Заниманията с музика не са само удоволствие, а и начин да подобрим когнитивните (познавателните) си способности.
Първите проучвания са публикувани още в началото на 20-ти век, а в последствие след извършването на експерименти, се установява, че наистина има връзка между IQ-то и музикалната ни способност. Оказва се, че свиренето на инструмент може да подобри нашето IQ-то.
Но в последно време, изследванията са променили своя фокус. Вече не се разучава ефектът от музикалното образование общо върху интелекта ни, а благотворното му влияние върху отделни области на мозъка.
След направени проучвания е установено, че подобрения има в четири области: паметта, пространствена ориентация, език - вербална (словесна) памет, грамотност и вербална интелигентност.
Освен това, музикантите са по-способни да разговарят в много шумни обстановки, в които за повечето от нас, немузикални хора, ще бъде непосилно. Това се дължи на склонността на музикантите по-лесно да различават смесени звуци. Тази способност им е присъща в две обстановки - ниските тонове за тях са уловими и в музиката, и в ежедневните разговори.
Скорошни технологични подобрения дадоха възможност на учените да проучат по-задълбочено горепосочените наблюдения, за да открият неврофизиологичната истината зад тях.
Реакциите на мозъка
Тествани са мозъчните реакции на две групи подрастващи в чикагска гимназия, целият доклад е публикуван наскоро за първи път в "Proceedings of the National Academy of Sciences".
Съставеното на база неврофизиологични методики проучване е измервало реакциите, свързани в кортекса, отговорен за речта, на двете групи. Двете групи са преминали различен вид обучение, в рамките на 3 години. След изтичането на този период са им били направени няколко говорни теста. По време на 3-годишното обучение, първата група е посещавала програма за трениране на млади офицери (Junior Reserve Officer Training Corps programme"), а втората - уроци по музикален инструмент.
Благодарение на това изследване, Адам Търни (Adam Tierney), главен ръководител на експеримента и неговите колеги успяват да оценят по какъв начин музикалното образование подобрява мозъчната способност за разбиране на речта.
Промяната в езиковите умение е измервана чрез три различни теста. Първата задача е за фонетична осведоменост, която е изисквала децата да измислят нова дума като премахват звук от старата. Втората задача е била за фонетичната памет и учениците е трябвало да повтарят чут списък с цифри или думи с чужд произход. Последната задача е изисквала проверката на бързината на четене, като изпитваните е трябвало да четат на глас списък, състоящ се от цифри или букви, колкото се може по-бързо и по-отчетливо.
На финала, резултатите са показали, че и двете групи имат подобрение на вторите тестове (след 3 годишното им обучение), но музикалната група се е справила по-добре при теста за фонетична осведоменост.
Освен подобрение в тази област, екипът е изследвал бързо развиващите се мозъци на тийнейджърите и установил, че музикантите имат по-добра способност да обработват звуците и по-бързо достигат последния етап на развитие на кортекса в сравнение с офицерите.
Тези открития доказват, че свиренето на музикален инструмент ускорява мозъчното развитие и подобрява нивото на грамотност.
Последно проучване дори установи, че на музикантите им е много по-лесно да изучат втори език и то заради по-развитата от обикновено способност на мозъка им да анализира звуците.
Музика и математикаВъпреки популярното предположение, че активността на дясната половина на мозъка е различна и дори противоположна на тази на лявата половина, изследователите са открили корелации между мозъчните области, стимулирани от музика и тези, стимулирани от математиката. Тези констатации би трябвало да имат отражение върху въпроса дали и защо да се финансира обучението по музика в училищата, коментира сайтът engine30.org.
Кратка таблица на влиянието върху различни области на мозъка на активните и пасивни занимания с музикаФронтална област на Бродман: От ЕЕГ на музиканти, които слушат собственото си изпълнение, учените открили, че мозъкът реагира с емпатия. | |
Среден префронтален кортекс, мозъчен ствол: Музикалното обучение помага на хората да разбират реч в шумна обстановка. | |
Освобождаване на допамин: Музиката се третира като приятна награда от мозъка, което води до освобождаване на допамин. | |
Звуков мозъчен ствол: Децата с дислексия, които са слушали музика в училище показават подобрени фонетични способности и умения за четене. | |
Допълнителна моторна област, среден премоторен кортекс (PMC), малък мозък: Слушането на музикални ритми стимулира моторните области на мозъка. Наблюдение на PMC показва, че съществува връзка между звук и движение. | |
Paralimbic cortex: Слушането на различна степен на дисонанс, свързан с приятна и неприятна музика активира нервните механизми, свързани с приятни и неприятни емоции. | |
Мозъчната кора: Музикалното обучение може "прекрои" слуховия кортекс; опитът от обучението по музика може да повлияе на развитието на мозъка. | |
Среден главен мозък (себеизразяване) активността му се повишава, страничен префронтален кортекс (самонаблюдение) активността върви надолу, когато се свири импровизация и запаметява музика. |