Лечебната вода е достъпна директно от извора само на Гергьовден, когато точно в дванайсет часа през нощта се сваля катинара и местните хора се редят на опашка, за да налеят от водата. Смята се, че тя е най-силна именно през нощта срещу 6 май. Вярва се, че цери хора от всички възрасти, почитат я християни и мюсюлмани, търсят помощта й хора от цялата страна и много чужденци.

Появата на лечебния извор е свързана с тайнството на прозрение, изпратено на свише преди повече от 105 години. За разлика от много други свети места, които имат почти фолклорна история, предавана от уста на уста, момчиловското аязмо има официална, издадена в книга със снимки и спомени, и човешки истории. Параклисът е строен в началото на миналия век, през годините стотици благодарни за изцелението си са правили дарения и подаръци, а и до днес малкият Божи дом в боровата гора е отворен денонощно. Всеки може да пътърси помощ, да запали свещичка, да налее от лековитата вода. Хората твърдят, че мястото е свещено, параклисът под връх „Свети Илия“ не е ограбван никога, макар да не се заключва, а всеки влиза, взема свещи и оставя пари по съвест.   

Целебната вода се „отключва“ на Гергьовден

Магичният извор обаче се заключва зад украсена с резба дървена врата със стъкло. През него се виждат равномерно падащи капки, изтичащи от сърцето на скалата към малко езерце. През специална тръба водата е изведена извън параклиса, от където по всяко време на годината може да се налее от чистия елексира, да се омият очите, да се налеят стомните. Има обаче един-единствен ден- Гергьовден, когато катинара се отключва и за здраве, берекет и изцеление се точи с посребрени черпаци директно от извора.

Хората от Момчиловци не просто вярват в силата на лековития извор, те предават вярата на младите-деца и внуци, като нещо свещено. Така от години в полунощ на 5 срещу 6 май няколко поколения тръгват в тъмното по горската пътека към параклиса -за молитва и небесен дар от светената вода. Всеки от местните има своя, често изстрадана история, за връзката между здравето и водата в боровата горичка над селото, което освен с няколко светещи кръста по върховете, е заобиколено и от обръч параклиси.

Величка Гунчева: „ Всяка година, както и сега-със сина и трите внучета, идваме тук в 12 часа, за да си налеем вода от аязмото. Имахме сериозни проблеми в семейството, мъжът ми се разболя тежко и пихме, и се михме със светената вода. Не знаем какъв е състава й, но све убедени, че е светена. Той вече 15 години е между живите и сме сигрни, че вярата е нашата сила, а и водата има тайна“.

Момчиловското аязмо лекува основно немота, очни болести, дори слепота, кожни и стомашно-чревни заболявания. „Баща ми идваше да се мие, имаше алергии и проблеми с кожата и имаше промяна“, разказва Лиляна, сестра на Величка, която малко след полунощ, също изкачва стълбите към свещения извор.

 „От ранно детство са ни разказвали, че това е святото местенце с най-лековитата водица. Ние наистина я почитаме, не само на този празник, но на 5 вечерта срещу Гергьовден се смята, че силата на водата е най-мощна и с най-изразени лечебни качества. Има не само предания, но и факти, свидетелства, че преспали на мястото дечица са получили изцеление-дете е проговорило, друго изцерило очичките си, разказа Елена Канева от Момчиловци, която е дъщеря на автора на книгата за момчиловските параклиси. "Църквицата е пълна с хора, радостно е, че има и много деца, ученици, които идват да налеят вода и да я занесат в къщи на възрастните. Наистина идваме със заряд да се пречистим тук, да се помолим, пък и да пообщуваме“, сподели Елена. Баща й знаел историята на всички параклиси, искал да остави знанието на хората.

„В малка скромна книжчица той описа всеки един параклис-ктитори, създатели и пазители на малките църквички. Специално за аязмото легендата е много жива за всички в Момчиловци“, обобщава Елена и разказва историята, за която по стените на параклиса има и снимки са дата от вече далечната 1910г. 

Ясновидка дава лек за болна жена, зарича къде да копаят за извора

Семейство на възраст от Момчиловци дълго нямало дете, докато един ден, коремът на жената започва да расте. Радостта била голяма, защото помислили, че е дългочаканата рожба, но минали 9 месеца, без да се роди детето. Година след това жената изглеждала така, сякаш всеки миг ще роди и тогава насочили семейството към Стара Загора. Там живеела силната ясновидка Кортеза, която щяла да прозре, че бременността на жената от Родопите е фалшива. Посъветвала я да копае в близост до къщата й в Момчиловци, описвайки точно мястото пъд връх Свети Илия. Ще бликне целебна вода, ще се излекува с водата, но ще сторите извор и ще го добиете за хората, рекала още Кортеза. Въпреки несверието на местния свещеник, изворът е открит за една нощ водата се избистря и утаява, а седмица по-късно коремът на „бремемната“ жена се възстановил. В чест и памет е построено параклисчето, по-късно е обновявано в годините заради влагата и от тогава до сега не се пропуска 5 май, да се иде там, да се налее вода, да се пречисти човек.

На черно-бялата снимка от 1910г. е Кортеза, пророчицата, показала къде е лечебната вода. Тя пристигнала на кон, през връх Рожен, за да даде указания къде точно да се копае. Снимката е направена за спомен с хората от Момчиловци, които идват да я посрещнат на върха, където минавала границата между свободната българска земя и териториите, останали под турско владение. Възхитена от гледката, Кортеза слезала от коня, за да почине и да се наслади на невероятната природа на Родопите.

„Най-вярващи са българомохамеданите, на водата чест и почитание правят. Утре/б.а. днес-6 май/, тук ще дойдат хора от цялата област, още в 4 сутринта отново ще тръгнат върволиците, та чак до полунощ на 6 май. Идват мюсюлмани от околните села Виево, Кутела, идват хората и от Златоград, Рудозем, Мадан".Това разказва 79 годишната Стайка Каневска, която отваря параклиса, поддържа реда и брои стотинките от свещите, и редовно приготвя постелките за пренощуване на поредните търсещи изцеление. Снощи тя посрещнала и хора от Ямбол, които чакали близо 6 часа, докато „отворят водата“ в полунощ за да се умият и полежат зад иконите. Жената в семейството била почти ослепяла от високо кръвно, едва виждала с едното око. Но пък често идвала при аязмото, както и тази нощ, преди Гергьовден. За параклиса Стайка казва: "Равен е на един малък манастир, отворен денем и нощем, казва Стайка и гордо добавя, че хората с ихяли идват, а миналата година само за 6 май са продадени 2400 свещи.

"Вяра, вяра, преди всичко вяра! Това трябва!“. Така ме изпрати почти 80 годишната Стайка, с опнато лице и святкащи очи, обобщавайки тайната на изцелението и болестта. И на простата човешка философия за живота, в който  за всички започва с „да получиш“, за повечето продължава със загуба, а само вярващите стигат до „завръщането“ при истината.  

Щиляна Чакърова