Като малко Александра Алън мечтаела да бъде морски биолог и да живее на лодка. След като било диагностицирано с алергия към водата, 17-годишното момиче от Мапълтън , Юта осъзнало, че мечтата му няма да се сбъдне.

Първата остра реакция към водата се проявила, когато Алън била на 12, след плуване в хотелски басейн по време на почивка със семейството си. През нощта се събудила със сърбеж и обриви.

"Спомням си как седях в банята и се опитвах да не се чеша и така да влоша нещата, докато майка ми не ми донесе Бенадрил", казва гимназистката.

Първоначално тя мислела, че причина за алергичната реакция е хлорът или някой от другите химикали във водата. Осъзнала, че проблемът е по-дълбок, когато отново цялата се покрила в обриви след плуване в езеро с изключително чиста вода.

На 15 години Алън попаднала на медицински сайт, в който прочела за състоянието водна уртикария и болезнената реакция, което то причинява при контакта на кожата с вода. Сред другите симптоми били суха кожа и очи. Тъй като нищо не описвало по-добре състоянието и, тя изказала предположението си пред лекаря си и той се съгласил.

"Той повика няколко други лекари и те просто стояха потресени", припомня си Алън, добавяйки, че тестът за доказване на заболяването, който включвал седене във вана с вода бил за нея истинско мъчение.

Водната уртикария е изключително рядко заболяване, в медицинската литература има описани едва 50 случая според д-р Барни Кенет, дерматолог от Медицински център Корнъл.

"Това е реално заболяване. Учил съм за него от учебниците по медицина, но никога досега не съм срещал такъв случай в практиката си", казва Кенет.

Въпреки, че това не е истинска алергия, тя предизвиква тежки подобни на алергични реакции, дори при излагане на дъжд и сняг, при потене или от сълзи. Водната уртикария засяго повече жени, отколкото мъже и се проявява най-често през пубертета.

Причината за заболяването все още не е напълно изяснена, според Кенет. Според една от теориите, потните жлези в кожата произвеждат токсини, които предизвикват алергичната реакция. Според друга е възможно антигени които карат имунната система да произвежда антитела да се абсорбират в кожата, след като са се разтворили във вода и това да предизвиква алергичната реакция.

"Да се избягва водата е истинско предизвикателство", казва Алън. Плуването отпада, освен това тя е прибягнала до вегетарианска диета, за да намали омазняването на кожата, избягва изпотяването и може да си взема кратки студени душове 2-3 пъти седмично. Дори високата влажност на въздуха може да предизвика алергична реакция, както Алън открила по време на пътуване с хуманитерна цел до Камбоджа.

Състоянието и е дегенеративно, това означава, че ще се влошава с времето. Тя очаква да стигне до момент, в който дори пиенето на вода ще се окаже проблемно. Миналата година момичето говорило с британка със същата диагноза, която заради състоянието си можела да приема само диетична кола.

Алън обаче остава оптимистка и предпочита да се фокусира върху положителните неща:
"Поне не съм алергична към кучета, и никой не очаква от мен да измия съдовете след вечеря", кава тя.