Изминали са повече от 70 години, откакто в резултат на научен експеримент военноморски кораб на САЩ се разтворил във въздуха и се появил в друго пристанище на стотици километри.

Този безпрецедентен случай на телепортиране имал фатални последствия за много от членовете на екипажа на кораба с името „Елдридж“.

Но историята не свършила с това. Произшествието, известно с името „Експериментът Филаделфия“, имало продължение 40 години по-късно в хода на друга загадъчна научна програма – проекта „Монтоук“…

И до днес не е известно със сигурност проведени ли са в действителност такива експерименти.

През пролетта на 1943 година Втората световна война достигнала критична точка. Положението на фронтовете се променяло с всяка седмица и макар на хоризонта да се мержелеела окончателната победа на съюзниците, до нея оставали още години боеве и страдания и като никога надвисвала осезаема заплаха, че някое ефективно изобретение на страните членки на Оста, особено немци, ще придаде на случващото се неочакван, съдбоносен за антихитлеристката коалиция обрат.

Затова американските учени усилено работели над проекти, които можели да дадат преимущество на съюзниците във войната. Проектът Манхатън бил един от тях и неговото развитие след две години довело до начало на ядрената ера.

Но той не бил единственият коз на американците. Някои източници, чиято достоверност потвърждавали всички уважавани авторитети, сочат съществуването на друг, свръхсекретен проект – „Дъга“, който бил посветен на разработката на устройство, позволяващо на корабите да стават невидими за радарите.

Този проект се излял в серия експерименти на борда на американския разрушител ДЕ-173, по-известен с името „Елдридж“, които се провеждали в пристанището на Филаделфия от август до октомври 1943 г. Резултатите от последния от опитите надминали всички очаквания. Според версията, която отстояват някои предполагаеми очевидци на събитията, корабът внезапно бил обгърнат от зелено-син облак, след което лека-полека станал прозрачен, докато не изчезнал съвсем.

Гласовете на моряците изглеждали като принадлежащи на призраци, спорещи насред пустотата, и за присъствието на кораба сочели само вълните, разбиващи се в невидимия му корпус. Миг след това и тези следи изчезнали. След още няколко минути всичко се повторило в обратна последователност.

„Елдридж“ започнал да се материализира отново над спокойната вода на залива и бил невредим, което не можело да се каже за неговия екипаж. (В средата на 80-те години в САЩ бил заснет филмът „Експериментът „Филаделфия“, след който започнали да се появяват свидетели на необичайните събития).

Много моряци загинали, други изчезнали безследно, а тези, които останали живи и продължавали да се намират на палубата, или били сериозно ранени, или загубили разсъдък.

След известно време станало ясно, че в тези трагични минути на изчезването корабът бил видян в пристанището на Норфолк, на стотици километри южно от Филаделфия. И така, корабът не само станал невидим, но и бил телепортиран!

Такава е историята или легендата. До 1956 г., когато някой си Карлос Алиенде изпратил на астронома Морис Джесъл съобщение, в което описвал това произшествие и твърдял, че бил свидетел на всичко, намирайки се на борда на съседния кораб „Андрю Форест“. Той обяснявал, че всички разкази за т.нар. Експеримент Филаделфия били обвити в ореол на загадъчност и неяснота.

ВМС на САЩ отричали да са провеждани подобни експерименти и дори такива видни изследователи на паранормални явления като Жак Вале, Джером Кларк и Джон Кийл смятали, че цялата тази история е измислица. Но други, като Чарлз Берлиц и Уилям Мур, автори на книгата „Експериментът „Филаделфия“, се придържали към мнението за правдоподобността на това произшествие.

Имат думата участниците в събитието

Не съществуват никакви явни доказателства за временното изчезване на „Елдридж“. Съществуват някои фотокопия на изрезки от вестници, на които не са посочени нито датата, нито името на изданието, където се появила кратка бележка за странната случка в един бар. Там моряци се сбили и изведнъж някои от тях изчезнали, сякаш се разтворили във въздуха…

Също така съществува свидетелство на един учен, когото Уилям Мур интервюирал и който твърдял, че е взел участие в експеримента. И накрая, има един съмнителен разказ на самия Карлос Алиенде, пълен с противоречия и несъответствия.

Известно е, че Алиенде бил моряк на кораба „Андрю Форест“ по време на предполагаемото изчезване, и дори е възможно неговият кораб да се е намирал близо до „Елдридж“ през август и ноември 1943 г., но никой друг от членовете на екипажа на „Андрю Форест“ не потвърдил неговия разказ. Били необходими десетки години, преди да се появи цяла група странни персонажи, които твърдели, че са взели участие в „Експеримента „Филаделфия“.

Всички те твърдели, че историите им са абсолютно автентични, независимо че изглеждали луди от страниците на фантастичен разказ. За детонатор послужило излизането през 1984 г. на филма „Експериментът „Филаделфия“, в който корабът не само става невидим и изчезва, но и пътешества в бъдещето с четиридесет години. Този невероятен сюжет довел до появата на такива хора като Алфред Биелек, пенсиониран инженер, който заявил, че след гледането на филма се върнала загубената му памет и осъзнал, че самият той е бил герой от одисеята на „Елдридж“.

Биелек се възползвал от предоставената възможност: провел многобройни пресконференции и дори публикувал в съавторство с Брад Стайгър книгата „Експериментът „Филаделфия“ и други НЛО мистерии“, където представил своята невероятна история.

В нея се разказва, че рожденото му име е Едуард Камерън и заедно с брат си Дънкан взел участие в решаващия експеримент на борда на „Елдридж“ на 12 август 1943 година. Проектът бил насочен към постигане на невидимост на кораба и в основата на идеята стоял самият Никола Тесла, когото след смъртта му през януари 1943 г. заменил математика Джон фон Нойман. Сред другите известни учени, свързани с проекта, били Томас Таунсенд Браун и математикът Хенри Левинсън.

Според Биелек на 20 юни 1943 година бил проведен първият опит, по време на който корабът изчезнал за двадесет минути, което довело до значителни проблеми с физическото и душевното здраве на екипажа. Независимо от това изследванията продължили. На 12 август същата година се състоял нов експеримент, в резултат на който корабът останал невидим за радарите за 67 секунди, а след това внезапно изчезнал заедно със синкавия облак. След три часа той се върнал на място, но със значителни изменения.

Голяма част от екипажа изчезнала, други загинали, някои буквално се вкопали в структурата на кораба, а малцината, избегнали всичко това, полудели. По време на отсъствието си корабът и екипажът се преместили не само в пространството, но и във времето, и се озовали в 1983 година на базата Монтоук (Лонг Айлънд), където ги захвърлил пространствено-времевия вихър.

Логиката подсказва, че цялата тази история е измислица, но след тези откровения последвала цяла серия подобни спомени от хора, които също уж участвали в експеримента и като Биелек загубили временно паметта си.

В своя по-нататъшен разказ Биелек споменава многобройни пътешествия във времето, срещи с извънземни същества, които първоначално възнамерявали да го унищожат, но тъй като неговата молекулярна структура се оказала свързана с две времеви дупки в 1943 и 1983 г., те се ограничили с това, че с помощта на своята извънземна техника го изпратили в 1927 година във вид на 6-месечно бебе, заменило в семейството на Биелек починалото им дете.

Неговият брат Дънкан, според разказа на Биелек, станал жертва на темпорална (временна) травма след пътешествията си във времето и започнал да старее със скорост една година за час. Три дни по-късно той починал, но жизнената му същност била преместена в тялото на друго син на семейство Биелек, роден през 1951 година, също благодарение на загадъчната извънземна технология. След няколко години паметта му се върнала и той станал участник в така наречения експеримент Монтоук, вече под името Дънкан Камерън.

Третият персонаж се нарича Дрю и той участвал в „Експериментът „Филаделфия“ и пътешествията във времето които последвали след това, но след това се озовал в друго тяло, използвайки друга извънземна технология, чрез която било осъществено това, което той наричал преместване на „ДНК паметта от едно тяло в друго“.

Дрю твърди, че след опита с „Елдридж“ оцелели само 21 души от 181, 40 загинали, а останалите 120 членове на екипажа изчезнали, но че това не послужило като препятствие за продължаването на експериментите, чиято цел този път станали пътешествията във времето и дори пренаписването на историята.

Към тази група свидетели се присъединил още един странен персонаж – Престън Б. Никълс, инженер, който заедно с Питър Муун издал книгата „Проектът Монтоук. Експерименти във времето“. Никълс също върнал загубената си памет и открил, че от 1970 до 1983 година се явявал помощник-директор, оглавяващ проекта Монтоук.

Пътешественици във времето

Ако има нещо истинско в тези разкази, то очевидно се крие зад цяла гора невероятни истории. Ами ако става дума за маневра, призвана да отвлече вниманието, да дезинформира и скрие това, което в действителност се е случило с „Елдридж“?

Да видим още веднъж какво ни се предлага. Първо, експеримент, осъществен през 1943 г. Неговата цел била постигането на невидимост – или поне за радарите – на военен кораб и той се основавал на работата на Тесла и неговия генератор за нулева точка, разработен през 20-те години.

Експериментът довел до пътешествие във времето, благодарение на което „Елдридж“ се озовал в 1983 г. и в много други времена, като някои от тях принадлежат на далечното бъдеще – 3543 г. Към цялата тази одисея се прибавя проектът Монтоук, който се провеждал от 70-те години като продължение на проекта Феникс, оглавяван от Фон Нойман.

Проектът „Монтоук започнал, по думите на Престън Никълс, като програма за контрол на масовия манталитет. С предавателя на военна база се изпускали серия вълни с честота от 400 до 425 мегахерца, предположително на същата вълна, на която излъчва човешкият мозък. В продължението на проекта бил намерен начин за разширение на човешките възможности, което позволило на някои, притежаващи свръхчувствителност (като Дънкан Камерън), да постигнат още по-голямо увеличение на своя дар. Тези разширени способности служели за „изкривяване на самото време“ и отваряне на своеобразни времеви врати.

Тези врати се използвали за пътешествия в различни периоди от историята и дори за изменение на хода на събитията. Какво се случва с изменението на миналото? Нищо в нашето настояще, но се създава нова темпорална линия, успоредно с нашата, само че променена.

Предлага ли се решение на парадокса, който винаги съпровожда споровете за възможни пътешествия в миналото – какво ще се случи с човек, който се отправи в миналото и убие своя баща още преди да го е заченал? Отговорът на Никълс: нищо в собствения му живот не се изменило и той дори може да ходи на гости на своя баща в своето настояще, но неговите действия пораждат паралелна Вселена, в която той самият никога не се е раждал.

Врата в бъдещето

Престън Никълс започнал личното си странстване, или поне по думите му, когато открил странни сигнали от базата на ВВС Монтоук. Смущението му само се засилило, когато самият той дошъл в Монтоук и бил разпознат като техен служител в недалечното минало.

Но самият Никълс бил сигурен, че никога не е работил в Монтоук. След това паметта му започнала да се възстановява и той изведнъж с учудване разбрал, че се е намирал в две различни темпорални линии – в едната от тях наистина работел на базата Монтоук, а в другата – на съвсем различно място.

През 1985 г. Никълс се запознал с Дънкан Камерън, който, пристигайки в Монтоук, също си спомнил, че някога е работил тук сред пътешествениците във времето и че заедно с брат си Едуард влизал в състава на екипажа на „Елдридж“ и участвал в експеримента Филаделфия.

Финалният акт настъпил на 12 август 1983 г., когато темпоралната врата заработила с пълна сила. Според разказите на двамата ситуацията излязла извън контрол и тези, които работели над проекта, решили да прекъснат опита, за което Дънкан Камерън създал някаква твар в собственото си подсъзнание, а тя, материализирайки се, разрушила някакви странни кристали, осигуряващи енергията на така наречения стол на Монтоук – устройство във вид на гигантски предавател. Техниката за провеждане на тези невероятни опити частично била предоставена от космически кораби на извънземни, базирани на нашата планета.

Невидимите кораби

„Експериментът Филаделфия е пример на история, която просто отказва да умре. В нея присъства някаква загадъчна аура, която постоянно се експлоатира.“ Тези думи на Жак Вале, един от най-блестящите изследователи на паранормални явления, ясно демонстрират скептицизма на много учени към историята за изчезването на разрушителя „Елдридж“.

Вале успял дори да интервюира един от членовете на екипажа на кораба, който отричал провеждането на каквито и да било странни експерименти и твърдял, че източник на всички разкази били работите по демагнитизация, призвани да направят кораба невидим за магнитните мини и торпеда и че зеленото сияние, уж предизвикано от експеримента, не било нищо друго освен така наречените огньове на свети Елмо.

Липсата на факти довела до това, че мнозина взели цялата тази история за мит. Военноморският исторически архив на САЩ публикувал доклад, в който точка по точка се развенчавали всички твърдения за експеримента.

Като се започне от невъзможността за неговото провеждане в посоченото време, ако се има предвид кога корабът е бил спуснат на вода и кога е бил предаден на ВМС, до твърденията за несъществувалия никога проект „Дъга“, макар че това име се използвало в качеството на код за обозначаване на оста Рим–Берлин–Токио, чак до напомнянето на това, че Айнщайновата единна теория на полето, на която уж се базирал експериментът, не е създадена и до днес.

Против мини и торпеда

От ВВС също заявили, че легендата за експеримента Филаделфия била основана на грешно тълкуване на работата по демагнитизация на военните кораби с цел да се направят „невидими“ за магнитните мини и торпедата на противника. По такъв начин корабите действително ставали невидими, но само за магнитните детектори, а не за човешките очи или радарите.

От друга страна, бюрото за военноморски изследвания на ВМС на САЩ посочило друг възможен източник – някои експерименти през 50-те години, по време на които на един кораб бил поставен генератор с висока честота 1000 херца вместо обичайните 400. Този генератор довел до освобождаване на разряди във вид на корона – добре известно явление, което не нанесло никакви щети на екипажа, но можело да направи силно впечатление на непросветения наблюдател (огньовете на свети Елмо). Такова било официалното заключение по делото „Експериментът Филаделфия“.

Но винаги се намира някой, който да не повярва в официалните заключения и да заяви, че това е машинация, призвана да скрие нещо, случило се реално преди повече от 70 години…

Не можем да завършим този разказ, без да споменем ключовата му фигура – кораба „Елдридж“. Скоро след предполагаемите експерименти, през 50-те години, корабът влязъл в състава на гръцката флота под името „Леон“. Гръцкият журналист Пантулас провел добросъвестно частно разследване с цел да открие следи, доказващи, че експериментът Филаделфия действително е бил проведен.

Той дори отишъл на „Леон“, огледал целия кораб и се зачел в корабния дневник. Пантулас успял да вземе интервю от двама гръцки офицери, които служили на „Леон“ в началото на 80-те години и чиито имена той не разкрил.

Призраци на палубата

Единият от тях служил като капитан на „Леон“ и когато разбрал, че целият гръцки флот освен него е наясно, че „Леон“ е прочутият разрушител „Елдридж“ от експеримента Филаделфия, забелязал две странности.

За едната от тях той съобщил следното: „Страниците на корабния дневник, съответстващи на времето на провеждане на експеримента, липсват, те са откъснати; питах още трима капитани, служили на „Лаон“ преди, и всички те оттвърнаха, че страниците са отсъствали в дневника още когато корабът е преминал към гръцкия флот.“

Другата странност били „разказите на членове на екипажа, които твърдяха, че видели странни неща на кораба, нещо като призраци или фантоми, и че няколко пъти вещите им, изчезнали изведнъж, се намирали после на друго място. Някои твърдяха, че видели зеленикава светлина, която обгръщала кораба нощем“.

Ако свидетелството на този офицер звучи странно, то не по-малко странни са думите на другия, служил на кораба като главен инженер. „Първото, което ме учуди – спомня си морякът, – е необичайното количество кабели, опънати по целия кораб, сякаш остатъци от сложна система на електрическо оборудване, използвано тук в миналото.“

Този морски инженер добавил, че понякога забелязвал странна вибрация по целия корпус, когато работели машините, сякаш корабът бил на ремонт в дока. „Бях заедно с един от офицерите и си помислих, че започва земетресение, но после разбрах, че в този ден не е отбелязана никаква сеизмична активност в района, където се намирахме“, обяснява той. С какво може да се обясни всичко това? Просто самовнушение или ехо от странните явления, които по някакъв начин са се „записали“ в структурата на кораба?

Изглежда, истината за това, което се е случило в един августовски ден на 1943 година на разрушителя „Елдридж“, се намира някъде между официалната версия и невероятните разкази на хората, които твърдят, че са били участници в някакви странни експерименти.

Фантастична технология

Според легендата за експеримента Филаделфия, техническата база за опитите, провеждани на „Елдридж“, се основавала на единната теория на полето, горещо проповядвана от Айнщайн, но така и несъздадена досега. И до днес никой не е извел уравнения, които да обединяват четирите известни фундаментални взаимодействия – електромагнитно, гравитационно, силно и слабо ядрено взаимодействие.

Ако нещо необичайно се е случило през 1943 година, то трябва да е било страничен, неочакван ефект. Вероятно става дума за неуспешна разработка на нова система в опит да се направят корабите невидими за радарите.

В последния случай е възможно да е направен опит за създаването на огромно електромагнитно поле, способно да влияе на функционирането на радара на противника, но оказало се смъртоносно за екипажа на експерименталния кора, който попаднал в центъра на своеобразна гигантска „микровълнова печка“.

Оптична невидимост

Магнитна невидимост? Невидимост за радарите? Или оптична невидимост? Тази последната не е толкова невъзможна, тъй като няколко изследователи независимо един от друг са се опитвали да дадат обяснение как може да се е случило това.

Маршал Бърнс смятал, че по време на опита на кораба са били поставени три или четири генератора, които йонизирали водата и въздуха, докато водата започнела да кипи и се създавал зелено-синия облак, описван от свидетелите.

Крайната цел била да се създаде илюзия за невидимост във форма, която би затруднила наблюдението на кораба за противника. Друг учен, Алекс Фрейзър, предложил различно тълкувание. Според него по време на експеримента около кораба е създадено не магнитно, а термично поле. Целта била да се предизвика ефект, сходен с маранята, която може да се наблюдава в горещ ден на пътя, когато границите му се сливат с хоризонта.

Но за да се достигне такава степен на нагряване, било необходимо да се използват звукови вълни с висока честота, създавайки нещо от рода на гигантска ултразвукова печка. Тази хипотеза обяснява както фаталните последствия от експеримента за екипажа на „Елдридж“, така и появата на зеленикавия облак, възникнал благодарение на феномена „звукосветене“.

Друго обяснение посочват в известните описания на експеримента серия известни съвпадения с такива вече изучени явления като магнитно-ядрен резонанс, който се използва за получаване на изображения на процесите, протичащи в организма. Всички тези обяснения, основани на добре известни процеси, дават известно решение на проблемите, но само частично.

Ами ако става дума за радикално нова технология? Говори се, че Тесла може да е бил свързан с експеримента, или поне в първите му фази, също се споменава името на Томас Таунсенд Браун, който твърдял, че е открил взаимовръзка между електрическото и гравитационното поле, известна като ефект на Бифилд–Браун.

Джери Декър, пропагандист на алтернативната наука, дал свое тълкувание на технологията, използвана при експеримента Филаделфия, като взел за отправна точка описанията на някои очевидци.

„Става дума основно за двойка намотки, поставени от двете страни на кораба и управлявани от различни осцилатори, благодарение на което се създавали вълни от скаларен тип. Това е изкривило матричното поле на материята и е довело до необичайния ефект.“

Според Декър неговото предположение се съгласува с теориите, описвани от Джон Уоръл Кийли, който в края на XIX век успял да освободи огромно количество енергия от ефира, използвайки звукови вибрации.