Тя е Славея Ванчева, крехка жена с железен характер и романтично сърце. За своите 47 години е спечелила много тежки битки, от други с женска мъдрост се оттеглила.

Има два брака, достатъчно дипломи и богата трудова биография-от българските железници, през учителстването, социален работник в най-тежките райони в столицата, до странството в Гърция. В южната ни съседка живя и работи 10 години в дома на семейството на бившия гръцки премиер Костас Караманлис.

Днес голямото й богатство са семейството, трите деца и достатъчно истински приятели. Майка е на 23 годишната Сара, дъщеря от й първия брак, както и на близнаците Александрос и Алики Караманлис. Поела грижите за тях от 18 месечни бебета, днес 12 годишните тейнейджъри пристигнаха с родителите си в България за венчавката на Славея и зрялата й любов Валентин. Славея се върна в родния Златоград, за да гради нов живот, но остави част от себе си в Гърция при семейство Карамалнис. Не само защото вече имат духовна връзка, след като на 2 май тази година те станаха кумове, а защото през годините в техния дом е придобила огромен житейски опит, а от Гърция се научила на вяра.

Как деликатната и скромна родопчанка с железна принципи и самодисциплина стана част от семейство Караманлис е дълга и вълнуваща история. Написана с 10 години тежък труд, нечовешко търпение и дълбока вяра. Човешка история, в която всяка сълза си е струвала. Не толкова заради хепиенда, колкото за достойнството, честността и безмерна всеотдайност, с които е живян всеки един ден от нея. Както самата тя казва: “ Научих се на много неща, с много търпение и лишения, с огромна мъка , със силна вяра и непоколебимост.“

Славея се ражда в китния Златоград в края на 70-те, учи там до 6 клас, а днес признава, че това време е най-хубавото от детството. Когато е на 13 години родителите й се местят в Сливница, където завършва средно образование. Родопското момиче обаче не успява да свикне, макар със съучениците й от онова време още да се чуват и канят за срещи на випуска. Признава, че крачката за преселението от Златоград в градчето до София е направена за да имат по-добри възможности за развитие тя и брат й. Голямата мечта на Славея обаче е да стане актриса и в продължение на 4 години се готви и кандидатства, но не успява.

„Накрая един преподавател, професор Люцканов ме извика настрани и ми каза: “Моето момиче, имаш талант, но гласа ти е много нисък, като излезеш на сцена как ще те чуят?“ Така девойката с име на най-сладкогласната птица разбира, че няма глас за сцената и приема, „ че по-добре да играя ролята на моя живот“. Не се оказва лесен житейският й театър- кандидатства няколко години преди да я приемат социална педагогика. През това време обаче тя вече играе ролята на съпруга, работи тежки смени в БДЖ, а детето й е на 2 години когато сяда на студенстката скамейка в Софийския университет, който завършва с отличие.

В смутните години на прехода сменя няколко професии

Напуска БДЖ, за да има повече време за дъщеричката си. Следват 2 години като учител в едно от най-добрите училища в София-142-ро , известно като руското училище. Спомня си с усмивка за онова време с децата, а контакта с тях и носи истинска радост, но мястото е за нередовен учител и се налага да започне работа в хотел в Симеоново, където също остава 2 години, след които закратко отива в почивната станция на Националната следствена служба. Напуска заради твърде суровите условия на върха на Витоша и желанието да се реализира по университетската специалност я изпраща в социалните служби.

„Бях социален работник в един от най-трудните райони на София-Община Оборище, след това в Дружба -Слатина. Бях социален работник на най-бедните, най-болните, най-недоволните хора. Минала съм по цялата стълбица в социалната система“. По това време обаче борбената родопчанка завършва магистратурата си за социална работа с деца и семейства, което й дава право да се премести в отдел „Закрила на детето“. За онова време си спомня с горчивина. „Тогава се формираха отделите на „Закрила на детето“ към Агенцията за социално подпомагане към Социалното министерство. Ние бяхме пионерите, които започнахме по първия закон в тази област“. Следват реформи, нови длъжности и местоработи, на които Славея расте в кариерата до началник отдел, после и главен експерт в министерството на труда и социалната политика. Там обаче жената с характер и модерно мислене не издържа повече от година.

„Учихме социлните служби в страната как да работят с деца. Не издържах много“, огорчено си спомня Славея за онези трудни години, в които се бори със закостенялост и бедност.

Изминавайки всички стъпала в кариерата на социалните служби обаче, тя създава и множество полезни контакти с колеги от страната и дори в Гърция. Гръцката връзка след време се оказва съдбовна, от онези, които завъртат колелото на късмета на 360 оборота.

„Преди да замина бях направила дисертация за докторат, не ме приеха, защото сухарите доценти в Софийския университет не можеха да допуснат, че може да се работи по друг начин, а не по тяхната стара закостеняла система и модел. А това беше неразорана почва, ние всичко правехме с много голям хъс, но след това системата започна да ме задушава и бавно да ме убива“.

В професионалната битката с бюрокрацията животът я подлага и на изпитание в семейните й отношения. Именно проблемите обаче стават катализатор за едно от най-тежките решения и я мотивират да поеме нерадостния път на гурбета в Гърция.

Гърция става втора родина, учи я на вяра

Там я посреща и приема в дома си приятелка, при която остава докато си намери работа. И както самата Славея казва, всичко някак си е предопределено. Започва работа като детегледачка в Атина на две близначета. Междувременно няколко пъти безуспешно търси по телефона приятелката си Милка Кадитис, с която се е запознава още в България. В един от почивните си дни все пак успява да я намери и след радостните целувки и прегръдки от първата среща, Милка я качва на колата си и кратко й обяснява, че имат работа да вършат.

„Качи ме на колата си и ме закара на „рандеву“, не знаех, че това е среща за работа, нито пък, че отиваме при семейството на Караманлис. Тогава не знаех къде отивам, а трябваше да разговарям с госпожата, която се представи като Анастасия Караманлис. Дори не знаех кой е премиер“, разказва Славея.

От срещата, на която Славея говори на английски става ясно, че семейството на премиера търсят икономка за дома и гувернантка за 18 месечните си близнаци Александрос и Алики. На възраженията на Славея, че има вече работа при друго семейство, приятелката й отсича, че тя ще уреди нещата. Връщайки се назад обаче тя е благодарна за шанса, който оправната гъркиня й дава, препоръчвайки я на премиерското семейство като най-добрия избор за децата им.

„Тогава отидох в Гърция с английски и основни изрази на разговорен гръцки. Първата си работа преди това намерих за 10 дни, но сега е много, мого трудно да намериш работа“.

От разговора между съседи-право в премиерския дом

Дали това е било птичето на късмета, което веднъж каца на рамото?

„Нямах идея къде отивам, но съм християнка и вярвам много в Господ. Знам, че някои неща са предопределени отгоре. За първи път когато отидох в Гърция имах чувството, че всичко познавам- за първи път когато вървях по улиците на Атина, хората ме поздравяваха усмихнати. Няма случайности- в точния момент, да срещнеш точния човек, на точното място? Тези неща са отгоре! Много вярвам“, философски обобщава късмета си българката.

Така в началото на януари 2005г започва работа при семейство Караманлис в Рафина, пристанищен град на 30км. от Атина. С бебетата било любов от първо виждане- на сутринта вижда Александрос и Алики, а до вечерта близнаците вече се гушкат в прегръдките й.

В началото гъркиня идвала за 8 часа през деня от 9ч. до 17ч. и се занимавала с бебетата. След това ги поемала Славея, която през деня се грижела за всичко в къщата и домакинството- чистене, пране, гладене, двор, цветя в лехите и саксиите да се почистват и поливат, зелена площ да се поддържа.

„Бях плътно ангажирана по 24 часа, моята стая беше до тази на децата, така се грижих и за къщата, и за децата. Първата година не съм излизала изобщо в почивка, докато свикна с работата. Сега като се върна -много е било трудно. Исках да свикна и науча всичко- как се прави, как се изпълнява, перфекционист съм и исках да науча езика. Най-много ми помагаха колегите от охраната на премиера. На втората година вече говорех гръцки, след това беше само усъвършенстване, а сега говоря без да се замислям, тогава си мислех дали изобщо някога ще успея да говоря така“, усмихва се Славея.

Така от 2005г, с прекъсване за 7 месеца, тя работи при семейство Караманлис до 2014. В тези 7 месеца напуска заради изтощителната работа и се връща в Атина на 8 часов работен ден. След като през 2009 г. в центъра на Атина я блъска мотор, тя 4 месеца е в гипс със счупен крак, майка й идва от България, за да я гледа и прекарва най-трудния период от гръцкото си гурбетчийство.

„Не се смущавам от трудности, смятам че трябва да се бориш, каквото и да ти се случи -никога да не се предаваш. Никога не съм бягала от отговорност. Така съм устроена и възпитана“, обобщава тя.

Семейство Караманлис:

Славея контактува предимно с госпожа Анастасия Караманлис, която е изключително заета- тя е един от най-добрите хирурзи, специализаран в операции на рак на гърдата.

Въпреки това Наташа, както я наричат всички, спокойно обяснява какво трябва да върши българската възпитателка на децата й. Семейството нито за миг не проявява недоверие или излишна мнителност към Славея, защото е българка пък и не говори езика.

„От първия ден, в който бях там ми се довериха, искам да подчертая, че тези хора много обичат България“. Най-напред й прави впечатление когато чува премиерът да казва българското „наздраве“, което на гръцки е „стинямас“. „Наздраве! Дай, Боже“ , казвал г-н Караманлис, поздрав приет от баща му, който е от Серес, близо до България.

„Тези хора са толкова обикновени, не правят разлика между хората и тяхното социално положение, акъм страната ни открито демонстрират любов и симпатия. През всички години семейството никога не ме поставиха в ситуация да се чувствам слугиня, отнасяха се с искрено уважение и добро отношение, макар аз винаги съм си знаела мястото“, разказва за първото впечатление българката и не крие възхищението си, която и до днес не крие възхищението си към Костас Караманлис-като човек и като политик.

Първите 2 години били изключително трудни, а премиершата освен изтъкнат лекар е и перфектен кулинар.

„Госпожата готви перфектно, тя ме научи да готвя всичко от гръцката кухня. Безкрайно съм й благодарна за тази ценност”, възхищава се Славея, но е безкрайно впечатлена и от любовта и отдадеността, с която госпожа Караманлис работи и помага на много жени с тежката диагноза.

„Нямам думи да изразя възхищението си. Затова бях винаги до нея-никога не мерих колко часа работя и дали трябва да отида да спя.

Случвало ми се е да спя по 2-3 часа, но когато е свършена добре работата, носи удоволствие и това беше водещото, и ми даваше сила“.

След инцидент, при който мотор я блъска в центъра на гръцката столица, а тя 4 месеца е в гипс, Славея се връща в дома на Караманлис, който вече не е премиер. Децата са пораснали, има помощничка която ги качва сутрин на училищния автобус и ги посреща, помага им да си учат уроцитеи занимава с „добре прекарване на свободното им време“.

Българката остава в дома на семейство Караманлис до юли 2014 г .

Зрялата й любов със съпруга я връща в България

Славея не крие, че през всичките 35 години, след напускането на Златоград, винаги е искала да се върне в наследствената бащина къща в центъра на стария град. Използва всеки удобен случай да се върне там, макар и за ден-два. Преди 4 години започва подобрения в семейната къща, защото имала мечта - на стари години да се върне в Златоград.

Съдбата обаче я изненадва и това се случва много по-рано, за да срещне любовта, да създаде семейство с Валентин. С него се познават от деца, но огънят на чувствата лумва през лятото на 2013г. при една от летните й пътувания до родината. Започват редовни полети, а дестинацията Алекандропулис - Атина за нея е просто като шега. За три часа път с полет и кола поне веднъж в месеца, Славея успявала да скъси разстоянието, и да се види с любимия.

Трудно й е да загърби десетте години от живота си в Гърция, но през януари 2014 година съобщава на семейство Караманлис за решението си да свърже живота си с любимия мъж.

„Семейство Караманлис приеха моята новина, но при условие, само, ако те ми „разменят венците“, тоест да станат кумове. А бившият премиер й казал, че младоженецът трябва да я вземе от дома му, защото булката е част от семейството. При първата им среща с избраника на сърцето й, Караманлис му дава да разбере също така, че семейството му много държи на венчавката, защото тя е приемане на Божията благословия.

„Християнството в Гърция е много застъпено, тя ме научи на истинска вяра и може би това е била истинската причина да отида там“, разсъждава за смисъла на житейските уроци вече омъжената за зрялата си любов българка. Няма да забрави свещените места, на които е била със семейство Караманлис и за чудесата, които е виждала там.

„Истински чудеса и толкова много вярвам, всичко е в нас и чудесата ние ги правим. Те не са нещо, което да го чакаме. Нашата вяра прави чудесата, Господ е в нас и вярата прави чудото наречено живот. Животът е много простичък, хората си го усложняват“.

Приказна сватбата на параклиса, с небесно послание

Денят за венчавката съвпада с празника на чевермето в Златоград на 2 май тази година, всички хотели за заети и Славея решава да посрещне гостите в кокетна вила в планината над Златоград. А малко над нея е параклиса „Света Неделя“, в който мечтаела да се венчае. Още като деца играели в местността и тя чувствала енергията на святото място.

През 14 век там е имало манастир, разрушен от турските нашественици.

Тя обаче иска скромно тържество и казва на гостите си да не се обличат тежко, да дойдат както им е удобно, а самата тя организира ритуалите за светлия ден.

Гайдар със златоградска носия съпровожда булката до върха с параклиса, а брат й и баща й с бастунчето и я повеждат към върха.

Преди церемонията се изсипа дъжд и върхът с височина близо 900 метра потъва в мъгла. Малко преди края на ритуала обаче слънцето разбутва облаците и мъглата, и един слънчев лъч влиза в параклиса. Вярващите смятат, че това е знак от Светия Дух.

След небесното послание следва богата трапеза, истинска танцова фиеста с българска и грацка музика до зори, с искрено веселие и смях.

Гръцките деца на Славея

Връзката между вече 12 годишните Алики и Александрос е много силна, момчето е особено привързано към нея и винаги казва, че тя е негова втора майка. След венчавката споделя на Славея, че вече има и втори баща в лицето на съпруга й Валентин.

На снимката:Камаманлис и съпругата му Анастасия с децата им, след венчавката на Славея и Валентин/в средата/

Семейство Караманлис стават нейни духовни родители, което Славея дълбоко цени. „Много ги обичам и те много ме обичат, семействата ни се сродиха. Децата? Чувствам ги като мои, те ме чувстват като своя. Аз ако имам едно родено дете, имам още две. Дъщеря си Сара съм възпитала всичко да постига с труд, със знанията си, с уменията си“, казва гордата майка на вече дипломирана в УНСС девойка.

Новия живот на Славея в България

Днес тя вече работи в хотела на Александър Митушев, който създаде туристическата дестинация Златоград, изграждайки Стария град и Ареалния комплекс със старинни възрожденски къщи.

За миг не се колебае да приеме поканата да работи при него.

“Удоволствие е да работиш за него. Всеки път му благодаря.”

Славея е на рецепцията в хотела, посреща гостите, занимава с преводи на гръцки и български.

„Това, което искам е Златоград да стане хубава дестинация за туризъм. Правя всичко възможно да популяриризараме Златоград и от другата страна на границата. Да обединим културите на двата народа, да привлечем съвместни инвестиционни проекти, да празнуваме заедно - да се разбираме със съседите си от Гърция - това е част от бъдещите планове на крехката родопчанка, която сега с вяра и дух се учи да живее отново в родината, но живо се интересува от всичко, което се случва в Гърция.

Щиляна Чакърова