Е. Ханзай (E. Hanzai), Global Research, 20.05.2015 г.
ПРЕВОД: Десислава Атанасова/Българска Легия за информационна защита

От всички вилнеещи мегакорпорации Монсанто е тази, която последователно отстрани съперниците си и си спечели короната на „най-злонамерената корпорация в света”. Тя не се задоволи с това просто да си седи на трона на разрушението, а се концентрира върху по-нови, по-научно иновативни начини за нанасяне на вреди върху планетата и нейните обитатели.

1901 г.: Компанията е основана от Джон Франсис Куини (John Francis Queeny), член на ордена на Малтийските рицари, тридесетгодишен фармацевтичен ветеран, женен за Олга Мендес Монсанто (Olga Mendez Monsanto), чието име носи и химическият концерн Монсанто (Monsanto Chemical Works). Първият продукт на компанията е химикалът захарин, продаден на “Кока-Кола” като изкуствен подсладител.

Дори и тогава правителството е разбрало, че захаринът е отровен и е завело дело, за да го спре от производство, но е загубило делото в съда и така е отворило кутията на Пандора на “Монсанто”, която трови света с безалкохолните напитки.

1920-те: “Монсанто” разширява производството си с индустриални химикали и лекарства и става най-големият в света производител на аспирин, ацетилсалицилова киселина (отровна, разбира се). Това е и времето, когато нещата започват да се движат в ужасяващо погрешна посока за планетата в бързината да се въведат полихлорираните бифенили (ПХБФ) на компанията.

„ПХБФ са се смятали за химикал-индустриално чудо, за незапалимо масло, за неподатливи на разлагане и с почти неограничено приложение. Днес те се смятат за една от най-тежките химически заплахи за планетата. Широко използвани като смазочни масла, хидравлични течности, водоустойчиви тъкани и течни уплътнители, ПХБФ са силни канцерогени и са предпоставка за появата на заболявания на репродуктивната и имунната система, както и на заболявания в процеса на растеж на организма. Световният център за производство на ПХБФ е фабриката на „Монсанто” в покрайнините на Ийст Сейнт Луис, щата Илинойс, където е регистриран и най-високият в държавата процент на смъртност сред новородените и преждевременни раждания.”(1)

Въпреки че в крайна сметка след петдесет години ПХБФ биват забранени заради причинените вреди, те все още присъстват в кръвта и клетките на тъканите на всички хора и животни по цялото земно кълбо. Представени по-късно в съда документи показват, че „Монсанто” е била напълно наясно със смъртоносните ефекти, но престъпно ги е скрила от обществеността, за да може влакът на лесната печалба от ПХБФ да продължи да се движи с пълна скорост!

1930-те: Монсанто създава първите си хибридни семена за посев и разширява дейността си с перилни препарати, сапуни, индустриални почистващи препарати, синтетични гуми и пластмаси. О да, всички токсични, разбира се!

1940-те: Компанията започва проучване по проекта „Манхатън” върху използването на уран за първата атомна бомба, която по-късно ще бъде хвърлена върху Хирошима и Нагасаки, избивайки стотици хиляди японци, корейци и американски военнослужещи и отравяйки други милиони хора.

Компанията продължава своя нестихващ убийствен гуляй чрез създаването на пестициди за земеделието, съдържащи смъртоносния диоксин, който трови запасите от храна и вода. По-късно става ясно, че „Монсанто” е „пропуснала” да разкрие, че диоксинът е използван в широк спектър от нейни продукти, защото ако го направи, ще бъде принудена да признае, че е създала истински ад на Земята.

1950-те: Тясно свързана с компанията „Уолт Дисни”, Монсанто създава няколко атракции в „Земята на бъдещето” на Дисни, излагайки знаменитостите на въздействието на химикали и пластмаси. Нейната „Къща на бъдещето” е конструирана изцяло от токсични пластмаси, които не са биоразградими, както твърди компанията. Какво, „Монсанто” е излъгала? Шокиран съм!

„След като е забавлявала общо двадесет милиона посетители в периода 1957-1967 г., къщата най-накрая бива съборена от «Дисни», но това не става без борба. Според «Monsanto Magazine” разбиващите топки буквално отскачали от подсиления със стъклени влакна материал от полиестер. Горелките, пневматичните чукове, верижните триони и механичните лопати не свършили работа. Най-накрая били използвани омотани кабели, за да се събори къщата парче по парче и да се извози.” (2)

Диснифицираната представа на Монсанто за бъдещето:

1960-те: „Монсанто”, заедно с химическият си партньор по престъпления „DOW Chemical”, произвежда свързания с диоксина Ейджънт Ориндж (Agent Orange), използван от САЩ при инвазията им във Виетнам. Резултатите? Над три милиона души засегнати, половин милион цивилни виетнамци – мъртви, половин милион виетнамски бебета с вродени дефекти и хиляди американски ветерани, страдащи и умиращи от неговото въздействие и до ден-днешен.

„Монсанто” пак е дадена под съд и от материалите по делото става ясно, че тя е знаела отлично за смъртоносните ефекти на диоксина в Ейджънт Ориндж, когато го е продала на правителството. И въпреки че е скандално, на Монсанто ѝ е разрешено да представи свое собствено „проучване”, според заключенията на което диоксинът е безопасен и изобщо не причинява никакви вреди на здравето.

Доволна, купила и платила на съдилищата да отсъдят в нейна полза, компанията изоставя случая. Впоследствие се изяснява, че Монсанто е излъгала за резултатите и че истинското проучване е стигнало до заключението, че диоксинът убива доста ефективно.

По-късно става известен и друг запис от делото през 2002 г., в който се признава, че „данните доказват, че наличието на тези компоненти и универсалното им присъствие като остатъчни в околната среда, е извън всякакъв въпрос … общественият и юридически натиск те да бъдат елиминирани, за да не се предизвика глобално замърсяване, е неизбежен. Проблемът е като лавина. Къде ще избягаме от тук? Алтернативите са: компанията да излезе от бизнеса; да бъде разпродадена по дяволите, докато е възможно, и да не прави нищо повече; да се опита да остане в бизнеса; да произвежда алтернативни продукти.” (3)

„Монсанто” е партньор на „I.G. Farben” – производителят на аспирин „Байер” и близък до Третия райх химически производител, създал смъртоносния газ „Циклон-Б” по време на Втората световна война. Двете компании заедно използват общия си експертен потенциал, за да въведат в хранителните продукти аспартама, друг изключително смъртоносен невротоксин. Когато на повърхността изплуват въпросите за токсичността на захарина, „Монсанто” използва тази възможност, за да предложи на нищо неподозиращата публика още една от нейните смъртоносни отрови.

1970-те: Партньорът на „Монсанто”, компанията „G.D. Searle”, провежда многобройни вътрешни проучвания, които обявяват аспартама за безопасен, докато собственото научно изследване на FDA (Food and Drug Adminstration – Агенция за конртол върху храните и лекарствата) ясно показва, че аспартамът предизвиква тумори и масивни мозъчни увреждания при плъховете, преди да ги убие. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата инициира съставянето на голяма следствена комисия за разследване на „S.D. Searle” заради това че, „съзнателно е представила неверни резултати, че е прикрила фактически данни и че е дала фалшиви изявления” относно безопасността на аспартама.

По това време „Searle” стратегически прави главен изпълнителен директор нейния човек – известният Доналд Ръмсфелд (Donald Rumsfeld), който е министър на отбраната по времето, когато Джералд Форд и Джордж У. Буш са президенти. Главната цел на компанията е Ръмсфелд да използва политическото си влияние и обширния си опит в бизнеса с убийства, за да предразположи FDA да играе на тяхна страна.

Няколко месеца след това Сaмюъл Скинър (Samuel Skinner) получава „предложение, което не може да откаже,” оттегля се от разследването и напуска поста си в американската прокуратура, за да отиде да работи в юридическата фирма на „Searle”. Тази тактика с преместването спира случая за достатъчно дълго време, така че актът на ограничението да получи давност и така разследването на голямата следствена комисия внезапно и удобно отпада.

1980-те: Сред безспорните изследвания, които показват токсичните ефекти на аспартама, е и това на д-р Джери Гоян (Jere Goyan), по това време член на комисията на FDA, който почти подписва петиция за прокарването на закон, с който той да бъде изваден от пазара. Доналд Ръмсфелд моли Роналд Рейгън за услуга още на следващия ден, след встъпването му в длъжност. Рейгън уволнява „некооперативния” Гоян и назначава д-р Артър Хейс Хъл (Arthur Hayes Hull) за шеф на FDA, който бързичко накланя везните в полза на „Searle” и така нутрасуит (NutraSweet) в сухите продукти е одобрен за консумация от хората. Това се превърна в тъжна ирония, откакто Рейгън, известен с ентусиазма си към желираните бонбони и бонбоните изобщо, се разболя от Алцхаймер по време на втория си мандат, което е един от многото ужасяващи ефекти вследствие консумацията на аспартам.

Истинската цел на „Searle” обаче е аспартамът да бъде одобрен като подсладител за безалкохолните напитки, понеже обстойни проучвания са показали, че при температури, надвишаващи 85 градуса по Фаренхайт (29,44 по Целзий), той „се разпада на два известни токсина дикетопиперазини (ДКП) – метилов (дървен) алкохол и формалдехид.” (4), и така става многократно по-смъртоносен от прахообразната му форма.

Националната асоциация за безалкохолни напитки (National Soft Drink Association – NSDA) първоначално е объркана, тъй като се опасява от бъдещи съдебни преследвания от страна на потребители, постоянно увреждани и убивани от отровата. Когато NSDA успява да докаже, че течният аспартам, освен че е невероятно смъртоносен, е и много повече създаващ зависимост в сравнение с качествения кокаин, „Searle” обаче е убедена, че главоломно растящите печалби от продажбата на безалкохолни напитки с аспартам лесно ще обезщетят всяка бъдеща отговорност. С това корпоративната алчност печели, а нищо неподозиращите потребители на безалкохолни напитки я плащат с увреденото си здраве.

„Кока-Кола” отново е първа (спомняте ли си захарина?) и през 1983 г. започва да трови потребителите на диетична кока-кола с аспартам. Както се е очаквало, продажбите се увеличават главоломно след като милиони хора са безнадеждно пристрастени и разболяни от сладката отрова, поднесена в кутия. На останалата част от производителите на безалкохолни напитки им харесва това, което виждат, и бързо влизат в калъпа, удобно забрявайки всичките си първоначални резерви към аспартама като към смъртоносен химикал. Трябва да се правят пари, много пари, и това е всичко, което така или иначе има значение за тях!

През 1985 г., окрилена от развихрената корупция и многобройните обвинения в подправяне на направените от „Searle” изследвания, „Монсанто” купува компанията и формира нов производител на заместител на аспартама, наречен NutraSweet Company. Когато мнозина независими учени и изследователи продължават да предупреждават за токсичните ефекти на аспартама, „Монсанто” минава в настъпление и подкупва Националния център за изследване на рака (Nacional Cancer Institute – NCI), като му предоставя свои собствени подправени документи, за да го накара да обяви, че формалдехидът не причинява рак и следователно аспартамът може да остане на пазара.

Известните ефекти от употребата на аспартам са: „мания, гняв, насилие, слепота, болки в ставите, умора, затлъстяване, болки в гърдите, кома, безсъние, вцепенение, депресия, шум в ушите, слабост, спазми, раздразнителност, гадене, глухота, загуба на паметта, обриви, световъртеж, главоболие, гърчове, безспокойство, сърцебиене, припадъци, крампи, диария, паника, парене в устата.” Заболяванията, които той отключва/мимикрира са диабет, множествена склероза, к