Седмицата започна с еда инфирмация, която може и лесно да бъде пропусната, но която всъщност насочва към размисъл как прокурорската институция и Висшият съдебен съвет (ВСС) си представят реформата на съдебната власт, за която говорят, че силно подкрепят.
Софийска градска прокуратура съобщи в понеделник, че иска отвод на съдията от Софийсикя градски съд Даниела Борисова, която върна на прокуратурата делото срещу Огнян Донев и Борис Борисов заради процесуални нарушения, а основанието за искането на отвода е, че по-горният Софийски апелативен съд е отменил разпореждането на съдията от СГС за връщането на делото на прокуратурата. А щом е така, значи съдията е предубеден и трябва да се отведе - така излиза според логиката на съобщението.
Досега искания за отвод на съдия от другата страна - от защитата, по най-различни поводи, е имало много пъти. Имало е и от страна на прокуратурата, но по-рядко - например срещу съдията по едно от делата на Цветан Цветанов заради публикации в пресата (спорнни и съмнителни откъм източника впрочем), че съдийката имала отношения с адвокат по делото и тя си направи отвод.
Но никога досега - поне не е публично известно - прокуратурата да е искала отвод на съдия на основание, че горният съд е отменил разпореждането му за връщане на дело за отстраняване на процесуални нарушения.
Да си търсиш съдия, който да не вижда кусури на обвинителния акт
- това на практика означава искането на отвода с този мотив.
Ето защо фактът, че това се случва, и второ - че се съобщава официално за искането на отвода, говори за старт на официализирано и институционализирано поведение на натиск над съда. При това в съобщението се казва не "прокурор от Софийска градска прокуратура поиска отвод", а "Софийска градска прокуратура поиска...". Не се посочва конкретният прокурор, който по свое убеждение е преценил, че съдията е предубеден и въз основа на тази своя преценка иска отвода му, което обичайно се прави в съдебната зала. Този детайл е важен - той само подкрепя тезата, че всъщност решенията на прокурорите се вземат по институционалната вертикала и конкретният прокурор дори не се споменава, той е без значение, говори Институцията.
В съобщението си прокуратурата подкрепя своята теза и с това, че съдията след три месеца от получаването на делото го е върнал на прокуратурата за отстраняване на нарушенията. Разследването под ръководството на прокуратурата е траяло три години - от юли 2012 до юли 2015, въпреки че обвинението е за данъчни престъпленияа, които се доказват изключително по документи.
Стартът на офанзивата - свирен офиицално и във ВСС
Въпросният съдия, чийто отвод иска прокуратурата (Даниела Борисова), е заместник-председател на СГС, предложена от новия председател на съда Калоян Топалов. Миналата седмица - в същия ден, в който Топалов обяви ден на отворени врати в съда за разговор с граждани, след като подкрепи протеста на колегите си срещу орязването на конституционните промени, което по същество наруши гаранциите за независимост на съда, контролираното от главния прокурор и председателя на ВАС мнозинство на ВСС взе решение той да бъде изслушан в съвета. Да докладва какво е свършил за 6-те месеца, откакто е на поста, за елиминиране на проблемите с разпределението на делата и корупционните практики, трупани с години - по времето на Владимира Янева, а преди нея и на Георги Колев.
Ще добавя и още един детайл - зам.-председателят на СГС Борисова е натоварена от председателя Топалов да отговаря за разрешенията за СРС. И откакто заема поста броят на разрешенията е спаднал неколкократно.
Като добавим и решението на ВСС от миналата седмица Инспекторатът да проверява председателите на Софийския районен съд и на СГС за това, че - забележете! - уволнената от съдебната система събеседничка в пикантните разговори с Янева - Румяна Ченалова, е подала частни жалби срещу членове на ВСС (и съответните съдилища са й ги приели, представете си, за което трябва да бъдат проверени председателите!!) може би започва да се прояснява защо независим съд е изначално неудобен и на прокуратурата, и на контролирания от главния прокурор ВСС
И защо независимостта на съда (там където я има) е не просто нежелана. А трябва да бъде сломена. Да няма кой да пречи...
Но най-омерзителното е, че походът срещу съда върви паралелно с оглушителното пустословие в подкрепа на "съдебната реформа". Каквато си я представят тези, които искат да сломят съда.