Бедственото положение в Смолян и областта през първите дни на март тази година, за повечето хора, вече отдавна е минало. Останало зад гърба им -или като част от поредните бедствия в страната, или като пълнеж за новинарската хроника на медиите.

Сега обаче стана още по-страшно, снегът се стопи и умиращите дървета, които никога няма да "листнат" , са околен пейзаж. Навсякъде.

За хората със сърце и душа обичащи планината и гората, /б.а. разбирай не продажни псевдоеколози/, погромът в родопските баири направо къса сърцето и стяга за гърлото.

По неокончателни данни снежният погром и торнадо са унищожили над 6 хиляди хектара. Според специалистите една година няма да стигне, за да се разчистят дървесните “трупове“ в горите. Според мен, авторът на този скромен текст, ще трябват в пъти повече-но едва ли в следващите десетилетия  гората ще бъде възстановена. Колкото и да се залесява планирано и по график. За пиар акциите изобщо не говоря.

Няма родопчанин, независимо от възрастта, който да не казва, че след март гората е като след война, че не помни такова бедствие и че това, което се случи не е само „отмъщение“ на природата за човешката ни безразсъдност. До сега специалистите са установили, че има 400 хиляди кубически метра вече негодна дървесина.

Само за сега.

На места погромът в гората ще наложи на сто процента изсичане на терена, за да се изчистят мъртвите дървета, които загниват, развъждат вредители и стават заразни за околната растителност. Чак след това тези терени ще се залесяват. Най-засегнатите горски стопанства в Родопите ще обявят търгове за санитарната сеч. В останалите, разрешителни ще се издават само в краен случай.

За други райони обаче, горските ще чакат до две години, за да видят дали изобщо гората сама ще се възстанови. 

А дотогава, който мине покрай родопските гори, гузно ще извръща очи.

Или ще плаче. С истински сълзи.

Щиляна Чакърова