Опасното на референдумите е, че подстрекатели могат да подведат избирателите към какви ли не абсурдни позиции. Холандският референдум за Украйна си беше чиста проба измама на избирателите, посочва Барбара Везел в коментар за Дойче веле.
Този референдум имаше зъл замисъл – целта бе да се постигне тъкмо резултатът, който се и получи в крайна сметка - да се събуди впечатлението, че мнозинството холандци казват "не" на европейското споразумение с Украйна, а заедно с това и „не” на Европа.
Организаторите на референдума сами радостно си признаха, че задават на гражданите въпрос за конкретно външнополитическо споразумение, но тълкуват отрицателния вот като отказ от Европа изобщо. Цялото мероприятие представляваше фундаментално изопачаване на фактите. Лидерите на холандските евроскептици, както и привържениците на "Новите десни", които подкрепят Герт Вилдерс, сега триумфират, убедени, че са постигнали целта си – да покажат на Европа среден пръст.
При това те не пожалиха сили, за да измамят избирателите: разпространиха слуха, че ставало дума за присъединяването на Украйна към ЕС. Възползваха се от някои малко съмнителни сделки на президента Порошенко, за да сплашат гражданите и дори пръснаха мълвата, че малайзийският пътнически самолет вероятно е бил свален не от руснаците, а от украинската армия. За последното Кремъл вероятно им е бил твърде благодарен. Освен това те внушаваха на хората, че демокрацията предполага гражданите да могат да гласуват всяко действие на своето правителство.
Референдуми за щяло и нещяло
Холандците по никакъв начин не са заслужили да ги представят като противници на Европа. В действителност само една пета от гражданите казаха "не" на асоциирането на Украйна с ЕС. А непосредствено преди гласуването много граждани признаха, че изобщо не са наясно за какво точно става дума. Аргументът, че онези близо 70 процента от гласоподавателите, които не се включиха в референдума, били виновни за отрицателния вот, е пълна глупост. Защо ли да участваш в референдум, след като смяташ зададените въпроси за малоумни и не споделяш неговите цели?
При референдуми от този род неизменно се проявява познатата смесица от недоволство, политическа умора и гняв към управляващите. Към всичко това се добавя и малък процент на истинско отхвърляне на Европа, възприемана от някои хора като нещо далечно и направлявано отвън. Но за това последното си има логично обяснение: не е възможно един огромен апарат с 28 страни-членки, който взима сложни решения и е принуден да търси мъчително компромиси, да се допитва до гражданите си за всяко свое действие. В това се крие и смисълът на парламентарната демокрация: да можем да вярваме на нашите правителства и на решенията, които те взимат. А в случай на съмнение, че правят най-доброто, да сме в състояние да ги сменим чрез избори.
Искат ли европейците наистина да разрушат Европа?
Онова, което прави подобен род референдуми крайно опасно, е, че подстрекатели са в състояние да подведат гражданите към какви ли не абсурдни позиции. Дори и към такива, които вредят на техните собствени интереси. Холандия е тясно свързана с Европа, нейното благосъстояние се гради върху търговията и услугите в общия европейски пазар. Какъв ли би бил отговорът на холандците, ако им бяха задали по-честния въпрос: „Искате ли да разрушите тази Европа и да си останете самотни и бедни в границите на собствената си малка държава?” Мисля, че отговорът щеше да е твърде еднозначен.
Сега Европа е длъжна да поеме инициативата в свои ръце и да разяснява на хората, че не може да има връщане назад, към миналото. Носталгията по националната държава се възражда само защото почти никой вече не си спомня колко изпълнен с ограничения, бедност и трудности бе животът ни преди да се появи ЕС.
