Териториите покрити с арктически лед намаляват с всяка следваща година откакто учените са започнали да правят измервания през 1979 год.   

Сезонните колебания и температурата на океана оказват пряко влияние върху леда в Арктика. По-високите температури през лятото топят арктическия лед, а през зимата той отново зъмръзва.

Обичайно максимумът на покритите площи с лед се достига през март, а минимумът през септември.

Националният център за информация относно леда и снега е установил, че всяка година откакто са стартирали измерванията през 1979 се увеличават площите, върху които ледът не се възстановява през зимата.

Площите, покрити с лед, бележат постоянен спад всеки месец от 1979 год. насам.

Максимумът на покритите с лед площи тази година беше отбелязан през март - един месец по-рано от обичайното. Според учените причината за това са атипичните климатични модели, които затоплят океана.

Топящия се лед принуждава полярните мечки да търсят храна на сушата, нападайки гнездата на птичите колонии. Те не успяват да си набавят достатъчно от обичайните им жертви - тюлените и се преместват от леда върху сушата.

Изчислено е, че една полярна мечка може да изяде до 200 яйца в рамките на 2 часа, при което - почти не пропуска гнездо в колонията. Около 90% от гнездата са били опустошени.

Според учените полярните мечки са започнали да се появяват на сушата с 30 дни по-рано в сравнение с преди 10 години.