Америките бяха последните големи територии заселени от хора, а техният произход остава една от най-неразрешимите мистерии за изследователите. Сега две големи изследвания върху ДНК-то на съвременни и древни хора се опитват да дадат отговор на големия въпрос за ранните заселници: кои са били те, кога са дошли и на колко етапа са пристигнали. Но вместо да постигат някакво съгласие, проучванията всъщност се изправят пред нова загадка: и двете засичат в ДНК-то на съвременните нативни американци следи, характерни за местните жители на Австралия и Меланезия. Двата екипа работили независимо един от друг и не били наясно с резултатите на другия до самия край на изследванията. 

Ключовата разлика в двете проучвания е, че според природния екип хората са дошли на една или две вълни на континента, докато според научния екип това се е случило много по-късно и няма връзка с първоначалното заселване. 

В продължение на 4 години учените изследвали пълния геном на 31 души и частично генома на 79 души от Северна и Южна Америка, Сибир и Океания. Сравнили са резултатите с геномите на 3 древни скелета: скелет на дете на 24 000 години от Сибир, друг детски скелет на 12 600 години от Монтана и 4 000-годишен скелет принадлежал на човек от Гренландия. Учените изследвали генетичните разлики между образците, за да определят преди колко време са започнали да се проявяват различията при отделните народи, използвайки древните геноми, за да сравнят ДНК часовника си. Заключенията им сочат, че всички местни американци - древни и съвременни, водят началото си от един народ в Сибир, който се отделил от други азиатци преди 23 000 години и се преместил в земите,потопените сега в Берингово море. След като населявали тези земи около 8 000 години, те мигрирали на една вълна в Америките и там се разделили на северно и южно разклонение преди около 13 000 години. 

Научният екип обаче открил изненадваща прилика между ДНК-то на австрало-меланезийците и съвременните местни американци, включителто тези от Алуетските острови и народа Суруи от Амазонска Бразилия. Някои антрополози и преди са предполагали връзка с Австрало-меланезийците. Те посочват, че определени несъществуващи вече народи местни американци са имали дълги, тесни черепи, наподобяващи тези на австрало-меланезийците, за разлика от кръглите, по-широки черепи характерни за повечето съвременни местни американци. В така наречения Палеоамерикански модел, Уолтър Невес от Университета на Сао Паоло и Марк Хъб от Университета на Охайо твърдят, че тези хора вероятно са потомци на първа вълна мигранти на континента, която се е случило отделно от втората от която произлизат съвременните нативни американци. 

Научните резултати обаче опровергават Палеоамериканския модел. Когато екипът изследвал ДНК от 17 души от изчезнал южноамерикански народ с характерни черепи, не открил никакви следи от австрало-меланезийско потекло. 

Как тогава съвременните южноамериканци имат близка ДНК с тази на австрало-меланезийците?  Според едно възможно обяснение приликата се дължи на по-скорошен пренос на гени. Авторът на научното изследване Еске Уилърслев твърди, че предците на някои от днешните южноамериканци, може да са се смесили с азиатски народи свързани с днешните австрало-меланезици и да са пренесли тези гени в Америките по време на по-късната мигрантска вълна от Азия, при която заселени са били и Алеутските острови.

Хъб обаче възразява, че при изследването на древната ДНК може да е пропуснат важен индикатор за древните народи, защото мострата е била изключително малка. Специалистът по генетика Дейвид Рейч от Медицинския факултет на Университета Харвард също твърди, че геномите на 17 представители на древни народи са незавършени и не могат да послужат като представителна извадка. 

В свое собствено изследване, той също открива тази мистериозна австрало-меланезийска ДНК в някои от същите съвременни народи, но стига да различно заключение относно причината. Екипът му е анализирал частично геноми на 106 местни американци от 25 народа в Централна и Южна Америка и ги е сравнил с ДНК от 197 други народа извън Америка. Открили, че някои от народите в Амазония, включително Суруи споделят 1 до 2% от потеклото си със съвременните местни народи от Австралия, Нова Гвинея и островите Андаман. Разликите в ДНК-то сочат, че не се касае за пряка връзка с тези народи, а по-скоро с несъществуващ вече народ, наречен "Народът Y”, който може би е живял някъде в Източна Азия и е споделил свои гени и със палеоамериканците, и с австрало-меланезийците. Тъй като между групите в Амазония и "Народът Y” съществуват далечни прилики, екипът заключава, че става въпрос за древен пренос на гени при ранна вълна на миграция към Америките. 

Според изследователите е необходимо да бъдат проучени геномите на повече местни американци - древни и съвременни, за да бъде разгадана напълно мистерията.