В средата на 80-те години на миналия век конструкторите на Callaway запретват ръкави над проект, чиято цел е прагът от 400 км/ч, но с изричното условие колата да запазва устойчивост във всякакви скоростни режими и да бъде "street legal" или иначе казано хомлогизирана за употреба по обикновените пътища.
Толкова високо поставената летва привлича и други легендарни имена от американската моторна сцена. Към главния инженер на Callaway Тим Гууд се присъединяват драг шампионът Джон Лингенфелтър, Тони Сикейл от Carl Haas Team от Indy-сериите и дори Карол Смит, който подготвя GT40-ките на Shelby за победите в Льо Ман през 60-те.
Резултатът от работата на съзвездието от инженерни светила излиза на светло в началото на 1988 г. под подходящо подбраното име Callaway Sledgehammer (тежък ковашки или т.нар. "боен" чук). С доставката на компоненти за автомобила са ангажирани най-известните фирми за доработка на двигатели, окачвания, трансмисии, електроника и шасита в Америка.
Въпреки това на външен вид Corvette Callaway Sledgehammer почти не се различава от серийния модел. В кокпита също няма кой знае какви промени, като се изключи вграденият преносим компютър Macintosh, който управлява параметрите на ходовата част и горивната система.
Автомобилът има стандартен кожен салон и дори климатик. Истинските изненади се крият под предното торпедо, където боботи 5.7-литров V-образен осмак с два турбокомпресора, междинни охладители, скрити в предните калници, и мощност от умопомрачаващите за тогава 880 конски сили.
На 19 октомври 1989 г. Джон Лингенфелтър подгонва автомобила по овалната писта на "Развойния център по транспорт" край Ейст Либърти, Охайо, и регистрира 254.76 мили/ч (409.908 км/ч). Това печели на Corvette Callaway Sledgehammer титлата "The Worlds Fastest Street Legal Car" за години напред.