Астрономи откриха рекордно голяма свръхмасивна черна дупка с тегло, равняващо се на 17 милиарда слънца, на най-необичайното място: в центъра на галактика в слабонаселен район на вселената. Наблюденията на телескопа на НАСА Хъбъл и телескопа Gemini в Хаваи сочат, че тези чудовищни обекти може би са много по-често срещани отколкото сме предполагали.

Досега най-големите свръхмасивни черни дупки, с маса равняваща се на 10 милиарда слънца, откривахме в сърцата на много големи галактики, в региони от космоса, приютили и други огромни галактики. Всъщност сегашният рекордьор е с тегло колкото 21 милиарда слънца и е открит в галактическия куп Coma, състоящ се от над 1 000 галактики.

Новооткритата чудовищна черна дупка се намира в центъра на масивната елиптична галактика NGC 1600, в район с едва около 20 галактически съседи. Докато наличието на гигантска черна дупка в гъсто населена част на вселената може да се очаква – подобно на това да попаднете на небостъргач в Манхатън – е крайно невероятно да откриете подобен обект в по-малките градове на вселената.

Учените открили, че галактически купове от среден размер като NGC 1600 се срещат около 50 пъти по-често от впечатляващите подобни формирования като Coma. Въпросът сега според тях е, дали това не е върхът на айсберга. Възможно е да съществуват множество  чудовищни черни дупки.

Изследователите били изненадани да открият, че черната дупка е 10 пъти по-масивна от предвиденото за подобна галактика. На база предишни наблюдения на Хъбъл, учените установили зависимост между масата на черните дупки и масата на звездния куп в центъра на галкатиката, в която се намират. Колкото по-голям е звездния куп, толкова по-масивна е черната дупка. Но в галактиката NGC 1600 масата на гигантската черна дупка засенчва масата на сравнително слабо населения галактически център.

Черната дупка се намира на около 200 милиона светлинни години от Земята, в посока съзвездието Eridanus.

Едно от възможните обяснения за чудовищния и размер, е че тя се е сляла с друга черна дупка преди много време, когато галактиките са си взаимодействали по-често. При обединяване на две галактики, черните дупки в техните центрове се установяват в ядрото на новата галактика и започват да орбитират една около друга. Звездите около двойната черна дупка, в зависимост от скоростта и траектрията си, могат да наберат инерция и достатъчно скорост от въртящата се двойка, за да се отдалечат от центъра на галактиката. Това гравитационно взаимодействие кара двете черни дупки бавно да се приближават една към друга, докато накрая се слеят и образуват още по-голяма черна дупка.

Формиралата се супермасивна черна дупка продължава да нараства, като поглъща газ насочил се към ядрото вследствие на галактически колизии. За да нарасне до тези размери, тя трябва често да е утолявала вълчия си апетит.

Честите “хранения” на NGC 1600 може би са причината галактиката да е разположена в сравнително ненаселена част от вселената, с много малко галактически съседи. NGC 1600 е доминиращата галактика в своята група, поне три пъти по-ярка от съседите си. При другите галактически купове рядко има толкова голяма разлика в яркостта между първата и втората по яркост галактики.

Голямата част от газа в галактиката си черната дупка е изконсумирала преди много време, сега тя отново спи. Масивният обект е засечен след измерване на скоростта на близките звезди, която е силно повлияна от гравитацията на черната дупка. Тези измервания са дали представа на учените за масата на обекта.

Измерванията на скоростта са направени от спектрографа Gemini Multi-Object. Той идентифицирал светлините в галактическия център, разкривайки наличието на звезди на 3 000 светлинни години от ядрото. Част от тези звезди обикаляли около черната дупка. 

Архивни изображения на Хъбъл, подкрепят идеята за две черни дупки, изтласкали звездите. Спектрометърът разкрива, че ядрото на галактиката е изключително бледо, което подсказва липса на звезди в близост до галактическия център. Липсата на звезди в ядрото различава масивните галактики от стандартните елиптични галактики, чиито центрове са много по-ярки. Учените изчислили, че количеството звезди, изтласкани от централния регион, се равнява на 40 милиарда слънца.