Човешки ембрион бе отгледан в лаборатория два пъти по-дълго от досега възможното. Експериментът може да предизвика революция в медицината, но в същото време повдига редица етични въпроси.
От първото изкуствено оплождане на ембрион през 1969 година, той никога не успяваше да оцелее дълго след обичайния срок за връщането му в матката – обикновено около 7 дни.
Изследователи от Кеймбриджкия университет обаче успяха да отгледат ембрион на 13 дни, преди те самите да прекъснат процеса, за да спазят настоящото правно ограничение от 14 дни.
Възможността за наблюдаване растежа на ембрион в най-енигматичната и мистериозна фаза в лабораторни условия ще хвърли светлина върху редица генетични заболявания.
Тя би могла да подобри успеваемостта на инвитро процедурите, които в 70% от случаите завършват неуспешно, както и знанията ни за абортите.
По-доброто познаване на ранното развитие на ембриона ще ни приближи към заветната цел в медицинските среди – регенеративната медицина със стволови клетки. Те могат да се превърнат във всякакъв друг вид клетки, лекарите вярват, че един ден ще се използват за лечение на Алцхаймер, сърдечни заболявания и редица други състояния.
Пробивът на учените незабавно доведе до искания правителството на удължи правните ограничения. Подобна стъпка обаче би се възприела като крайно противоречива.
Ограничението от 14 дни, свързано с биологичните промени, бе наложено през 80-те, защото се смяташе, че в този момент се определя “индивидуалността”. След този момент е невъзможно да се развият близнаци.
От 14-ия ден нататък ембрионът започва да се оформя, на този етап от бремеността стават видими и възможните отклонения в нормалното развитие.
Постижението обаче поражда редица етични въпроси.
Къде трябва да поставим следващата граница? Професор Магдалена Зерника-Гьоетц, ръководител на изследването твърди, че биха могли да поддържат живота на ембриона най-много дни след наложеното ограничение и отхвърли предположенията, че ще успеят да създадат изкуствен човешки живот в лабораторни условия.
“Не е възможно да отгледаме дори мишка извън утробата. Това е научна фантастика, не е възможно.”, казва тя.
Мнението и бе споделено от професор Алън Пейси от Университета в Шефилд, който не е участвал в експеримента.
“Това няма да даде възможност на двойките да отглеждат бебета лабораторно, но ще създаде нови възможности да разберем човешките заболявания. По тази причина, учените участващи в изследването трабва да бъдат поздравени.”, казва той.
Според Робин Ловъл-Бадж, водещ специалист по генетика и експерт по стволовите клетки, е нужен публичен дебат относно 14-дневното ограничение.
По думите му то трябва да бъде удължено леко, за да позволи на учените да проучат ключовия процес в развитието на ембриона, наречен гаструлация.
“Предложението за удължаване на 14 дневния срок може да се окаже кутията на Пандора, или златно ковчедже пълно с ценна информация. Това е въпрос, който не само науката трябва да разреши”, казва ученият.
Религиозни фигури вече изразиха загрижеността си относно идеята за въвеждане на ново ограничение.
Преподобния Брендън Маккарти национален съветник на Англиканската църква приветства желанието за дебат по темата, но добави, че ограничението подчертава значението на “примитивната жилка”, която възвестява началото на невронното развитие.
“Ако началото на невронното развитие не се възприма като вододел, е трудно да се определи къде ще бъдат поставени границите, за да бъде запазено уважението към развитието на човешкия ембрион и фетус”, казва той.
В същото време професор Дейвид Джоунс от римокатолическата църква описва 14 дневното ограничение като “напълно произволно” и посочва факта, че абортите до 24-тата седмица са разрешени.
Според него е напълно вероятно учените в някоя част на света да стигнат по-далеч от кеймбриджските си колеги.
“В бъдеще това може да се разглежда като първа стъпка към култивиране на бебета извън утробата, когато не само, че детето ще бъде заченато без защитата на майчиното тяло, но липсана на подобна защита ще се приема за нещо нормално на всеки етап от развитието. Човешкият живот и човешката бременност не трябва да се разделят по този начин. От техническа гледна точка, това е пробив, но е още една крачка встрани от етичната наука и стъпка напред към добиващото все по-нечовешки облик бъдеще”, казва Джоунс.
Съветът по биоетика вече е решил да организира среща на експерти, за да прецени дали след 25 години, съществуват убедителни причини за преразглеждане на ограничението от 14 дни.