Мисията възможна за героите в преспите
Мисията възможна в огромните преспи. Стотици хора се втурнаха да спасяват болни и да носят хляб и лекарства на откъснати от света бедстващи села. Жени газеха километри в бяла планинска пустош, за да стигнат до млади и стари, които имат нужда от помощ. Мъже с тежки машини разчистваха цели денонощия пътища от натрупалия колкото човешки ръст сняг. Лекари, военни, гранични полицаи, пожарникари, кметове и доброволци се изправиха срещу невижданата от години стихия, която се стовари върху Южна България.
Те пробиваха пътищата, за да стигнат до останалите денонощия без ток и телефон села. Една млада лекарка спечели уважението на хората в цялата страна, след като сама 4 часа ходи пеша, за да спаси бебе с алергия. Кметица пък обу ботуши, преметна през гърба си чувал с хляб и лекарства и 7 километра вървя през преспите, за да занесе най-необходимото на хора в бедстващи райони. Шофьор на снегорин и колегите му не спаха две денонощия и не слязоха от машините, за да разчистват пътища. Шеф на батальон и войниците му бяха посрещнати като освободители, след като пробиха през снега до села в Родопите. Хората ги посрещаха с благодарност. Някои - и със сълзи в очите. За мнозина те са спасителите, героите, които показаха, че бедстващите не са забравени от Бога. А те самите са категорични, че не са направили нищо необичайно. Представяме ви част от героите в преспите, които впечатлиха България.
Турските туристи вдигали палци за благодарност и викали "Аферим, машала"
"Не съм виждал повече и толкова тежък сняг в последните 7-8 години. Пътят беше препречен от прерязани от снега дървета. За часове наваля над метър и петдесет сняг". Това разказва 54-годишният Рашо Милчев, който 42 часа без прекъсване заедно с колегите си изрина тонове сняг в Родопите. Той е шеф на групата от 18 машинисти, които със снегорини и грейдери разчистваха пътищата към Пампорово.
Милчев признава, че подготовката за зимата започва от лятото, но никога не е достатъчна за толкова масивен снеговалеж. Снегопочистващите машини започнали да обработват пътя от Стойките към Пампорово с магнезиев хлорид 2-3 дни преди снега. "Знаехме прогнозата, този път метеоролозите познаха всичко, макар вътрешно да се надявахме, че нямаше да е толкова тежко", казва шефът на групата от 18 машинисти, които чистят пътя от години. Химическата смес все пак помогнала да не се образува лед, който разрушава повърхността на асфалта. Но тя нямало как да се противопостави на тоновете сняг, които се изсипали. От нощта в петък те започнали да почистват пътя Смолян - Превала - Стойките. Вторият маршрут е Смолян - Пампорово-Поглед - Стойките. Рашо знае наизуст километрите на трите маршрута, за които отговаря групата му - два по 11,5 км и един 10,5 км - общо малко под 35 км. На втория ден почиствали подхода към смолянския кв. Езерово, а след това коритото на р. Арда - покрай с. Чокманово до Смилян.
"Технологията е проста - първо минават грейдерите - те са с най-голямо и широко гребло. След тях са снегорините, които разширяват платното и хвърлят пясък и сол зад себе си за разтопяване до асфалт. Накрая пускаме роторните снегорини, които издухват образувалите се встрани от платното снежни маси", казва Милчев. Колегите му пък се мъчат с проходите по посока на Обсерваторията Рожен и към Момчиловци.
Работата е тежка, а като видиш толкова сняг, адреналинът скача. Едно от момчетата - Здравко Моллов, получи сърдечен срив - излезе от ритъм и влезе в интензивното в Смолян. И като го стабилизираха, като всеки родопчанин се хвърли отново на пътя, казва Милчев.
Рашо Милчев чисти снега по пътищата от 2006 г. в "Родопа трейс"-Смолян. Преди това е работел към "Минстрой". Извършвал е капитално строителство - тунели и шахти в Мадан и Лъки, работел е на каскадата "Горна Арда". Големи обекти, видими, с които можеш да се гордееш. Ама както казват хората - хубост на чело не се носи, смее се Милчев.
Не сме герои, възприемаме се като хора, които са изпълнили задачата, за която са наети. Отминаха времената на геройствата, манифестациите, казва Рашо.
Вече цяла седмица той не се е прибирал вкъщи. "Снегът беше над 1,70 м, порутените дървета сигурно над 200 - трябва да ги нарежеш, да ги отстраниш от пътя, това беше много тежък труд. Но момчетата се справиха. В селата ни старците ни посрещаха с бутилка ракия, а турските туристи, които тази година са много тук, вдигаха палци за благодарност и викаха "Аферим, машала", казва машинистът от Смолян.
