Да наемаш DVD филми от каталог в интернет, а да ги получаваш по пощата...

Да, звучи смешно. Но не и през 1997 г. Именно с тази проста идея тогава специалистът по компютърни науки Рийд Хастингс и програмистът Марк Рандолф основават компанията Netflix в Лос Гатос, Калифорния.

Хрумването идва след като Хастингс забравя да върне нает филм навреме и е глобен 40 долара от видеотеката. Така започва историята на компанията, която днес е най-популярната стрийминг услуга за гледане на филми и сериали по интернет.

Две години по-късно Netflix пуска и абонаментна услуга за неограничен брой наемания на филми срещу месечна такса. Тя привлича вниманието на доста потребители, които първоначално са по-скептични заради отделните плащания за всяко наето DVD, което им се вижда скъпо.

През пролетта на 2000 г. Netflix вече предлага само абонамент. Има над 300 хил. абонати, които редовно си поръчват DVD-та по пощата и след това ги връщат. Хастингс и Рандолф искат да продадат компанията на Blockbuster.com. Двамата искат 50 млн. долара и няколко пъти коригират офертата си с надеждата да продадат Netflix. Сумата е доста малка, при положение, че Netflix вече има мултимилионни приходи. Blockbuster обаче не се съгласява, защото услугата й е различна.

Преброените дни на DVD

Отказът на Blockbuster обаче не отчайва Хастингс и Рандолф. През 2002 г. те извеждат Netflix на фондовата борса и си генерират допълнително финансиране. Netflix продължава да доставя DVD филми до абонатите си. Хастингс и Рандолф обаче са наясно, че физическите носители нямат бъдеще. През 2007 г. компанията представя своята стрийминг услуга. В сайта си тя започва да предлага директен достъп до онлайн каталог с филми и сериали. Паралелно продължава да доставя DVD-та по пощата, както обикновено, като двете услуги се получават с един абонамент.

Всичко върви повече от чудесно. Акциите на Netflix растат бързо. Броят на потребителите се учеличава. Увеличават се и платформите, чрез които може да се използва услугата на компанията и тя вече е налична за конзоли, има я и като приложение дори на Blu-ray плеъри и телевизионни приемници и умни телевизори, смартфони, таблети.

През 2011 г. обаче всичко се обръща. Компанията е затрупана от сигнали на недоволни потребители, а Хастингс, който е нейн изпълнителен директор, обявява, че доставката на DVD-та и стрийминг услугата се разделят и ще се таксуват отделно. Хората, които искат и двете, ще плащат повече. Вместо това обаче, немалък брой се отказват напълно.

Акциите на Netflix се сриват и от лятото до зимата на 2011 г. компанията губи 80% от общата си стойност. Акциите й падат от почти 300 долара до 60 долара. През януари 2013 г. обаче те вече са се покачили на 160 долара. Две неща спасяват Netflix. Първото е огромният пазар на компанията, който точно в този момент расте главоломно. Потреблението на стрийминг услугите препуска с огромни темпове и компанията успява да се справи с резкия отлив на абонати.

Къща със стабилна основа

Второто е, че всъщност решението на Хастингс да раздели двете услуги е било много правилно, коментира списание Forbes. Той прави нещата по учебник - взима по-печелившия, но остаравящ бизнес (DVD-тата) и го използва, за да финансира новия, перспективен, но все още не дотам доходоносен бизнес (стрийминга).

През 2012 г. Netflix успява да извърши сложната маневра по предаването на щафетата и увеличава броя на абонатите си. Компанията умело плавно увеличава цената на стрийминг абонамента, с което си осигурява и повече приходи за допълнително развитие.

Резултатът? През октомври 2015 г. Netflix обяви, че има общо 69.17 млн. абонати. Над 43 млн. от тях са само в САЩ, което прави услугата един от основните доставчици на съдържание отвъд океана.

А в началото на тази година Netflix постави основите и на своята глобална експанзия, като обяви едновременно достъп от 130 страни. Досега компанията често беше критикувана за ограниченото си присъствие по света и че услугата й е налична в много малко страни. Тя не обръщаше особено внимание на критиките, но и изглеждаше, че не бърза с експанзията. Докато не дойде време за пресконференцията й, която да открие най-голямото изложение за потребителска електроника в света CES 2016 в Лас Вегас. Там Netflix обяви, че услугата й се предлага в почти всички държави по света. Не постепенно. Не по-късно през годината. Netflix вече наличен почти навсякъде с няколко изключения - Крим, Сирия, Северна Корея и... Китай.

"Виждате раждането на глобална телевизионна мрежа", коментира Хастингс в интервю за в. The New York Times. "Имаме още много работа. Заради големия брой страни изглежда сякаш сме напред с плана. Но все още не работим в Китай, а там е една четвърт от света, която трябва да достигнем", допълва той. Предстои и работа по локализиране на услугата. За момента тя е налична на английски език навсякъде, но в много малко държави има преведена локална версия. Всичко това постепенно ще се променя. Според Хастингс по-важното е да има достъп до услугата. "Няма значение дали сте в Сидни, Петербург, Сингапур, Сеул, Сантиаго или Саскатун. Сега може да сте част от революцията на интернет телевизията", казва той.

Тази глобална амбиция ще се отрази на финансите на компанията. Тя ще отдели 6 млрд. долара за ново съдържание само през тази година. Ще предлага над 600 часа оригинално видео, сериали и филми, създадени специално за Netflix, което е другото й много сериозно предимство. Компанията създаде няколко много успешни оригинални сериала и програми, като до момента правата им за пазари, на които не присъстваше се продаваха на кабелни оператори или тв канали. Сред тях e сериалът "Къща от карти" (House of cards).

Освен това тепърва предстоят неизбежни преговори с недоволни правоносители за осигуряването на достъп до целия каталог навсякъде, което все още е проблем. Това ще изцеди ресурсите на компанията и тази година тя ще се опита да е на нула. Хастингс обещава, че през 2017 г. глобалният бизнес на Netflix вече ще носи реална печалба. До тогава обаче, напомня отново, има много работа.