Пореден кръг преговори за името на Република Македония започва днес в Охрид.
Срещата е по инициатива на специалния посредник на ООН Матю Нимиц.


Домакин е министърът на външните работи Антинио Милошоски, но гръцкият му колега Дора Бакояни няма да присъства.

Очаква се двамата преговарящи Никола Димитров и Адамандиос Василакис да представят и обсъдят позициите на страните си по въпроса.
Изненади надали ще има.



На среща между президента Бранко Цървенковски, премиера Никола Груевски, външния министър Антонио Милошоски и преговарящия Никола Димитров в събота бе утвърдена досегашната позиция на Скопие.
Държавата няма да смени името си, дори ако това й коства поканата за членство в НАТО през април.



Дали?

Гръцката страна също е непреклонна и категорична - с това име Македония няма да влезе в НАТО и ЕС.

Бившата югославска република е изправена пред ултиматум и пряко не може да повлияе на съседката си.
Затова се стреми да получи достатъчно международна подкрепа, разчитайки на силен външен натиск върху Гърция.



В тази обстановка изказванията на Нимиц за силна двустранна воля в преодоляването на проблема, стоят някак извън многогодишната агония на безрезултатните преговори.



Каузата на специалния пратеник изглежда обречена, защото явно спорът с името трудно ще се реши в рамките на двустранни преговори.
Въпросът е кой ще се огъне пръв пред по-силен външен фактор.

Спорът за името на Република Македония съществува от обявяването на независимостта й през 1991 г.
Организацията на обединените нации и Европейският съюз признават държавата под името the Former Yugoslav Republic of Macedonia (Бившата югославска република Македония), то се използва и в международните документи.
Името обаче се приема за временно и от средата на 90-те години ООН посредничи между двете страни за окончателното разрешаване на проблема.



Преди две години и половина специалният пратеник на Организацията Матю Нимиц предложи „двойна формула", съгласно която Република Македония запазва конституционното си име (но изписано на латиница) в двустранните отношения. Бившата югорепублика естествено прие; Гърция безапелационно го отхвърли.



Тихият конфликт избухна с нова сила през декември 2006 г., когато международното летище в Скопие бе преименувано от "Скопие Интернешанъл Петровец" на "Александър Велики".
Гърция възнегодува и обяви този акт за /поредна/ кражбата на история и национални символи.

След едногодишни преговори през ноември 2007 г. Нимиц предложи Македония да запази конституционното си име в страната, но на международната сцена да използва друго, приемливо и за Гърция.
Премиерът Никола Груевски категорично отхвърли идеята, управляващи и опозиция застанаха неотлъчно зад него, проучване на общественото мнение показа, че и гражданите са против „второ" име.

Гърция също не прави компромис с досегашните си претенции и се опасява, че Македония би предявила териториални претенции, изопачавайки историята. А двойно изопачената история крие много заплахи.
И за да не се стига до второ изопачаване, южната ни съседка предлага утвърждаване на първото с приемане на имената "Нова Македония" или "Горна Македония", които „не ощетяват" гръцката провинция Македония.

Във вторник Нимиц ще направи оценка на срещата. Вероятността за историческо споразумение изглежда нищожна. Въпреки че април наближава.