52.4% от българите смятат, че за страната би било по-добре, ако сегашното правителство изкара пълен мандат. Само 20.8% се обявяват за предсрочни избори.
26.8% не могат да преценят кое е по-добре за страната. Това показват резултатите от проучване на Exacta Research Group, проведено сред 1000 души в 93 населени места между 24 февруари и 4 март.
Скорошни избори по-често искат симпатизантите на БСП и на "Атака". Едва една трета от неодобряващите работата на кабинета искат предсрочни парламентарни избори. Това означава, че критичните настроения засега не водят до радикални нагласи за смяна на това управление, коментират социолозите.
31% одобряват работата на правителството. Недоволни от кабинета са 55%, като сред тях преобладават възрастни над 60 години, нискообразовани респонденти и българи с нисък жизнен стандарт. Сред одобряващите работата на кабинета по-често са хора със стандарт над средния, на възраст между 50 и 60 години, вискообразовани респонденти и жители на градовете извън столицата.
В първите дни на март премиерът Бойко Борисов е одобряван от 43%. Неодобрението към работата му е съизмерим дял с одобрението - 45%. Борисов увеличава подкрепата за работата си с 4% след парламентарните избори. С 3% намалява и неодобрението към него през последните четири месеца.
Списъкът на най-одобряваните министри се оглавява от министри, чиито ресори обичайно събират най-много негативи - Петър Москов и Лиляна Павлова - съответно с 49 и 48%, на трето място е Ивайло Калфин - с 41 на сто, следван от Томислав Дончев - с 38%.
Според 7% от българите най-важното постижение на кабинета е, че върна доверието на европейските институции и бяха размразени еврофондовете.
На второ място - 6% посочват наличието на по-добър и толерантен тон в политиката, на промяна в поведението на премиера и на по-висока коалиционна култура на управляващите.
На трето място, отново 6%, открояват направеното в социалната сфера, като обръщат особено внимание на коледните и великденските надбавки за пенсионерите, на повишаването на минималната работна заплата, както и на идеята за увеличаване на детските надбавки и новите правила за подпомагане на многодетните семейства.
На четвърто място се отчита стремежът да се провеждат реформи във всички важни области на обществения живот. Това сочат 5%.
Други 4,5% пък поставят акцент на направеното в ресора на здравеопазването и по отношение на спешната помощ.
4% посочват като най-добри постижения строежите на пътища и магистрали, както и кампанията за санирането на блоковете.
Една пета от българите обаче твърдят, че нищо добро не е направено за страната от началото на този управленски мандат. 16% твърдят, че им е направило лошо впечатление тегленето на заем от 16 млрд. лева, защото не е станало ясно за какво ще се изразходват.
7% критикуват кабинета за липсата на реформи, а 6% за липсата на синхрон между партньорите в управлението.
52% от българите подкрепят идеята в България да се въведе задължително гласуване, а 36% са против. Задължителното гласуване е неприемливо за представителите на етническите малцинства. Налице е консенсус между избирателите на ГЕРБ и на БСП за ползите от задължителното гласуване. И в двата електората подкрепящите задължителния вот са по около 70%.
Ако днес имаше избори, ГЕРБ би получила 27,4%, а БСП едва 11.1%. За ДПС биха гласували 8,2%, за РБ – 5,5%. В НС биха влезли още ПФ с 4,5% и АБВ и "Атака" - 3%. "България без цензура" на Николай Бареков единствена би останала извън парламента, тъй като електоратът й се свива значително.
Електоратът на БСП се свива с 3% за времето след парламентарния вот през октомври 2014 г. За низходящ тренд говори и намалялата подкрепа за лидера на БСП Михаил Миков - с 5%, което прави рейтинг от 16,5 на сто.
Като цяло парламентът е одобряван едва от 18% непосредствено след изтичането на първите сто дни от работата на кабинета. В същото време Народното събрание продължава да бъде най-неодобряваната държавна институция за 67% от българите.
В началото на март се регистрира най-високо одобрение за работата на полицията и на армията - по 35%. Неодобрението към полицията обаче е с по-висок дял (46%) в сравнение с армията - 33%.
Доверието към прокуратурата и съда се движи в рамките на 13-14%, а неодобрението в рамките на 62-65%.
Скорошни избори по-често искат симпатизантите на БСП и на "Атака". Едва една трета от неодобряващите работата на кабинета искат предсрочни парламентарни избори. Това означава, че критичните настроения засега не водят до радикални нагласи за смяна на това управление, коментират социолозите.
31% одобряват работата на правителството. Недоволни от кабинета са 55%, като сред тях преобладават възрастни над 60 години, нискообразовани респонденти и българи с нисък жизнен стандарт. Сред одобряващите работата на кабинета по-често са хора със стандарт над средния, на възраст между 50 и 60 години, вискообразовани респонденти и жители на градовете извън столицата.
В първите дни на март премиерът Бойко Борисов е одобряван от 43%. Неодобрението към работата му е съизмерим дял с одобрението - 45%. Борисов увеличава подкрепата за работата си с 4% след парламентарните избори. С 3% намалява и неодобрението към него през последните четири месеца.
Списъкът на най-одобряваните министри се оглавява от министри, чиито ресори обичайно събират най-много негативи - Петър Москов и Лиляна Павлова - съответно с 49 и 48%, на трето място е Ивайло Калфин - с 41 на сто, следван от Томислав Дончев - с 38%.
Според 7% от българите най-важното постижение на кабинета е, че върна доверието на европейските институции и бяха размразени еврофондовете.
На второ място - 6% посочват наличието на по-добър и толерантен тон в политиката, на промяна в поведението на премиера и на по-висока коалиционна култура на управляващите.
На трето място, отново 6%, открояват направеното в социалната сфера, като обръщат особено внимание на коледните и великденските надбавки за пенсионерите, на повишаването на минималната работна заплата, както и на идеята за увеличаване на детските надбавки и новите правила за подпомагане на многодетните семейства.
На четвърто място се отчита стремежът да се провеждат реформи във всички важни области на обществения живот. Това сочат 5%.
Други 4,5% пък поставят акцент на направеното в ресора на здравеопазването и по отношение на спешната помощ.
4% посочват като най-добри постижения строежите на пътища и магистрали, както и кампанията за санирането на блоковете.
Една пета от българите обаче твърдят, че нищо добро не е направено за страната от началото на този управленски мандат. 16% твърдят, че им е направило лошо впечатление тегленето на заем от 16 млрд. лева, защото не е станало ясно за какво ще се изразходват.
7% критикуват кабинета за липсата на реформи, а 6% за липсата на синхрон между партньорите в управлението.
52% от българите подкрепят идеята в България да се въведе задължително гласуване, а 36% са против. Задължителното гласуване е неприемливо за представителите на етническите малцинства. Налице е консенсус между избирателите на ГЕРБ и на БСП за ползите от задължителното гласуване. И в двата електората подкрепящите задължителния вот са по около 70%.
Ако днес имаше избори, ГЕРБ би получила 27,4%, а БСП едва 11.1%. За ДПС биха гласували 8,2%, за РБ – 5,5%. В НС биха влезли още ПФ с 4,5% и АБВ и "Атака" - 3%. "България без цензура" на Николай Бареков единствена би останала извън парламента, тъй като електоратът й се свива значително.
Електоратът на БСП се свива с 3% за времето след парламентарния вот през октомври 2014 г. За низходящ тренд говори и намалялата подкрепа за лидера на БСП Михаил Миков - с 5%, което прави рейтинг от 16,5 на сто.
Като цяло парламентът е одобряван едва от 18% непосредствено след изтичането на първите сто дни от работата на кабинета. В същото време Народното събрание продължава да бъде най-неодобряваната държавна институция за 67% от българите.
В началото на март се регистрира най-високо одобрение за работата на полицията и на армията - по 35%. Неодобрението към полицията обаче е с по-висок дял (46%) в сравнение с армията - 33%.
Доверието към прокуратурата и съда се движи в рамките на 13-14%, а неодобрението в рамките на 62-65%.
Източник: dir.bg