Над 40 имена на селища в района на Смолян са уникални, не се срещат на
друго място в страната, нито има сходни названия. Това сочат резултатите
от научно изследване, публикувано в книгата „Селищни имена от Смолянско”, цитирани от БТА.

Новата книга бе представена в Смолян от авторския колектив проф. Елена
Каневска- Николова, Ваня Кръстанова, Мария Петрова, Нина Томова, Мирослав
Михайлов и Мариана Ламбова. Сред уникалните селищни имена са Гела, Баблон,
Виево, Дирало, Въргов дол, Рустан, Попрелка, Чучур, Алиговска, Заевите,
Кокорово, Писаница. Изследването проследява произхода на имената на над
150 населени места в общините Смолян, Рудозем и Мадан. 

Преобладаваща част от имената на селища в региона са свързани с живата и нежива природа.

Десетки от селищните названия са променяни през вековете, като често
българските имена са преводна интерпретация на старите турски названия,
поставени по административен път по време на османското владичество.
Най-старият документ, използван при проучването е османотурски
дефтер/регистър/ от 1676 г. Непроменени до днес са останали само имената
на селищата Търън, Райково, Влах/ово/, Смилян, Чокман/ово/ и Петково.
Село Кукувица носи името си още от 1878г. Етимологията на много от имената
е български и турски превод на селищните названия, като един от примерите
е днешното с. Вълчан, което до 1934 г. се е наричало Курт дере / в превод
от турски – Вълча река/. Село Рибница някога е именувано Балък дере, т.е.
поток с много риба. Вехтино е било в миналото Ескилер /ески от турски
означава стар, вехт/.
Списъкът с колоритните родопски селищни имена се допълва от Липец, 
Орешец, Черешките, Баблон / от тур. Бабил- Вавилон/, Галище /от галя,
гален/. Произходът на името на с. Требище се свързва с чумна епидемия в
миналото, а Въргов дол- с диалектното „върга”- цицина. Някои от имената 
носят историята на региона като селата Гоздевица и Гудевица. Според
преданията те са кръстени на двама братя- Гоздьо и Гудьо. По времето на
насилственото ислямизиране на населението Гоздьо приел исляма и днешното
Гоздевица е населено само от мюсюлмани. Гудьо и неговите потомци от
Гудевица останали християни.
С имена на мъже са свързани според изследването и названията на маданските
села Цирка и Чурка- наречени вероятно на основателите на населените места
Цирко и Чурко. Нетипичното име Заевите се обяснява със завои, а не с
аналогията от заек.
Множеството имена на селища в Смолянско се коренят с названия от живата и
неживата природа, което според авторите илюстрира, че светът на
родопчанина е здраво свързан със земята и родовата памет. В речника на
имена на населени места са посочени Горово, Езерово, Кремене, Пещера,
Остри пазлак, Потока, Речани, Широка лъка, Бориково, Букаците, Върбово,
Доганово, Змиево, Соколовци, Сърнино и др.

 СмолянБГвести.нет