wikipedia.org |
Седейки по днешни публикации, българската образователна система получи още един некомпетентен съвет - предложението е за учебен предмет "Интелигентност". Няма значение от колко авторитетен източник идва "идеята", колкото и да е прославен в своята област, дали има правото? Тъпо, тъпо, тъпо, ето защо:
Как да разберем коя по-точно интелигентност се има предвид в случая - IQ-то на МЕНСА, емоционалната интелигентност, или най-общо - способността за разсъждаване, анализ и синтез на информация. Това последното би трябвало да е основна цел на всяка една образователна система.
Не е интелигентно да ползваш термин, централен от някоя наука, без да я уважиш. Интелектът е такъв термин за психологията. Такъв учебен предмет, между другото в българските училища се изучава. Други употреби на думата са свързани с други раздели на човешкото познание, например изкуствения интелект (не е собственост на Google, всъщност разработката на алгоритмите е много десетилетия преди комерсиализацията им).
Не е интелигентно да идваш отвън и да правиш препоръки, без да си вникнал в спецификата.
Не е интелигентно да даваш публичност на мислите си, когато зад тях няма конкретно намерение, което да предложиш като стъпки, мерки или програма за действие.
Не е интелигентно да искаш изучаването на нещо, каквото и да е, без да си наясно дали е замерено, как се измерва, какви резултати е дало последното замерване.
След скандалите с преписването на последните матури ми хрумна грозна мисъл. Нашите абитуриенти всъщност са много интелигентни. При текущата система и мотивация, да препишат не е ли интелигентно решение? Полагането на усилия не се котира високо, предлагането на магически решения битува в ежедневието, а мотаенето е търсене на верния път е крайно нежелано. От тях се иска да покажат нещо на изпита и те го показват по-най-лесния начин, прилагайки съвременни технологии, влизайки в рамките на пазарната икономика. Бих казала, че чудесно са си усвоили учебния материал. Ще докопат и целите си в бъдеще, много по-лесно по този, отколкото по други начини. Единствената загуба е за обществото заради липсата на истински образовани хора в него. Но това се преживява, при това не зле - всичко се купува, аи ние искаме прости неща като коли, дрешки и забавления. При тези крайни цели, какъв е проблемът? Очевидно няма да преборим глада в света, няма да откриваме лечение на рака или да изстрелваме космически кораби. Няма да играем и футбол, достатъчно е да залагаме.
Всеки, който иска да провери IQ-то си, може да го направи на http://e-lina.eu/Kafe-54-free-IQ-test-za-intelekt-koeficient-i-nivo-na-inteligentnost-1.html - има няколко и са на български.
Друг тест - http://тестзаинтелигентност.blogspot.com/
Но има много други, на български и на английски. Въпрос на интелигентност е да бъдат намерени с търсачка и отсяти тези, на които си струва да се вярва. Темата е винаги актуална, защото хората непрекъснато се питат дали са достатъчно умни. Затова и предложенията са много. Но трябва да се доверяваме на тези, които са лицензирани или потвърдени от психолозите. Иначе рискуваме да получим некомпетентната позиция на някой, който просто се е съблазнил от голямото търсене и е решил да предлага. Да, пак стигаме до пазарната икономика. Има ли търсене, има предлагане, и ментета. Но в случая става дума за собствената ни интелигентност и ако не сме заинтересовани от истината, по-добре да хвърляме боб или да похарчим някой лев за врачка. В тази връзка, трябва ли да бъде въведен учебен предмет "Хвърляне на боб"? За повишаване на интуицията и проглеждане в бъдещето...