Балерината Мая Плисецкая е починала в Германия от сърдечен удар, съобщи генералният директор на Болшой театър Владимир Урин, цитиран от ТАСС.
„Позвъни ми съпругът на балерината Родион Шчедрин. Починала е от тежък сърдечен удар. Лекарите са се борили, но нищо не са успели да направят“, каза Урин.
Една от най-великите балерини щеше да навърши 90 години на 20 ноември. 50 от тях тя танцува на сцената.
Мая Плисецкая е родена в Москва, в известно еврейско семейство. Учи в Шпицберген, където баща ѝ Михаил Плисецки работи като инженер и директор на съветска минна компания, а после е генерален консул на СССР. През 1938 г. баща ѝ е екзекутиран по време на сталинските чистки. Реабилитиран е от Никита Хрушчов.
Майка ѝ Ракел Месерер-Плисецкая (известна още като Ра Месерер) е актриса в нямото кино. Тя е арестувана и изпратена в трудов лагер на ГУЛАГ в Казахстан. Мая е осиновена от леля си (сестра на майка ѝ), балерината Суламиф Месерер, до освобождаването на майка ѝ през 1941 г.
Евакуирана е заедно със семейството в Свердловск от септември 1941 до септември 1942 г. В града няма условия за занимания с балет, но именно там е първото ѝ публично изпълнение на балетен танц.
Мая учи в Московското хореографско училище при голямата балерина Елизавета Гердт. За пръв път танцува в Болшой театър, когато току-що е навършила 11 год. През 1943 г. завършва училището и постъпва в балета в Болшой театър, където танцува до 1990 г.
Мая Плисецкая става солистка веднага след като е приета в Болшой театър. Ярката й червена коса и бляскавият й външен вид я правят веднага звезда. И до днес мнозина твърдят, че е ненадмината в танца – с грацията на дългите си ръце, височината на скока си, изключително гъвкавия си гръбнак, техническата презизност и цялата й харизма на сцената.
Неповторима е в изпълнението на „Умиращия лебед“ по музиката на Камий Сен-Санс. Без съмнение една от най-блестящите партии в творческата биография на балерината е тази на Одета-Одилия в „Лебедово езеро“ на Пьотр Илич Чайковски. Успехът на изпълнителкага в този балет е огромен от първото до последното представление, а ролята се превръща в емблема на класата на руското балетно изкуство.
