Нарастващото кресчендо от противоречия и гняв в рамките на Европа може да изглежда неизбежен резултат от горчвия ендшпил, който се разиграва между Гърция и нейните кредитори.
В действителност, европейските лидери най-накрая започнаха да разкриват истинската природа на настоящия спор по дълга, и това е неприятно: това е най-вече за власт и демокрация, отколкото за пари и икономиката.
Без съмнение, икономическата програма, която "Тройката" - Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международният валутен фонд (МВФ) наложи на Гърция преди пет години, се оказа ужасяваща.
Тя доведе до падането на БВП с 25%. Аз не мога да си спомня нито един случай в историята на икономическа депресия, която умишлено е доведена до такива катастрофални последици: например, процентът на младежката безработица в Гърция в момента надвишава 60%.
Прави впечатление, че "Тройката" отказва да поеме отговорността за тези резултати или да признае, че нейните икономически прогнози и модели бяха толкова лоши.
Но още по-изненадващо е, че лидерите на Европа, така и на нищо не се научиха.
"Тройката" продължава да изисква Гърция да постигне първичен бюджетен излишък (с изключение на лихвените плащания) от 3,5% от БВП до 2018 година.
Икономисти от цял свят негативно оценяват тази цел, смятайки я за репресивна, защото тя неминуемо ще доведе до още по-дълбока рецесия.
Много малко страни успяха да постигнат това, което направиха гърците през последните пет години в опита им да се превърне голям първичен бюджетен дефицит в излишък. И въпреки, че цената на този резултат под формата на страдащи хора, е изключително висока, последните предложения на гръцкото правителство по много пунктове са съобразени с изискванията на кредиторите.
Нека бъдем честни: почти нищо от огромния дълг на Гърция не е бил използван в страната, Парите са били използвани за плащания към частни кредитори, включително германски и френски банки. Гърция получи трохите, но плати висока цена за поддържане на банковата система в тези страни.
МВФ и другите "официални" кредитори не се нуждаят от пари, които те изискват. Съгласно стандартния сценарий, получените от Гърция парите, има вероятност да бъдат отново предоставени като заем за Атина.
И отново не става дума за пари. Използват се датите за падеж на плащанията, за принудят Гърция да се подчини и да приеме неприемливото – да се съгласи не само на съкращаване на държавните разходи, но и други регресивни и репресивни стъпки.
Защо Европа така постъпва? Защо лидерите на ЕС се противопоставят на референдума и отказват да отложат настъпващия на 30 юни падеж на гръцките плащания към МВФ?
Нима Европа е против демокрацията?
През януари, гражданите на Гърция гласуваха за правителството, което обеща да сложи край на политиката на намаляване на държавните разходи.
Ако това правителство просто изпълняваше своите предизборни обещания, то би отказало оферта на кредиторите. Но управляващите искат да дадат на гърците шанс да се изкажат по този въпрос, който има решаващо значение за бъдещия просперитет на страната им.
Подобна грижа за народния суверенитет е несъвместима с политиката, приета от Еврозоната, която никога не е била демократичен проект.
Мнозина правителства не питаха народите си дали са съгласни да предадат своя монетарен суверенитет в ръцете на ЕЦБ. Когато това направи Швеция, шведите казаха „не“. Те разбираха, че в страната може да се увеличи безработицата.
Икономическият модел, заложен в основата на Еврозоната, се опира на междуправителствени споразумения, които не отчитат интересите на трудещите се.
16 години по-късно виждаме, че Еврозоната се е превърнала в особен институт - антитеза на демокрацията. Мнозина европейски лидери искат да сложат край на лявото правителство на премиера Алексис Ципрас. Това е толкова неудобно, когато в Гърция на власт е правителство, което толкова твърдо се противопоставя на политиката, довела до увеличаване на неравенството в много развити страни и толкова предано на идеята за ограничаване на необузданата власт на богатите.
Изглежда лидерите от Еврозоната вярват, че те биха могли евентуално да свалят гръцкото правителство, принуждавайки го да приеме едно споразумение, което е в противоречие с неговия мандат.
Трудно е да се даде съвет на гърците как биха гласували на 5 юли. Нито един от вариантите – одобрение или отказ от условията на „Тройката“ няма да бъде лесен, защото и двата водят след себе си огромни рискове.
Гласуването с "да" всъщност би означавало депресия без край. Възможно е изцедената страна (продала всичките си активи и загубила младежта си заради емиграцията) може най-сетне да се постигне опрощаване на дългове; възможно е и с икономика, смалена до нивото на страните със средни доходи, Гърция ще бъде в състояние, най-накрая, да получи финансова подкрепа от Световната банка. Всичко това може да се случи през следващото десетилетие, или може би дори едно десетилетие по-късно.
От друга страна вотът с „не“ може в традицията на местните демократични практики да даде шанс на гърците да вземат съдбата си в собствените си ръце.
Гърците ще имат шанс да повлият на бъдещето, което, дори и да не е толкова проспериращо като миналото, е далеч по-обнадеждаващо от тези безсмислени мъчения.
Аз знам как бих гласувал
