Възмутен от неуредиците с обществения междуградски транспорт, смолянчанинът Александър Караджов алармира медиите за проблема с превозвача "Рожен Експрес". В писмо до редакцията той разказа за ситуацията, в която изпаднал в началото на месеца, когато беше затворен пътят Смолян-Пловдив. Публикуваме текста без редакционна намеса:

"На 02.04.2015, в 06.30 часа сутринта, трябваше да пътувам за София. За целта на 01.04.2015 г. в 13.30 ч. следобяд купих два билета – на мен и за колежката ми, от касата на Автогара Смолян, за автобуса в 06.30 ч. на "Рожен Експрес".

На 02.04.2015 г. пристигнах на Автогарата в 06.15 ч. Автобус нямаше. Попитах касиерката какво се случва, а тя ми отговори: „Автобус няма да има, господине. Има купени само два билета за 06.30 ч, а пътят Смолян – Асеновград е затворен!“ (б.а. – Двата закупени билета са моят и този на колежката ми.)

Що за логика??? Да, вярно е, че пътят бе затворен заради поредното свлачище, активизирало се през нощта. Но Смолян се свързва със София не само чрез пътя Смолян – Асеновград – Пловдив, а също така и чрез Смолян – Девин – Кричим – Пловдив, както и чрез Смолян – Кърджали – Асеновград – Пловдив!

Аз съм закупил билет, който за мен е договор с превозвача, че превозът ми ще бъде осъществен и аз ще бъда обслужен качествено и в срок. Съответно съм си направил план на времето ми през деня.

Касиерката ми отговори, че автобус нямало да има, а щяла да презавери билетите ни за автобус в 07.35 часа, идващ от Мадан.

Поисках номера на директора на Рожен Експрес, защото за мен това е безобразно отношение към пътуващите, но тя отказа да ми го предостави. Все пак го издирих чрез познати, след което позвъних на г-н Бояджиев.

Попитах го защо няма автобус, обясних му, че това е недопустимо, че хората чакат (вече не бяхме само двама души, а след нас дойдоха още 7-8 човека). Обясних, че ми предстои полет до Норвегия и попитах дали той ще заплати цената на билета ми ( 500 евро) в случай, че изпусна самолета заради закъснението.

Господинът се държа нагло. Затвори телефона и се наложи да му позвъня отново, за да разбера какво се случва. Но когато човек няма какво да отговори или да даде разумно обяснение за постъпката си, той обикновено затваря телефона.

Бояджиев не прояви грам разбиране при все, че му казах, че ако не дойде автобус, ще повикам БТВ. Отговорът му бе: „Повикай който искаш! Автобус няма да има!“

Часът вече бе 06.40. На автогарата пристигнаха и онкоболни, които имаха часове за прегледи и манипулации в Пловдив. Голяма част от хората нямаха избор и се качиха в някакъв микробус, вероятно идващ от Рудозем или Златоград.

В крайна сметка, оставени без право на каквато и да била друга възможност, без да има кой да ни чуе или да предприеме каквото и да било по случая, се качихме в микробус, пътуващ от Мадан. Потеглихме от Автогарата в Смолян в 07.40 ч., с един час и десет минути закъснение, като в микробуса имаше правостоящи пътници.

Благодарение на това, че съм свикнал да планирам времето си добре, не изпуснах самолета. Но не там е въпросът. Въпросът е в принципа. Как подобен аргумент (затворен път) води до решението да не се пуска автобус!!! Недоумявам!!! Проблемът на българина е, че позволява да бъде мачкан. Свежда главица и мълчи. Ето затова заслужаваме робската си съдба. А в това време ей такива дерибейове като Рожен Експрес, с "професионалното" си ръководство начело, ще продължават да се гаврят с хората, защото знаят, че в България няма наказано прегрешение...."