Убитият тази събота в Гранд Мол 52-годишен Нягол Петров е човек, който никога не е посягал на когото и да било. "Беше добър човек, на мравката път правеше. Говореше си с всички в квартала", това разказа пред Varnautre.bg по-големият брат на Нягол - Петър Петров. Почерненото семейство още недоумява, как се е стигнало до събитията довели до жестоката му смърт.
"Много обичаше да пие кафе и всеки ден ходеше на разходка в мола, сигурно и тогава е искал да влезе за да си купи кафенце", обяснява снахата на убития - Калина Петрова. Семейството на Нягол живее в спретната къща на ул. "Райна Княгиня" във Варна. Петър и Калина се грижели за него и болната им майка, която е на легло. "Често и самият Нягол помагаше на майка. Събуди се сутрин, направи й кафе, сандвич, седне при нея, поговорят си. После излизаше на разходка", разказва Петър. По думите му, дори в случаите когато някой го е закачал, Нягол пак не отвръщал. Той е бил с диагноза шизофрения, но редовно е приемал лекарства, всеки месец са му поставяни инжекции и никога не е бил агресивен.
Случвало се след разходка да се върне без обувки, защото злосторници като виждали, че е болен и не може да се защити го събували. "Последно, тъкмо беше с чисто нови маратонки, но му ги взели и му дали едни чехли да не се прибира в къщи бос", разказват през сълзи близките му. Първоначално разпространената информация, че починалият в мола е бил пиян клошар, допълнително усилва скръбта на семейството. "Винаги беше с чисти дрехи, изпран, нищо не му е липсвало, как им се видя, че е клошар", недоумява семейството. "Купувахме му нови дрехи, но той все казваше не ми ги давай, че пак ще ми ги вземат", допълва почерненият брат.
Нягол заболял още в младостта си при трудова злополука. След като завършва Стоителния техникум във Варна започва работа по разпределение. Тъкмо навършил 21 години и с още неизтекъл тригодишния му договор, ръката му попада в работеща бетонобъркачка. "От инцидента цялата му ръка беше усукана и му поставиха две пластини", обяснява Петър. Вследствие на злополуката е засегант нерв, а от там се отключва и шизофренията, обясняват близките на починалия.
Въпреки диагнозата си обаче Нягол си останал добър човек, за когото агресията е била непозната. "С никого не се карал, лоша дума за него не съм чул", казва братът.
Същото говорят и съседите в квартала. "Болен беше човекът, но много дружелюбен. Проблеми с него никога не е имало", разказва съсед, живеещ през три къщи.
