Финансовият недостиг продължи да оказва негативно влияние върху попълването на некомплекта от военнослужещи, социалния статус на хората в отбраната и тяхната мотивация. Към 31 декември 2015 г. окомплектоваността на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия с личен състав беше 87 %. Окомплектоването на резерва към декември беше на 21%.
Това се посочва в доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2015 г., който беше приет от правителството миналата сряда.
В доклада се отчита, че некомплектът от личен състав при всички категории военнослужещи се отразява негативно особено при изпълнение на мероприятията по подготовката на декларираните формирования и на тези с малък щатен личен състав. В края на 2015 г. в някои военни формирования е достигнат критичен некомплект от личен състав в размер на около 20%.
Резервът пък е изпълнен само на 21%, което в доклада е отчетено като "крайно недостатъчно". В него се посочва още:
В същото време през изминалата година от служба са освободени 1366 души, като броят на напусналите се увеличил след промените, които определят правото на пенсия.
Според плана за развитие на Въоръжените сили до 2018 г. армията трябва да бъде не по-малко от 37 000 души и не повече от 40 000.
Отчетено е, че поради недостиг на средства за ново въоръжение и техника има изоставане, което е довело до негативни оценки от страна на НАТО. Статистиката показва, че от трите вида въоръжени сили само Сухопътните войски са успели да изпълнят изискванията за поддържане на т.нар. "експедиционни сили" за участие в учения и мисии зад граница. Според изискванията възможност за участие трябва да имат 50% от формированията на Сухопътните войски, 40% от летателните апарати на Военновъздушните сили и 80% от корабите на Военноморските сили. По този показател изискванията са изпълнени само от Сухопйтните войски.
През 2015 г. реалният общ размер на бюджетните разходи на Министерството на отбраната възлиза са били 1.116 млн. лв., което представлява 1,30% спрямо прогнозния Брутен вътрешен продукт (БВП). Без разходите на държавните висши военни училища, бюджетът на Министерството на отбраната съставлява 1.26% от прогнозния БВП на страната.
Тези разходи остават сравнително ниски. Така например Гърция, въпреки финансовата криза, е похарчила за отбрана почти 4.78 млрд. щ.д., или малко над 8 пъти повече от България, при очакван БВП от 244 млрд. щ.д., т.е. при 4.6 пъти по-голям БВП спрямо нас.
В доклада са посочени и някои от основните рискове и заплахи за сигурността, сред които са и бойците на радикални терористични групировки, които преминават през страната.
"Освен преки заплахи, тези лица създават индиректна опасност от разпространение на екстремистка идеология, привличане на последователи, подпомагане и събиране на финансови средства с терористични цели", е посочено в доклада. Като най-застрашени от терористични атаки са посочени военните ни контингенти и наблюдатели в международни операции и мисии, официалните задгранични представителства и техния персонал, както и българските служители в компании, осъществяващи дейност в кризисните региони. Не се изключват и атаки срещу български обекти и граждани, както на наша територия, така и зад граница, включително с възникване на заложнически кризи.
Реална е опасността от провеждане на кибернетични атаки срещу правителствени институции, важни икономически обекти, финансовата система, отбраната и преносните мрежи на енергоресурси. Положително влияние върху външната среда на сигурност за Република България оказваше членството на страната ни в НАТО и Европейския съюз и участието в съвместните усилия на двата съюза и на международните организации за поддържане на мира, се посочва още в доклада.
