Археолозите са открили доказателства, че ранните хора са започнали да се разпространяват от Африка много по-рано, отколкото се смята.

Според сегашното научно познание ранните Хомо сапиенс са тръгнали от Африка, с което са поставили началото на разселването на човешкия род преди около 60 000 години. Но археолози, които изучавали пещера в Китай провинция Хунан се натъкват на доказателства, че разпространението е започнало преди 80 000-120 000 години.

Тяхното откритие и наскоро публикуваното проучване също предполага, че Китай, а не Европа, е бил първото място обитавано от далечните ни прародители.

Изследователите правят всичките тези изводи от 47 зъба.

Те са категорично идентифицирани като човешки, но определянето на пола се оказало малко по-проблематично.

Тъй като възрастта на зъбите не може да бъде определена с помощта на въглеродно датиране, изследователите базират оценките си по слоя около тях. Калцитните отлагания и животински останки разкрили наистина изненадваща вероятна възраст на зъбите. За съжаление находката не хвърля светлина как са живели тези ранни туристи. Не са открити оръдия на труда в околността, затова екипът прави извод, че хората всъщност не се живели в пещерата. По-вероятният сценарий е, че животни са ги довлекли там като плячка. 

Интересно е да се мисли, че докато съвременните хора са били в Азия преди около 100 000 години, в Европа са могли да навлязат едва преди около 40 000 години. Ние мислим, че може би неандерталците са били допълнителна бариера за Хомо сапиенс, който не е бил готов за враждебния климат, а неандерталците са могли да оцелеят в продължение на стотици хиляди години, казва Мария Мартинон-Торес. Едва когато неандерталците са били изчерпани демографски и генетично слаби, Хомо сапиенс са имали възможност да се заселят.

Майкъл Петраглия от Оксфордския университет, който не е част от изследването, отбелязва: "Това е само върхът на айсберга. Има още много работа, която трябва да се свърши".