Изследователи от болницата в Масачузетс успешно успяха да отгледат първият биокрайник, преден крайник на плъх, който изглежда малко по-малък от човешки палец. Учените се надяват, че това е първа стъпка към създаването на напълно функционални крайници в лабораторни условия.

"В момента сме фокусирани върху предмишници и ръце, разработваме модела на системата и принципите", казва един от изследователите Харълд Отт. Той добавя, че техниката успешно може да си приложи и при създаването на био крака.

Гръдния хирург Отт използва процес на децелуларизация и рецелуларизация, за да отгледа новия крайник. Първо отделя живите клетки от крайниците на мъртви плъхове, за да разбере "строителното им скеле". Това "скеле" включва колагенови структури, които образуват кръвоносни съдове, сухожилия, мускули и кости. След това при процеса рецелуларизация Отт добавя тези колагенови структури към клетки от реципиента. Те се поставят в биореактор, където им се осигуряват хранителни вещества, кислород и електронна стимулация, която позволява на кръвоносните съдове и мускули да регенерират. След като крайникът е прекарал в реактора 2 или 3 седмици, Отт му присажда кожа. Крайникът все още не притежава кости или хрущяли.

След приключване на процеса нито една от меките тъкани на донора не се запазва. Тъй като крайникът се отглежда, като си използват единствено клетки на реципиента това премахва нуждата от имуносупресия, която да предотврати отхвърлянето на новия крайник от тялото.

Въпреки, че биокрайникът е окуражаваща първа стъпка към отглеждането на функционални човешки крайници, учените предупреждават, че предстои да се извърви дълъг път.
Крайникът на плъха отговаря на стимулите и притежава кръвообращение, но все още не е ясно дали мускулът може да функционира самостоятелно. Използвайки електронни импулси, за да активира мускулите, Отт открил, че крайникът притежава способност да захваща и да пуска. Все още предстои към крайника, да се добавят кости и хрущяли за да се разбере дали и тези клетки могат да се регенерират. На учените също им предстои да докажат, че е възможно да се развие и нервна система в биокрайника.

Децелуларизацията се е използвала за отглеждането на сърца и бели дробове и на по-прости структури като дихателни тръби за човешки трансплантации. Ръката обаче притежава много повече видове клетки и нерви в сравнение с дихателните тръби и това прави пресъздаването и в лабораторни условия много по-трудно.
Биоинженерите може и да създадат напълно функционални човешки крайници, но Отт е пресметнал, че ще отнеме поне десетилетие докато първите човешки биокрайници се появят за изпитвания.