Международен екип учени оповести комплексно генетично-лингвистично изследване на славяни и балтийци, което показва защо източните и западните славяни си приличат, а южните се различават силно от тях. Изследването на езиците и генетиката на славяните е публикувано в сп. PLoS One.
В работата участвали изследователи от много страни, където по-голяма част от населението е от славянски и балтийски народи (Русия, Украйна, Беларус, Литва, Естония, Хърватия, Босна и Херцеговина), а също учени от Великобритания и консорциумът на международния проект Genographic.
По определение славяните са народи, говорещи славянски езици. Сходството между всички славянски езици не изисква доказателства, но в същото време например южните славяни не приличат на източните и западните.
Генетиците изследвали повече от 8000 ДНК образеца от повече от 50 балтийско-славянски популации. Основните групи са източните славяни (беларуси, руснаци, украинци), западни славяни (кашуби, поляци, словаци, сърби, чехи), южни славяни (българи, босненци, македонци, сърби, словенци, хървати) и балтийски народи (латвийци, литовци).
Анализът бил провеждан по три генетични системи – това са Y-хромозомата, предаваща се по бащина линия, митохондриалната ДНК (мтДНК), предавана по майчина линия, и автозомната ДНК, включваща геномите на бащата и майката (пълногеномен анализ).
По всичките три системи били получени сходни картини. Източните славяни – руските централни и южни области, беларусите и украинците – образуват ясно отличима група. Изключение правят северните руснаци, които генетично са отдалечени от останалите източни славяни.
От западните славяни поляците са много близки до източните славяни, а чехите и в по-малка степен словаците са леко изместени в посока към немците и други западноевропейски популации.
Южните славяни са разделени на западни (словенци, хървати и босненци) и източни (българи и македонци) региони със сърбите по средата. Те генетично са сходни със своите неславянски съседи на Балканите – румънци, унгарци, гърци.
Балтийските популации – латвийци и литовци – разкриват близост към естонците и към някои източни славяни (беларуси). Оказало се също така, че балтийските популации са генетично близки към волжката група народи.
Когато се обърнали към лингвистиката, учените построили реконструирано дърво на балтийско-славянските езици и за всички популации сравнили три параметъра – генетика, език и география. Най-високата корелация се оказала между генетиката и географското положение на популацията.
Учените смятат, че разпространявайки се из Европа, славяните интензивно са включвали в състава си местните популации, които са живели на тези територии в дославянски времена. Славяните са носили със себе си езика и са попивали генофонда на местните популации. Този дълбок генетичен "субстрат" е бил различен за различните клонове славяни.
Източноевропейският субстрат е бил приет от западните и източните славяни. Вероятно по-голямата му част е била съставена от балтийски народи, разселени някога широко по Източноевропейската равнина. Другият – южнославянският субстрат, е бил попит от южните славяни и са го съставяли дославянските балкански народи. Тези процеси са циментирали западните и източните славяни в единна генетична общност, а южните славяни са придобили по-голямо сходство с неславянските народи на Балканите, отколкото с другите славянски народи.
Теорията, че формирането на съвременните българи е по-различно от официално налагани исторически тези, се защитава и от Павел Серафимов, по-известен сред виртуалната общност като Спароток. Той е твърдо убеден и прилага доказателства, че "славяни" е новото име на гетите, а те са тракийски народ.