Киноа, елда, селъри, боб мунг, боб адзуки, сладък картоф, сладка леща, авокадо до откат и сок от бъз.  Всичко това все в менюто на децата и задължително „био“. За сока от бъз беше шега, но истината е, че храненето на децата в България се е развило с такава светлинна скорост в последните години, че аз изглежда  съм изостанала в друга галактика. Заради голямата разлика между децата ми последните 8 години не се бях интересувала с какво се захранват бебетата. Тази година ми се наложи заради новия член в семейството. Започнах така както ме съветваха тук лекарите, но нали сме си българи и където да отидем по света искаме да си правим нещата както стават у нас, реших да погледна по разните майчински форуми с какво се захранва в България. О, невежество мое! Очакванията ми кръжаха около картоф или тиква.

Оказа се, че съм повече от семпла в представите си.

Четях и не вярвах, не вярвах и четях. И така дълго време.

"селъри"

Голяма част от цитираните „изключително полезни за бебетата“ храни ми се наложи да ги търся в интернет, защото с ограничените си познания за децата очевидно бях пропуснала редица корени и зърна. Пащърнак за първа храна, сладък картоф за втора, помежду им тук таме бисквити от елда и задължително по някоя манджа с киноа, както и селъри. На селърито ще обърна специално внимание, защото в моята глава това беше просто английската дума за целина, но се оказах тотална невежа, както ми изясни една майка, давайки ми следното определение „селъри са стъблата на целината“. Честно казано изумях.

Няма нищо лошо в черпенето на чужд опит особено, когато е доказано, че функционира добре, но директното пренасяне, без връзка с местната география и традиции, ми се вижда прекалено. Ако тези схеми идват от държави, в които тези продукти се отглеждат от стотици години, хората се хранят ежедневно с тях, съобразени са с климата и нуждите на организмите на тамошните човеци, то какво? Грабваме ги, защото на тях им действат добре и ги слагаме в устите на нашите деца.

Небезизвестни са теориите, които обясняват, че всяка една традиционна кухня е съобразена и произхожда от природата и нуждите на човешките същества, които обитават този ареал. Неслучайно в последните години все повече се говори, че една от причините за повишените проценти на затластяването сред хората се дължи именно на смесването на кухните (все повече пици и все по-малко фасул или в случая все повече киноа и все по-малко леща). Не ме разбирайте погрешно, не казвам, че трябва да се ограничаваме и да ядем само традиционна българска кухня, но чак пък да захраним децата си първо с чужда ми се вижда прекалено. Какво им има на нашите зеленчуци и зърнени храни, че да ядем разни внесени от не знам къде трудно произносими продукти. Защо трябва да има етикет „био“, за да е полезно. Не може ли просто да си купуваме от бабите от село или от производители, които знаем, че отглеждат сами продукцията си. В т.нар провинция това ми се струва много лесно.

Дали е просто мода тази вълна или правилният път вие ще решите. Аз лично обаче давам на детето си  храни, които знам, че после ще му сготвят и бабите му; храни, които приготвяме и ядем и ние самите. Не е ли странно детето да е на киноа и елда, пък родителите да похапват шопска салата. Това в кръга на шегата, но ако е вярна поговорката, че сме „това, което ядем“, то тогава ми е много интересно в какво се опитваме да превърнем децата си с тези тенденции.

Прилагам имената на някои от рецептите за бебета, които открих в интернет: "Кейл с жълтък и авокадо" 7 м, "Кейл с банан и извара" 10 м, "Ризото с киноа и зеленчуци" 10 м, "Фритата с тиквички" 12 м, "Червена леща със сушени домати" и много други от този тип.

Жанета Матанова