Дигиталната икономика руши всичко, защото повечето хора, които работят в тази сфера не са наясно с идята, която стои зад нея, казва в анализа си Дъглас Рашков. Съществува още една старомодна система основаваща се на централната валута, корпоративизма и монополите. Тя определя как работи икономиката от 400-500 години насам и създаде множество неща от British East India Trading Company до Walmart и General Electric. Добавете малко дигитални стимуланти и започват да се случват странни неща. Придобивате възможност да оптимизирате бизнеса си внимателно и да го наблюдавате как расте. Не расте ли ? Какво да направим, за да предизвикаме ръст. Защото, ако компанията ви не се разраства ще се окажете в голяма беда, особено, ако конкурентите ви се развиват.
Да вземем например Туитър, от старомодна гледна точка, това е успешна компания. Тя печели по около 500 милиона на тримесечие. Не може да не е успешна. Истината е, че при сегашните условия, компанията е истински провал, защото няма стратегия за развитие. Не знаят как да се превърнат във видео компания, информационна компания, социална компания или каквато и да е друга. Причината дигиталната икономика да руши бизнеса е, че вземаме старата тема за растежа, пренасяме е я върху дигитални платформи и накрая до такава степен се фокусираме върху тях, че нещата излизат извън контрол.
Повечето от нас гледат на индустриалния век като на естествен стремеж за разрастващ се и по-добър бизнес. Но се окзва, че повечето иновации от индустриалния век водят до точно обратното. Станахме свидетели на една процъфтяваща икономика след края на Средновековието, за която никой не обича да говори. Войниците завърнали се от кръстоносните походи донесоха най-различни нови изобретения, технологии и механизми. Те бяха отворили нови търговски пътища. Върнаха се в градовете си и пренесоха нещо от Близкия Изток наречено базар, възродиха го и му дадоха ново име. Селяните, които преди просто обработваха земята започнаха да се събират и да търгуват нещата, които произвеждаха. Разполагаха с различни инструменти на паричния пазар, местна валута, използваха зърното като валута. Всичко това еволюира до размяна на стоки и бързи сделки между хората.
Развиваше се толкова добре, че се превърна в проблем. Селяните станаха богати, а аристокрацията се уплаши. Кои са тези хора, си мислеха те. Повече няма да зависят от нас. Затова въведоха две основни финансови иновации, за да попречат на развитието на този вид икономика. Първата беше монопола – бащата на съвременните корпорации. Мнополите бяха начина да заявят на малките бизнеси, че са незаконни. Ако искате да сте част от обувния бизнес, трябва да работите за обувната компания на Негово Величество. Ако искате да сте в бизнеса със зърно, трябва да работите в зърнената компания на Негово Величество. Хората, които притежаваха малки бизнеси станаха служители. Вместо да предлагат стоките си, те започнаха да продават времето си, като слуги, работници на заплата.
Втората иновация бе централната валута. Нещо не чак толкова лошо. Страхотно е да съществува валута, която хората могат да използват навсякъде, проблемът бе, че всички местни валути бяха забранени. Единственият начин хората да търгуват един с друг бе като заемат централна валута от хазната. Бяха принудени да заемат пари и да изплащат лихва, за да са в състояние да търгуват. Ако имате валута, която трябва да я платите с лихвите, за да свържете двата края се нуждаете от растяща икономика. Трябват ви повече пари следващата година, в сравнение с настоящата.
Тази политика работеше за колониалните сили, които имаха възможност да се разпрострат до Африка, Южна и Северна Америка, да намират роби и нови ресурси. Но какво се случва, когато достигнем предела на растежа, както след края на Втората световна война. Започваме да се фокусираме върху виртуалните възможности – ново средство за растеж. На сцената се появяват технологиите. Вярвахме, че дигиталните технологии, глобалната мрежа и компютрите ще създадат нов пазар, нова виртуална територия, която да колонизираме. Излиза, че що се отнася до човешкото внимание и време, всъщност колонизирани сме ние през последните 20 години. Сега изглежда, че и това ни се изплъзва.
Когато интернет се появи за пръв път, много хора го приветстваха радушно и си помислиха, че ще бъдат възстановени преките търговски взаимоотношения между хората. Част от ранните интернет бизнеси успяха да го направят по един или друг начин. Вземете за пример eBay, PayPal, Etsy и Square, които търсят начин да свържат потребителите си. Проблемът бе, че с разрастването на тези компании, други също започнаха да се интересуват от мрежата. Сред тях хората, които създадоха Wired Magazine, Global Business Network, хора от NASDAQ, за тях интернет бе нов начин за растеж. Техния стремеж не бе да окуражат размяната на стоки между хората, а да използват дигиталните платформи, за да печелят. Ако сравните eBay, който насърчават размяната и Amazon, който търси печалбата ще упеете да забележите разликата.
Хората влагат пари в интернет бизнеса, заради печалбата и придобивките. Искат бизнесът им да се разрастне стотици пъти и да се насочат към нещо друго. Нарича се стратегия на измъкването. После няма значение какво се случва. Ако управлявате компания за превози ще платите ли на шофьорите си достатъчно, за да просъществува компанията ви 20 години. Не, вие не се интересувате от това. На вас просто ви трябват шофьорите, нужно ви е транспортния сектор да просъществува достатъчно дълго, за да установите монопол и да се прехвърлите към нещо друго. Мислите ли, че Amazon са загрижени за продавачите на книги, авторите и издателите ? Не. Книжната индустрия бе най-лесната цел в дигиталната икономика. При нея няма растеж, тя бе лесен източник на печалба. Ако се включите в нея и я оптимизирате, може да извлечете максимум печалба, убивате я, превземате я изключително бързо, но с каква цел ? За да имате свой собствен книжен пазар. Не. За да можете да се прехвърлите към други стоки като домакински или градинарски принадлежности, играчки или дронове, облачни услуги или каквото и да е друго.
Когато се появи интернет всички си помислихме, че ще работим от вкъщи по бельо в удобно за нас време и ще обменяме идеи, стоки и услуги помежду си. Оказа се, че глобалната мрежа ни отнема време, усещаме, че ни изтощава и изчерпва всеки път, когато я използваме. Причината е, че не ние я използваме, тя нас. Интернет е просто част от цяла серия бизнес планове, които целят да спечелят пари от нас, да ни отнемат времето и вниманието, а ако не притежаваме такива, да измъкнат от нас информация. Ние нямаме никаква полза, нямаме усещането, че той подобрява способностите ни да създаваме или разменяме стоки или услуги с другите хора. Сега за нас е по-трудно да изкарваме прехраната си. Не защото автомизацията прави нещата по-добре, а защото сме изправени пред изключително алчни бизнес планове.
Причината да съществува оптимизъм е, че предимството е на страната на бизнеса, а не на ориентираните към печалба модели използвани от дигиталните компании. Семейните бизнеси се справят по-добре от акционерните дружества, но бележат по-слаб ръст, когато условията са добри. Това всъщност е нещо полезно, защото, ако развитието е прекалено бързо балонът може да се спука. Семейните безнеси се справят по-добре в дългосрочен план, защото се стремят да просъществуват още няколко поколения. Големите акционерни дружества целят да извлекат колкото се може по-голяма печалба, за да получат внуците им цялото това състояние наготово.
Човек, който управлява семеен бизнес иска той да е в добро състояние, така че и внуците му да се включат в него и да успеят. Тъй като е заложено семейното ви име, не бихте искали да се държите непочтено със служителите си или с местата, на които оперира бизнесът ви, защото хората ще намразят семейството ви. Това все пак е вашето име, вашата репутация. Хората, които сега възнамеряват да стартират бизнеса си, включително в областта на технологиите трябва да разберат, че е по-добре да започнат с малко средства. Печалба от 10-20 милиона не е трагична, а напълно достатъчна. Все още ще успеете да изпратите децата си в колеж. Не е провал да притежавате няколко милиона долара.
Не е добра идея да се обръщате към инвеститори, които ще ви дадат купища пари и висока оценка. Тогава ще сте принудени да изоставите собствената си бизнес идея, за сметка на нещо продаваемо, докато не се появи следващия инвеститор на хоризонта.
Най-добрият съвет, който хората могат да последват е да се опитат да направят другите богати. Ако потребителите ви забогатеят, те ще върна при вас. Ако ги ограбите, убивате собствения си пазар.
