Лов на защитени мечки и несъществуваща в България сьомга, посещения на бутафорни пластмасови и бетонни крепости, безумно лого за милион и половина - „атракциите" на управляващите в името на разцвета на туризма нямат край. Нямат, защото има купища европейски пари, които могат да се използват за това.
Доскоро мислехме, че застроените с бетон курорти са максимумът на безобразията, които трябва да преглътнем. Оказа се, че и тук няма дъно - „подвизите" продължават. След като бетонирахме дюните, за да настаним в бетона чужденци, Министерството на туризма оня ден раздаде брошури на фестивала „Зелени дни", с които информира, че България е чудно място за отстрел на защитени мечки, зубри и якове. Същата брошурка беше раздадена и миналата година, но никой тогава не й обърна внимание. Това, че снимките са от някоя международна база данни, е най-малкият проблем на рекламното материалче. А такива в министерството се печатат на конвейр, вероятно с разбити поръчки, та да не се налага конкурс. Бизнесът е прекрасен - лъскави и ненужни хартийки с неверни, често скандални данни, плащани с европейски пари. Не че се пестят средствата на българските данъкоплатци - те отиват за други бутафории. В това отношение въображението на управляващите е безгранично.
Гаф след гаф, а виновни няма, пари не се връщат, глоби не се налагат. Какво стана с онова чудно лого, копирано от казахстанското, изработено тарикатски за милион и половина, при положение че подобна картинка струва жълти стотинки? Сетихме се за него покрай брошурките на "Зелени дни", в които навсякъде се набиваше на очи старото лого, наподобяващо роза, слънце и баница. В Министерството на туризма явно работят идиоти, защото си позволиха на фест на природозащитници да рекламират, че в страната на розите има защитени видове за отстрел.
Животинската сага е чудесна илюстрация на цялата концепция на българския туризъм, свеждаща се не само до обикновено безхаберие, а до наглост и алчност на принципа „след нас и потоп". Примери? И по света се потресоха от историческия кич в държавата ни, замислен като туризъм. Преди две седмици Международният съвет за паметниците на културата изпрати писмо до управляващите да спрат да фалшифицират руините с измислени възстановки и безобразни материали. Намекна се дори за изхвърляне на български обекти от списъка на ЮНЕСКО. Българската председателка на ЮНЕСКО вече два мандата Ирина Бокова, сега кандидат за шеф на ООН, изобщо обаче не се е трогнала. Затова пък след всеки бетон, който цвъкнат някъде, или друга глупост, управляващите ни канят да се снимаме и да им пратим селфи или клип. Тоест да им бъдем безплатни пиари, а те да получат еврохонорари. Ей това се вика номер!
А бетон се лее здраво. Докато харчи с лека ръка милиардите, с които ни вкара в дълг, кабинетът стигна до първата българска столица Плиска. И тя ще влезе в списъка на фалшифицираните старини с марка „Построено от ГЕРБ", за да смъква пари от наивниците. „Дисни" съзнанието на управляващите наистина е жалко. Желанието на премиера било "първата българска столица да бъде като Перперикон". Доста неподходящ пример - точно на Перперикон туристите се лутат из каменните артефакти в търсене на храмове, тронове, улици и жертвеници, които не са указани и трудно се улучват. Но там поне липсват итонгът, полимерите и бетонът. В Плиска - това е бъдещето. Така, както бяха „достроени" античният град Нове край Свищов, Шуменската крепост, Царевец, Цари Мали град, Пернишката крепост, Августа Траяна в Стара Загора, Пещера. Така, както се зидат Трапезица, Яйлата, Архитектурният парк в Раднево, Несебър, Асеновград, цитаделата на Филипопол, Велбъжд... С парите ни изникнаха такива абсурди, но като са казали идеолозите, че туризмът трябва да се развива, ще го развиваме. Бутафории, вампири - важното е, "шараните да лапат". Тоест сьомгите.
Строителството на бутафорни крепости отдавна е държавен бизнес заради лесното усвояване на европейски средства. Културното ни наследство обаче изчезва, предупреждават мислещите хора. Туристите се водят за носа и им се продава нищо, опаковано като история.
И като стана дума за продаване - основната съпътстваща дейност на туризма, българските му идеолози и това не могат. Те не са в състояние да продадат нито карта, нито картичка, нито сувенир, нито информация. Музеите и историческите обекти функционират така, че да не бъдат посещавани нито от българи, нито от чужденци. Не един и два са затворени в почивните дни, част от тях дори в работни дни отварят само след предварителна заявка. Информация за това трудно се намира на чужд език. Долмени, мегалити, побити камъни, каменни тронове са загадка и за най-подготвените пътешественици, тъй като няма табела или карта, която да обяснява какво представляват.
В същия дух се разработва проектът myastoto.bg, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет. Неговият виртуален каталог на 50-те малко познати туристически обекта заработи с огромно закъснение, в него има правописни грешки, все още има празноти в информацията, която странно обединява конкретни места, които си струва да бъдат посетени, със съобщения като това, че България е най-големият производител на лавандула в света или че българин бил открил пръв ваксина срещу туберкулозата.
Реклама има, но няма и дума, че част от обектите са частично недостъпни или достъпни само на собствен риск. Такъв е случаят с Драгоманското блато, което от около 2 години е с повредена пътека до вътрешността и по тази причина има ограничителна табела, че преминаването е забранено. Ремонтът се прави едва сега, и то само с дарения и доброволчески труд. Подобен е случаят с Каньона на водопадите в Смолянско.
Сред уникалните обекти е включен и Дяволският мост над река Арда, за който се съобщава, че на централния му свод е гравиран „печатът на Соломон". Само че се пропуска, че вероятно по същата европрограма уникалният средновековен градеж беше облицован с плочки и „печатът на Соломон" замина в небитието. Така, както се случи с всички църкви отпреди Освобождението, в които оригиналните стенописи бяха замазани с латекс, покрити със съвременни илюстрации или направо налепени вандалски с тапети. Отвън голяма част от храмовете бяха покрити с изолация, а колонадите им затворени - зазидани или преградени с винкел или алуминиева дограма.
Ситуацията е критична, а Божидар Димитров не крие амбициите си: „Ние имаме много крепости за възстановяване - над 6 хиляди, много туристи ще дойдат да ги видят". Което означава, че бутафорията е едва в началото си. Ще ходим да се снимаме...
Светлана Георгиева
