Съветът на Европа ни скастри за затворите

Комитетът за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото отношение или наказание оповести открито изявление за България.

Пресслужбата на Съвета на Европа уточни за БТА, че в своята 25-годишна история институцията предприема подобна стъпка едва за седми път, като досегашните поводи са давали Гърция, Руската федерация (Чечения, три пъти) и Турция (два пъти).

Изявлението за нашата страна е свързано с лошото отношение към задържани в полицията, следствието и в затворите, както и с тежкото състояние на местата за лишаване от свобода.

В текста се отбелязва, че от 1995 г. насам комитетът е предприел 10 посещения в България, където се е запознал с всички затвори, с изключение на един, както и с множество следствени и полицейски арести. Били са установени сериозни пропуски и в последните 20 години многократно са били съставяни препоръки.
 
Заявява се, че задълженията на страната не са само да улесни проверките, но и да предприеме решителни действия в съответствие с получените препоръки.

Огромната част от препоръките остават неизпълнени - изцяло или частично, се пояснява в изявлението.
Проверките от 2010, 2012, 2014 и 2015 г. показаха липса на решителни действия от страна на властите за подобряването на положението на лишените от свобода, пише в текста.

Комитетът уточнява, че повечето от недостатъците се наблюдават още от първата проверка през 1995 г.
  • лошо отношение в полицията и затворите към лишените от свобода,
  • насилие между задържаните,
  • пренаселеност на затворите,
  • лоши материални условия в затворите, следствието и арестите,
  • лоши здравни затворнически грижи,
  • зле обучени надзиратели,
  • проблеми по отношение на достъпа на лишените от свобода до външния свят.
Заявява се, че отговорът на българските власти на препоръките след проверката през миналата година е бил "меко казано неудовлетворителен".

По-рано тази година представители на Комитета са проверили затворите в София, Бургас и Варна, както и следствения арест на бул. "Г. М. Димитров" в столицата, като не са установили напредък по препоръките, отправяни в последните две десетилетия.

При последната си проверка експертите са получили множество жалби за полицейско насилие над задържани (плесници и удари, включително с палка). Броят на тези жалби е нараснал спрямо предходната година в София и в Бургас. Отчита се, че остава заплахата от насилие над задържани, включително жени и непълнолетни, не само при арестите, но и при разпитите им.

Допълва се, че почти не се наблюдава напредък в осигуряването на правна защита срещу полицейското насилие. Рядкост е достъпът до адвокат при задържане с полицейска мярка, а служебните адвокати не се справят с ролята си да предотвратят полицейското насилие.

Отчита се, че нараняванията, получени в следствените арести, често не се записват в медицински документи, а при приема в тези арести медицинските прегледи са твърде повърхностни, в присъствието на полицаи и докато задържаният е с белезници.

По темата със затворите се посочва, че насилието над затворниците от страна на надзирателите буди тревога. При проверките по много от получените от Комитета жалби са установени физически следи от претърпени побои.

В столичното следствие обстановката е влошена и са зачестили оплакванията от умишлено физическо увреждане на задържаните.

Посочва се, че българските власти признават за епидемични размери на корупцията в затворите. Администрацията и здравните служби искат от затворниците да им се плати за дейности, осигурени от закона, включително превозване до болница, снабдяване със стоки и книги.
 
В затворите в столицата и в Бургас жизненото пространство на лишен от свобода е едва около два квадратни метра в общите килии.

Голяма част от затворниците нямат достъп до тоалетна нощем.

Затворите в София, Варна и Бургас са в пълна разруха, пише в изявлението.

Повечето от посетените при проверките места са негодни за обитаване от хора, се добавя в текста. В допълнение в затворите в Бургас и София не се води медицински журнал. Дългогодишната препоръка е такива дневници да се поддържат и в тях да бъдат вписвани белезите от насилие.

Друго изискване е в първото денонощие от постъпването на нов задържан или затворник той да бъде подлаган на пълен лекарски преглед, като с това би било пресечено разпространението на болести, а получените наранявания биха били описвани навреме.

Всички посочени проблеми показват провал на българските власти да се справят с тях, въпреки отправените препоръки, пише в изявлението. Комитетът намира, че откритите въпроси отдавна е трябвало да намерят решение, затова препоръчва радикална промяна на подхода.

С изразяването на разбиране за трудностите, пред които властите са изправени, Комитетът препоръчва цялостен нов подход към затворническата дейност. Отчита се, че добрата законодателна рамка е необходимост, но без решителни, конкретни и ефективни мерки за нейното прилагане, те остават само на хартия, а условията в затворите и арестите ще се влошат още.

Препоръчват се решителни мерки срещу насилието, упражнявано от правоохранителните органи.
 
В заключение се пояснява, че изявлението цели да насърчи България и по-точно министерството на правосъдието към предприемането на решителни стъпки, съобразени с ценностите на Съвета на Европа и на Европейския съюз, към които нашата страна се числи. Добавя се, че препоръките следва да се разглеждат като средство в помощ на българските власти да преодолеят откроените недостатъци.

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Още новини

Последни новини