Странните главоноги, калмари вампири, могат периодично да превключват между "нормална" форма и специално състояние, в което са в състояние да се размножават, поради липса на храна или недостатъчно кислород в дълбочините, които обитават, пишат океанолози в статия, публикувана в списание Current Biology, съобщава Science news.
Тези твърде необичайни мекотели са открити в началото на миналия век от немския естествоизпитател Карл Кун, който ги нарича "адски вампири" (Vampyroteuthis infernalis) и погрешно смята за октоподи. Впоследствие, океанографите са установили, че те принадлежат към отделен род и имат редица уникални характеристики, които им помагат да оцелеят в тропиците на дълбочина 400-1000 метра, където няма почти никаква храна и кислород.
Група океанолози, водени от Хенк-Ян Ховинг (Henk-Jan Hoving) от Центъра за изследване на океаните в Кил, Германия, случайно открива още една необичайна особеност на тези странни морски безгръбначни, изучавайки образци на "калмари вампири", уловени през 60-те и 70-те години на миналия век и съхранявани в музея на университета в Санта Барбара.
Въпреки името си, Vampyroteuthis infernalis не е агресивен хищник, нито пък се храни с кръв. Той се движи бавно през дълбоките води и се храни с детрит (мъртва органична материя) и планктон.
Дълго време биолозите са били убедени, че този вид калмари се размножават като другите главоноги - само веднъж в живота си се чифтосват и хвърлят хайвера си.
Наблюденията на Ховинг и колегите му са показали, че калмарите вампири се държат по съвсем различен начин - по-скоро като риби в сексуалните си навици, като редуват периоди на размножаване с периоди на спокойствие.
В подкрепа на този извод говори факта, че в телата на самките, които са били съхранявани в музея, е имало само част от бъдещите яйца. Например, в един от най-старите екземпляри "адски вампир" в музейната сбирка, се съдържали 6,5 хиляди бъдещи яйца, а около 3 800 са изразходвани по време на предишни опити за размножаване. Според учените, самката се е чифтосвала 38 пъти, изхвърляйки всеки път около 100 ембриона.
Изследователите смятат, че тази "икономичност" е по две причини - недостиг на храна, както за родителите, така и за потомството им. Така "адските вампири" са минимизирали опастността от гибел на цялото потомство, размножавайки се по няколко пъти и на различни места. Това им позволява да намалят разходите си на енергия за отглеждане на яйца или сперматозоиди, както и за самият акт на възпроизвеждане.
Според авторите, продължителността на живота на тези мекотели е най-малко 3-8 години. Такова дълголетие е впечатляващо на фона на плитководните роднини на "вампирите", които обикновено живеят само между 6 и 18 месеца.
"Ние практически почти нищо не знаем за живота на тези дълбоководни създания и жизнения им цикъл, особено на тези, които живеят дълбоко в открито море. Тези модели на поведение, които са били открити по време на наблюдения у крайбрежните организми, не могат да бъдат използвани за изследване на обитателите на дълбините. Ако разберем повече за тези екосистеми, ще можем да разработим стратегия, за да ги спаси", - заключава Ховинг.
