Естонската дясноцентриска Реформиска партия вероятно ще бъде преизбрана на парламентарните избори днес и ще формира поредната пронатовска коалиция, пише агенция "Ройтерс". Предизборната кампания в малката прибалтийска страна беше доминирана от опасения за сигурността заради ролята на Русия в конфликта в Източна Украйна.
При управлението на Реформистката партия Естония остана една от малкото страни членки на алианса, които последователно спазваха заложената цел за отбранителни разходи в размер на 2% от националния БВП.
"Темата за отбраната и сигурността е тема номер едни", казва пред "Ройтерс" премиерът Таави Ройвас, който с 35-те си години е най-младият премиер в Европа и категорично подкрепя НАТО.
Икономиката обаче също ще бъда фактор при вота. Естония е в еврозоната от 2011 г. и има най-ниския публичен дълг в ЕС. Партиите обаче имат различни виждания за това как да увеличат минималната работна заплата и дали на намаляват осигуровките.
Около една четвърт от всички 1.3 милиона естонци са рускоговорящи и 70% от тях гласуват за основната опозиционна партия – Центристката партия, която настоява за по-добри отношения с Москва като начин да се подобри сигурността.
Центристите обаче не се очаква да влязат в коалицията, тъй като другите големи партии отхвърлят съюз с тях заради обвиненията, че злоупотребяват с парите на данъкоплатциите в Талин. Местната власт в естонската столица се държи от Центриската партия, която отрича обвиненията.
Прогнозите сочат, че реформистите ще продължат да управляват заедно със социалдемократите. Очаква се Центриската партия да спечели 27% от гласовете, Реформистката – 22%, а социалдемократите – 18%. Още три малки партии вероятно ще влязат в 101-местния парламент.
Според премиера Ройвас руското малцинство в Естония няма особени сантименти към Руската федерация. "Не смятам, че руснаците, които живеят в Естония, искат да бъдат спасени от когото и да било", казва той.
От всички 332 816 рускоговорящи естонци 92 207 има руско гражданство. Но над 150 000 души, повечето етнически руснаци, са получили естонско гражданство след разпадането на Съветския съюз.
Според министъра на отбраната и лидер на социалдемократите Свен Миксер властите трябва да направят повече, за да помогнат на рускоезичното малцинство. "Очевидно съществуването на рускоговорящи хора може да бъде предтекст за Путин, ако иска да прояви агресия към Естония", смята Миксер.
Естония излезе от тежка рецесия през 2010 г., а през 2014 г. публичният й дълг е 9.6% от БВП. Безработицата падна от 16.7% през 2010 г. на 7.4 на сто.
