„Ще ти обърша два шамара, че да знаеш защо ревеш!“ - прословут „евъргрийн“ в родителските заплахи. Какъв обаче смисъл носи това послание?
Ясно е - малките деца и бебета не знаят за какво плачат. Свикнали сме да мислим, че има пет фактора, които трябва да предизвикват рев у децата: глад, жажда, сън, болка, хигиенен дискомфорт. Другояче казано- “ Като не си гладен, не си жаден, не си болен, не си мокър,не ти се спи, какво искаш тогава!!!!“. Истината, която знаем всички, но понякога от умора, друг път от заетост не си признаваме, е, че има още милион причини едно бебе или малко дете да плаче. Първата и най-съществената от всички е, че иска НАС - родителите си. Иска освен да е нахранено, напоено, сухо, здраво, наспано и чисто,също така да бъде гушнато, целувано, обгрижено, да почувства топлината на нашето тяло, близостта, която ще го накара да се почувства щастливо и спокойно. Имайте предвид, че от 40-те години на миналия 20 век децата са въвлечени в един процес на тотално физическо отделяне от родителите. Прекарват все по-малко време с тях и все повече в различни нововъведения: за пренасяне на бебета (количките); за игра и стимулация (различни кошари с пиана за краката, светещи висулки за зрението и т.н); проходилки; собствени стаи с меки стени. Последното беше шега. Така или иначе ако физическият контакт с майката преди е бил почти 90% от времето, защото е пренасяла бебето гушнато,защото го е кърмила, защото е спяло при нея, защото е нямало модерни кошари, то сега е наполовина. Къде остава тогава почудата защо бебетата и децата плачат толкова често?
За мен основната причина е дефицитът на ласка. Дълги години се ширеха разни теории, които обясняваха на родителите, да не са посмели да вземат децата си на ръце, че се разглезвали. Все още много хора не смеят да успокоят детето си по най-естествения възможен начин, именно поради тези насаждани години наред идеи. Наскоро един педиатър ми разказа следната история: в предверието чакала майка с малко дете за друг кабинет, детето не спирало да плаче, а майката не спирала да друса количката без дори да го поглежда. Лекарят с надежда, че ще го вземе най-накрая, се опитал да я подсети с думите „сигурно му се е пригушкало“. Майката със стреснат поглед му отвърнала, че не може, защото нали не било никак препоръчително да го изважда от количката.
Това е нашият свят в момента. Не ни е препоръчително да си докосваме децата; не ни е препоръчително да им обръщаме внимание; не ни е препоръчително да правим всичко нормално в отглеждането им. После се чудим защо плачат и защо по-късно са агресивни.
Вашето дете не плаче без причина. Винаги има такава. Може на нас да ни се вижда маловажна, но в неговия свят може да е всичко. Времето в един детски ден тече по съвсем различен начин. Все едно за нас минава седмица. Представете си в този дълъг ден –първо иска „гуш“, но не получава; второ иска друго за ядене, никой не го разбира; трето опитва се да стигне до някъде, но не може; удря се няколко пъти по различни части от тялото; четвърто нещо много ценно за него се счупва; вика майка си, тя не идва...и така още много много фрустрации за кратко за нас време, но не и за детето. Сега влезте в роля и си представете ден, в който любимите ви хора не ви обръщат внимание; не ви гушкат; ядете нещо странно; счупва ви се колата или нещо друго; удряте се през цялото време; не можете да стигнете до работа; викате разни хора, но те не идват...
Ще плачете ли? Обзалагам се, че да. Накрая на такъв ден всички като ревнем, няма да можем да спрем. Имайте предвид, че техните умения да се справят с фрустриращите моменти в реалността тепърва се развиват.
Да, бебетата и децата плачат. Понякога много дори, но винаги с причина. Няма нужда от шамари, за да разберат защо плачат. Те си знаят какво им е. Ние сме тези, които не разбираме и им поставяме грешния етикет „ревльовци“. Единственото, което можем да направим, е да се въоръжим с търпение и да се опитаме да разчитаме знаците. Наскоро четох изследване на Валенсианския медицински университет, в което доказват, че все пак има разлика между израженията на бебетата във връзка с емоциите, които изразяват. Когато плачат от страх очите са широко отворени, когато плачат от яд очите са наполовина отворени, а болката изразяват със силно стиснати очи. Друга теория на биологът Дейвид Хейг от Харвард доказва, че нощният плач има отношение към забавянето на овулацията при майката и по този начин отлага появата на друго дете, като еволютивно увеличава шансовете на това да оцелее. Инстиктите на бебетата не могат да бъдат променени лесно от съвременните социални промени. Ние може да искаме да си стоят самички, да спят самички, да си играят самички, това обаче по никакъв начин няма да ги накара да избягат от природата си и да желаят точно обратното.
Бебетата и малките деца плачат и ще продължават да го правят, докато не спираме да се опитваме да ги накараме да вършат неприсъщи за тях неща или просто, защото не ги разбираме. Вярваме или не обаче, винаги има причина за техния плач и тя не е, защото са „ревльовци“.
Жанета Матанова
аз
az_1431356825
nik_manolov
мари
мари