 1792 г. емигрира (до 1796 г. в САЩ и Англия). През 1797-1807 г. (периода на Директорията, Консулството и империята на Наполеон I) е министър на външните работи. Активно участва в преврата на 18 брюмер. Съдейства за реставрацията на Бурбоните, министър-председател и министър на външните работи (1814-1815 г.). Френски представител на Виенския конгрес (1814-1815 г.), извоюва изгодни за Франция решения. Посланик в Лондон (1830-1835 г.). Един от най-видните представители на френската дипломация. Издава “Мемоари”. Умира на 17 май 1838 г.
1457 г.
Родена е Мария Бургундска – херцогиня на Бургундия, императрица на Свещената Римска империя.
Тя е единствената дъщеря и наследница на последния бургундски херцог Карл Смели. През 1477 г. получава управлението на Холандия (в това време най-богатата провинция на Северна Нидерландия). През август се венчава за 18-годишния австрийски ерцхерцог и бъдещ император на Свещената Римска империя Максимилиян I. Като зестра той получава Бургундия и Нидерландия, включително Белгия, а Холандия остава за Мария.
На тази дата умират:
1887 г.
Умира Леандър Франсоа Рьоне Леге – френски дипломат, общественик, приятел и защитник на българския народ. Роден е на 11 септември 1833 г. Френски вицеконсул в София е от 10 октомври 1874 г. до 26 юни 1877 г. Информира обективно и безпристрастно френското правителство за събитията в България по време на Априлското въстание 1976 г. и след него. Защитава осъдените участници във въстанието и съдейства за спасяването на много от тях. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) има съществен принос за създаване на обществено мнение в Западна Европа в подкрепа на българския народ и неговата кауза. След 1878 г. за кратко време е френски вицеконсул в Бургас.
1883 г.
Умира Вилхелм Рихард Вагнер – немски композитор, създател на музикалната драма. Роден е на 22 май 1813 г. в Лайпциг. Опитва да композира на 15-годишна възраст. На 20 години е концертмайстор във Вюрцбург и последователно диригент в оперните театри в Магдебург, Кьонигсберг и Рига. Първата си опера "Феите" завършва през 1834 г. Следват "Любовна забрана", "Риенци", "Летящият холандец", "Танхойзер" и "Лоенгрин". Вместо традиционните арии и ансамбли пише големи музикални сцени, изградени с лайтмотивна техника. След революционните събития в Дрезден от 1849 г. емигрира в Швейцария, където живее 13 години. Там пише книгите "Изкуство и революция", "Музика на бъдещето", "Опера и драма" и др. Започва работа върху тетралогията "Пръстенът на нибелунгите", върху която работи близо 25 години, завършва операта "Тристан и Изолда" и нахвърля скици на "Нюрнбергските майстори певци". През 1861 г. се завръща в Германия. По инициатива на крал Лудвиг II в Байройт е построен театър за неговите опери, открит с тетралогията "Пръстенът на нибелунгите" (1876 г.), която поставя началото на ежегодните Вагнерови тържества. Последната му опера е изпълнена на тези тържества през 1882 г. Вагнер сам пише текста за музикалните си драми, като черпи сюжетите им от немски средновековни легенди; той променя концепцията за традиционната опера и избягвайки шаблонната виртуозност, се стреми да свърже тясно поезията с музиката. Оркестърът, според Вагнер, е главното средство за дълбок и възвишен драматизъм. Оказва голямо влияние върху съвременната музика.
1571 г.
Умира Бенвенуто Челини - италиански скулптор, художник, бижутер и писател. Роден е на 3 ноември 1500 г. във Флоренция. Учи при бижутера М. Бандинели. Работи във Флоренция, Пиза, Болоня, Венеция, Рим (1532-1540 г.), Париж и Фонтенбло в двора на Франциск I (1540-1545 г.). Един от известните представители на маниеризма. В своите виртуозни скулптурни и бижутерски произведения изобразява изящни преувеличено удължени фигури, често в сложни конфигурации (“Нарцис”, “Разпятие” и др.). Световна слава като писател му донасят мемоарите “Животът на Бенвенуто, син на маестро Джовани Челини Флорентинеца”, написана във Флоренция (1558-1565 г.). Мемоарите напомнят авантюристичния роман и се отличават с непосредственост на разказа, игнориране нормите на литературния стил и граматическите правила. Пише “Два трактата за бижутерското изкуство и скулптурата” (1568 г.).