Свинското вкупом попадна на мушка, но на места, където не е на почит. Слука в съботно- неделния лов на диви прасета са имали главно дружинки от райони с преобладаващо турско население, на което религията забранява консумацията на този вид месо. Не че ловците от Стамболовско и Минерално банско не гърмят с удоволствие глиганите, но го правят главно като изпитание на мъжествеността, а не като прелюдия към барбекю. Според традицията, отстреляната мръвка се раздавала на християнски семейства или на такива от етноса, които не били чак толкова стриктни във вярата и чат-пат си позволявали да хапват „овчи“ кюфтета.
Най-голям кахър какво да правят с месото имат в село Караманци, чиято дружинка била споходена от безпрецедентен късмет в първия ден от ловния сезон. Пред двуцевките на авджиите се изредили цял батальон диви прасета и много паднали под точния мерник на стрелците. Особено се отличил юнакът от Ангел Войвода Сунай Рагъб. Една след друга той свалил две свини, всяка от които над 150 килограма. Забележителното за баш ловеца е, че попаденията били след единични изстрели, след което шопарите падали като отсечени, без да мръднат повече. Постижението на Сунай е още по-ценно, защото било дело на скромната му двуцевка, а не на някоя модерна карабина с обхват оттук до границата и с оптика отвъд нея. Докато в Караманци празнували успеха на своя колега и се кахърели какво да правят с пържолата, в другите дружинки се молели само да я подушат. Кьораво свине не се мярнало пред дулата на настървените чифтета на дружинката от село Конуш. „И отцепка направихме като хората, и глутница кучета пуснахме. След цял ден скитане из шубраците ударихме само 3 чакала и две лисици“, оплака се Младен Марчев, ловец и по съвместителство кмет на Конуш. Младен се ядосваше и за това, че поне като е хищник, да бяха вълци. Селото на няколко пъти бе нападано от единаци, а напролет един от тях разкъса 18 овце на местен пастир.
От масово нашествие на хищниците се оплакват почти без изключение от всички дружинки в областта. В Сакар отдавна реват, че зъбатите изяли дивеча и скоро щели да почнат да налитат на домашното. Това вече е факт в същото Караманци, където явно вълците не са чак толкова гладни за диво. Причината е, че на няколко пъти хищниците замезвали с местно агнешко, като последния случай на нападение над кошара бил непосредствено преди началото на ловния сезон, оплака се началникът на късметлийската дружинка Хюсню Хюсню. Затова там държат в готовност бренекето и са готови да тръгнат на специален отстрел при всеки слух за вълци. Навити са и останалите авджии от региона, въпреки че доскоро не щяха и да чуят, за подобно занимание, след като държавата престана да им плаща убитите хищници. Допреди няколко години те бяха премирани със 100 лв за вълк и 50 лв за чакал, плюс дърва за зимата. Заради отпадането на доплащането от 5 години насам ловците се ослушват за отстрел на вълци и чакали, в резултат на което популацията на хищниците нараснала толкова, че дивечът свършил. Или поне такова е усещането на повечето ловци след първия ловен уикенд. Иначе авджиите се облизваха дори за трофейни екземпляри, след като по балкана били откривани дири и забелязвани огромни прасета, а поставените хранилки били намирани празни.
Р.Филев