Днес е първи юни – Денят на детето и макар не всеки да е родител или да има дете около себе си, за да празнува, то поне може да погледне вътре в себе си и да открие детето, което някога е бил. Спомнете си балоните, захарния памук, зоологическата градина или парка, където са ви водили вашите родители като малки. Спомнете си смеха, игрите и…. книгите. Да, всички онези детски книжки и приказки, които са ви чели и които сте чели. Детските книги крият между страниците си мъдрост, вдъхновение и утеха, които децата инстинктивно разбират, но с течение на годините постепенно забравят.
Сайтът „аз чета“ предлага на вниманието ви 10 откъса от произведения за деца, които си струва да бъдат препрочитани:
“Матилда”, Роалд Дал
“Ако носиш в себе си добри мисли, те ще изгреят на лицето ти като слънчеви лъчи и ти винаги ще изглеждаш прекрасно.”
“Питър Пан”, Дж. М. Бари
“Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно.”
“Мечо Пух”, Алън Милн
– Как се пише любов? – попита Прасчо.
– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.
“Малката русалка”, Ханс Кристиан Андерсен
“Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката обич и всичките мисли принадлежат само на теб и ако той обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешкото блаженство.”
“Магьосникът от Оз”, Лиман Франк Баум
“– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.”
“Малкият принц”, Антоан дьо Сент-Екзюпери
“Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога Malkiyat printsне ви питат за най-същественото. Никога не ви казват: “Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?” Те ви питат: “На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?” Едва тогава смятат, че вече го познават. Ако кажете на възрастните: “Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…”, те не могат да си представят тая къща. Трябва да им кажете: “Видях една къща, която струва сто хиляди франка.” Тогава те възкликват: “Колко хубаво!”
“Алиса в страната на чудесата”, Луис Карол
“– Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
– Зависи накъде отиваш – отвърна Котака.
– Все едно накъде… – каза Алиса.
– Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече Котака.
– …само да стигна някъде. – добави Алиса, за да поясни.
– О, сигурно ще стигнеш – рече Котака, – но трябва да вървиш доста дълго…”
“Мери Попинз”, Памела Травърз
“Вечерта, когато Мери Попинз се върна, Джейн и Майкъл се втурнаха насреща й.
– Къде бяхте? – в един глас извикаха те.
– В Страната на приказките –отвърна Мери Попинз.
– Видяхте ли Пепеляшка? – попита Джейн.
– Пепеляшка ли? Хич не ме интересува! – отсече презрително Мери Попинз. – Как ли не, Пепеляшка!
– Може би Робинзон Крузо? – полюбопитства Майкъл.
– Робинзон Крузо! Хайде де! – отвърна рязко Мери Попинз.
– Къде сте били тогава? Значи не сте били в нашата Страна на приказките?
Мери Попинз се усмихна самодоволно.
– Не знаете ли, че всеки си има своя Страна на приказките?
И с още по-загадъчна усмивка се качи в детската стая да свали белите си ръкавици и да прибере чадъра.”
“Ние, врабчетата”, Йордан Радичков
“Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Nie vrabchetataПовдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!”
“Пипи Дългото чорапче”, Астрид Линдгрен
“– Какво пише там? – заинтересува се Пипи.
– Пише: “Страдате ли от лунички?” – обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
– Не! – заяви решително тя.
– Какво обичаш? – попита дамата.
– Не! – повтори Пипи.
– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.
– Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
– Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!”
xXx_1433160175
"В настъпилото мълчание върху варела се показа един жабок.
— Жабокът Чими! — представи се той. — Спасен съм!… Глупаци, довиждане!
Чими скочи от варела на тревата и бързо се отправи към реката.
— А! — каза Димби.
— А! — каза Домби.
— Море, да знаех! — каза Мокси.
Лиско се смееше.
После каза, че всъщност е едно от най-интересните им приключения — не е малко да спасиш живота на един проклетник, защото всички спасени досега, поне в книгите, се оказват все добри същества, а да спасиш проклетник… Ехее ... това се казва приключение!
— Ехее! — каза Мокси и тръгнаха към реката, по мокрите следи на антивеществото.