Празникът на българската писменост и култура 24 май неизменно е свързван в представите на българите с песента "Върви, народе възродени". Малцина обаче знаят, че откакто е обявен за празник, денят на Кирил и Методий винаги е бил съпътстван от музикален съпровод. Отначало това е бил тропарът на славянските апостоли и учители заедно с други традиционни църковни песнопения.

Някъде са били изпълнявани и по-нови тропари, съчинявани за тях през Възраждането. Едни от най-ранните, съхранени училищни песни от този период, са "И след тисяща годин" по текст на Йоаким Груев, "Тоя празник нам дарява" и "Кирилу и Методию" по текст на Любен Каравелов, "Днес ден славен", "Химн на Кирил и Методий" и "Да прославим паметта", които са дело на Добри Войников.

След Освобождението се появяват нови песни за празника, за светите равноапостоли и тяхното дело. Много от тях са дело на учителите, които продължавали да работят с възрожденски плам, и като част от просветителската си мисия създавали както стихове, така и мелодии.

В крайна сметка от всички остава "Върви, народе възродени". Стиховете принадлежат на Стоян Михайловски и са били написани още през 1882 г., когато е учителствал в град Русе, но са били публикувани официално в сп. "Мисъл" чак през 1892 г. Музиката е била създадена през 1901 г. в Ловеч от композитора Панайот Пипков. Той бил близък с Михайловски, който му изпраща текста още преди официалното му отпечатване. За кратко време "Върви, народе възродени" придобива всенародна популярност и се налага като официален химн на празника.

Междувременно денят на солунските братя е надхвърлил църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. И като такъв неизбежно се политизира. След 1878 г., в свободна България, той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата и против турското управление, и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда.

Покрусеното от националната катастрофа през Първата световна война българско общество търси своебразен реванш именно в областта на културата и духа. Точно тогава започва да се акцентира на общославянския и общоевропейски характер на делото на солунските братя. Началото на Втората световна война и временното обединение на българите изкушава управляващите да се опитат да го превърнат и в символ на възкръсналата от ньойските окови България. Неслучайно предаването на властта от германските войски на българските в Охрид - града на Кирило-Методиевия ученик Климент - е извършено на 24 май 1941 г.

Особено грандиозно честване било предвидено за следващата 1942 г. В последния момент обаче управляващите преценяват, че левицата може да използва честването за демонстрация на солидарност със СССР и другите славянски народи, воюващи с Германия. Затова под предлог за възможна бомбардировка парадът е отменен.

След 1944 г., както и всичко друго, празникът е идеологизиран. Засилва се още повече акцентът върху общославянското значение на създаването на писмеността, включително и търсене на "руска следа" в създаването на азбуката, "открита" от светите братя по време на мисията им в Херсон. А през 60-те години, в името на временно затоплилите се отношения с Югославия, в политбюро на БКП дори се обсъжда идеята празникът да не бъде честван официално заради претенциите на Скопие за "македонската народност" на Кирил и Методий.

До там все пак не се стига, но "Върви, народе възродени" търпи жестока цензура. Бог, разбира се, е изхвърлен от втория куплет. Цялото последно изречение е подменено с "напред и все напред върви". В четвъртия куплет в името на борбата с "великобългарския шовинизъм", думите "духовно покори страните, които завладя със меч" са заменени с "ведно със другите славяни, кръстосвай дух със огнен меч".

А всичко след шестия куплет е просто предадено на забрава. Сигурно защото и там се говори за вяра и за апостоли. А най-вече - за българската (а не славянската) писменост, обходила "целий мир". Но и днес пълният текст на химна ще прозвучи навярно само на официалните академични празненства. Затова предлагаме на читателите си оригиналните стихове на Стоян Михайловски.

"ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ!"

Български всеучилищен химн

"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър си
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!