Снимка: Facebook

Честит 2 юни, разделени българи! Това е тъжната истина
Вчера в социалните мрежи се появи снимка на двама роми, сочещи средни пръсти към една от малкото останали български светини - Васил Левски. Поредната. Помним подобни просташки изцепки и с други български герои.

На 2 юни ще сведем глави пред загиналите за свободата, за две минути. Но не е ли време да се замислим, пак за две минути, в какво общество живеем?

Очаква се днес да е гръмовно в Гърмен, някакви изроди ни изпращат кукиш за поздрав и се подиграват с Левски. "Героите" на нашето време били от град Камено, Бургаска област. А има ли значение, след като никой няма да си мръдне пръста срещу гаврата с националните символи? Трябва ли да се вдигне шум до небето, за да се задействат правораздавателните органи? Съмнително е дали тези двама "хубавци" въобще ще понесат някакво наказание, дори и само да преметат площада на Камено.

Правозащитни организации в дантелено бельо, борци за права, за които е важно да бъдат "на телевизора" непрекъснато ни набиват в главата как не спазваме правата на ромите и на тези с различна сексуалност. И за 25 години успяха да постигнат целите си - те да бъдат единствените с права в тази държава.

Политиците нямат волята да се справят с битова престъпност, заиграват се с етносите, и защо? Заради едната скапана бюлетина, която им осигурява топлото властово столче.

Успяха да настроят един срещу друг - съседи. Нямат воля да наложат едно елементарно нещо - законите да важат за всички ни.

Да, не всички роми са лоши, но на една част от тях им бе създадено усещането за неприкосновеност. И те излязоха на предна линия и чернят цялата общност. Защото крадецът и убиецът нямат етнос, те са престъпници.

Но когато Темида си затваря очите ни се поднася на тепсия Гърмен. Когато някой живее над закона - показва среден пръст. Вчера и днес на Ботев и Левски, утре на цялото ни общество.

Честит 2 юни, разделени българи! Това е тъжната истина, до там ни докараха. Ние ще се псуваме и биеме помежду си, ще надуваме перки и ще взимаме закона в ръцете си. И ще се разделяме все повече. А наистина решението е елементарно - да има държава...

Александър Попов