Немска въздушна флотилия кацна край р. Марица в района на Симеоновград и изложи на показ прелестите и летателни достойнства. Вместо иновационни линии на фюзелажа и параметри на двигателите обаче Луфтвафето се хвалеше с перната осанка, царствен  вид и благородна бяла окраска. Това бяха характерните достойнства на благородните гълъби селектирани и излагани от десетилетия в Симеоновград, на изложение с участието на гаялъбари от цялата страна. Тази година те бяха само от хасковска област, затова пък 99 % от питомците им бяха немско производство. Най-екзотичните породи носеха типично швабски имена – люнгер, кьонигсберг, юнкер, салтанет, а тези които не се поддаваха на директен превод бяха красноречиво обозначени като Немска монахиня, Нюрнбергска чайка и др. Именно в Швабско развъждането и отглеждането на гълъби  било достигнало най-големи висоти плод на многовековна селекция. И подобно на истинското Луфтвафе, качествата на тамошните пернати били най- добри в света. Оказва се че немските гълъби са по-гълъби от другите видове. Пощенските им варианти например могат да достигат до 90 км /ч а крайцерската им скорост била 1200 метра за минута. Така те можели да летят в продължение на километри, а максималният им обхват сигурно засрамва този на българската бойна авиация преди бъдещия й ремонт-800 до 1000 километра. След тунинга в Полша може нашите Миг-ове да настигнат немското,  но не е много сигурно освен ако няма нова световна война в която руснаците да откраднат немските инженерни разработки. Братушките са известни с този си подход,  прилаган от ракети до подводници и най-вече що се отнася до самолети.  Гълъбите обаче засега не са обект на шпионаж, може би защото не стават за война.

Изключителни са, но направо ще ни разорят откъм лекарства, боледуват постоянно, оплакват се симеоновградсикте гълъбари, които може би са най-многобройни в България на глава от населението. Днес 11 от тях бяха на линия за гълъбарската изложба, но поне още два пъти по толкова били на работа или възпрепятствани да дойдат. Стопаните бяха специализирани в отглежданите породи-едни залагаха само на красотата, други на елегантната стойка, а такива като Николай Тенев само на спортните екземпляри,  с които завоювал немалко награди от състезанията за пощенски гълъби. Имаше и някои образи, които се кефеха да отглеждат селекции несрещани в природата, която както се знае залага на пригодност и оцеляемост.  И двете неща са неприложими за странното пиле наречено „сръбски поден преметач”. Това е вид гълъб, който не може да лети, не може да върви, а се изявява само като подочистачка. Пуснат на свобода той се премята неспирно през глава,  като с крила и опашка щателно премита всяко подово пространство. Съдейки по името,  породата вероятно е измислена в Сърбия по време на американските бомбардировки през 90-те години,  в чест на падащите американски самолети и техните главнокомандващи Бил Клинтън и Моника Люински. 

Р.Филев