Да харесваш себе си или да изпитваш самоуважение, както го наричаме, е жизненоважно за чувството за благополучие. Интересен е въпросът къде е изворът на това самоуважение. Има хора със скромни професии и неатрактивен външен вид, неизвестни приятели, на които обаче не им липсва самоувереност. Те харесват себе си, въпреки липсата на одобрение от останалата част от света. А съществуват и други, които никакви постижения, престиж или финансова сигурност не биха могли да накарат да се почувстват добре. Те се самонаказват, критикуват сами себе си, непрекъснато ги преследва чувството, че не са се справили добре и живят с убеждението, че са недостойни да живеят.
Оказва се, че самоуважението няма нищо общо с установените критерии за успех, то по-скоро е свързано с вътрешното, чисто субективно усещане, с фактори които не се влияят от общоприетите представи за постижения. Открояват се 3 фактора.
Първо: поведението на родителя ви от същия пол. Най-добрият начин за оценка на самоуважението е как се сравнявате с родителя от същия пол. Дали сте постигнали повече или по-малко от майка си и баща си. Може да звучи брутално, но се оказва, че повече самоуважение изпитват тези, надминали постиженията на родителя си. Хората с по-скромен произход имат изненадващо предимство. Може да карате старо такси в Манхатън и да живеете в еднофамилно жилище в Харлем, но ако баща ви е фермер от Буркина Фасо, на моменти ще се чувствате величествено. По същия начин, възможно е да сте израснали в привилегирована среда, но ако родителят от същия пол е спечелил няколкостотин милиона, а вашето единствено постижение е заплата характерна за средната класа, едва ли ще успеете да се оттървете от натрапчивото чувство, че сте истински позор.
Второ: какви са постиженията на хората със сходен на вашия произход. Ние не развиваме чувство за малоценност, сравнявайки се със всички останали, а само с хората със същото образование, на приблизително същата възраст, живеещи в същия край на света. Тези хора влияят повече на чувството ни за благополучие от всеки друг. Истински лош късмет и повод за съжаление е, когато някой със същия произход като нашия основе многомилионна компания, или недай боже се окаже ръководител на страната. Когато някой, с когото сме учили се справя забележително по-добре, част от нас умира. В такива случаи другарските вечери стават неприятни, затова поканите за тях обикновено свършват в коша.
Трето: каква любов сте получавали като малки. Много зависи, какъв вид привързаност са ви засвидетелствали като дете и най вече дали любовта е била обвързана с определени условия. Родителите на някой деца демонстрират любов само в определени случаи, демонстрацията и е обвързана с оценките в училище. Целта, разбира се, е децата да постигнат повече успехи. Но не е толкова лесно да прекараш целия си живот, понасяйки бушуващите пожари на самоомразата, стремейки са да впечатлиш всеки срещнат, за да покриеш високите стандарти на родителите си и да получиш одобрението им, което така и не са ти засвидетелствали.
На други обаче, наслаждавали се на безусловна любов още от начало, не им се налага непрекъснато да се доказват. Тяхната двигателна сила е чувството, че някога са значели много за някого. Обрати на съдбата като уволнението например, за тях биха били неприятни, но не непременно трагедия.
Да сте наясно, че източникът на себеуважение се крие вътре в нас е жизненоважно. Защото преследването на целите, вярвайки в успеха поне ще ни накара да открием разковничето към самоуважението.
Изглежда, че истината е малко по-мрачна – може да се справяте отлично на работа, но ако баща ви е бил отличник в училище, съученикът ви е станал президент или родителите ви никога не са ви обгръщали с безусловна любов, нито постигането на целите, нито купите и медалите, ще ви накарат да почувствате себеуважение.
Отношението ни към нас самите не зависи от професионалните или финансови постижения. Трябва да живеем в хармония със себе си, да разберем миналото си и униженията и условностите, на които сме били подложени.
Оказва се, че самоуважението е психологически въпрос и не е свързано с постиженията.
