Световният ден на влажните зони се чества официално от 1997 г. На 2 февруари 1971 г., когато в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони (Рамсарска конвенция).
Членове на конвенцията са 154 страни в света като всяка от тях предлага влажни зони в рамките на своята територия, които да бъдат включени в Списък на влажните зони с международно значение.
В списъка на конвенцията са 1636 Рамсарски места, с площ 145.7 млн хектара. Мотото на Световния ден за 2008 г. е "Здравето във водата е здраве за хората" (Healthy Wetlands, Healthy People), като целта е да се привлече вниманието върху проблема, че доброто състояние на влажните зони е основно условие за човешкото здраве.
Чистите и продуктивни езера, реки, блата са източник на пълноценна и здрава храна, включително и за нас, хората. Темата на деня на влажните зони ще бъде в центъра и на 10-та среща на страните по Рамсарската конвенция в Южна Корея тази есен.
България е осмата страна, присъединила се към конвенцията на 24.01.1976 г., първоначално с четири влажни зони - резерватите Сребърна, Атанасовското езеро, блатото Аркутино и езерото Дуранкулак.
В края на 2002 г. Рамсарските обекти у нас са удвоени, прибавени са Шабла, остров Ибиша, Пода, Поморийски влажни зони, езерото Вая и Комплекс Беленски острови. Сега страната ни има 10 влажни зони с международно значение с обща площ 20306 хa.
Рамсарските места са приоритетни за опазване и с инструментите на общоевропейската екологична мрежа Натура 2000. Съгласно Закона за защитените територии отговорността за опазването на обявените Рамсарски места се поема от Министерството на околната среда и водите.
Влажните зони са сред най-продуктивните екосистеми на Земята. Те изпълняват основни екологични функции, като регулатори на водните режими и като местообитания на растителни и животински видове.
Влажните зони са ресурс с голяма икономическа и научна стойност. Една трета от населението на планетата се изхранва благодарение на тях, затова и основната мисия на конвенцията е опазване и разумно използване на влажните зони чрез национални действия и международно сътрудничество.
Опазването им е свързано на първо място с разумно използване - устойчиво и в съответствие с естествените характеристики на екосистемата.
БДЗП има значителен принос в опазването на влажните зони в България и отбелязва традиционно 2 февруари с мониторинг на важни за птиците места и зони от Натура 2000. Доброволците на дружеството подават информация за състоянието на обходените райони и за регистрирани нарушения и заплахи.
Този уикенд ще се проведе и редовния мониторинг на Бургаските езера. Днес в Свищовско-Беленската низина и по поречието на Дунав ще има наблюдение на зимуващи гъски. БДЗП – Пловдив предвижда мониторинг на двете орнитологично важни места в района – язовир Конуш и Марица – Пловдив.
Очакванията са за интересни наблюдения на малък корморан, голяма бяла чапла, сива чапла, малък гмурец, зимно бърне и др. Приблизително същите видове водолюбиви птици бяха отчетени и по време на Среднозимното им броене в средата на януари.
Надеждите ни са при сегашния мониторинг да не се повторят сцените на безогледно избиване на водолюбиви птици от бракониери, използване на ослепени диви патици за примамки или на забранени по закон начини на ловуване. Надяваме се отговорните институции да не вземат решение за удължаване на ловния сезон и през февруари заради капризите на отделни хора, които се опитват да бъдат над закона.
Членове на конвенцията са 154 страни в света като всяка от тях предлага влажни зони в рамките на своята територия, които да бъдат включени в Списък на влажните зони с международно значение.
В списъка на конвенцията са 1636 Рамсарски места, с площ 145.7 млн хектара. Мотото на Световния ден за 2008 г. е "Здравето във водата е здраве за хората" (Healthy Wetlands, Healthy People), като целта е да се привлече вниманието върху проблема, че доброто състояние на влажните зони е основно условие за човешкото здраве.
Чистите и продуктивни езера, реки, блата са източник на пълноценна и здрава храна, включително и за нас, хората. Темата на деня на влажните зони ще бъде в центъра и на 10-та среща на страните по Рамсарската конвенция в Южна Корея тази есен.
България е осмата страна, присъединила се към конвенцията на 24.01.1976 г., първоначално с четири влажни зони - резерватите Сребърна, Атанасовското езеро, блатото Аркутино и езерото Дуранкулак.
В края на 2002 г. Рамсарските обекти у нас са удвоени, прибавени са Шабла, остров Ибиша, Пода, Поморийски влажни зони, езерото Вая и Комплекс Беленски острови. Сега страната ни има 10 влажни зони с международно значение с обща площ 20306 хa.
Рамсарските места са приоритетни за опазване и с инструментите на общоевропейската екологична мрежа Натура 2000. Съгласно Закона за защитените територии отговорността за опазването на обявените Рамсарски места се поема от Министерството на околната среда и водите.
Влажните зони са сред най-продуктивните екосистеми на Земята. Те изпълняват основни екологични функции, като регулатори на водните режими и като местообитания на растителни и животински видове.
Влажните зони са ресурс с голяма икономическа и научна стойност. Една трета от населението на планетата се изхранва благодарение на тях, затова и основната мисия на конвенцията е опазване и разумно използване на влажните зони чрез национални действия и международно сътрудничество.
Опазването им е свързано на първо място с разумно използване - устойчиво и в съответствие с естествените характеристики на екосистемата.
БДЗП има значителен принос в опазването на влажните зони в България и отбелязва традиционно 2 февруари с мониторинг на важни за птиците места и зони от Натура 2000. Доброволците на дружеството подават информация за състоянието на обходените райони и за регистрирани нарушения и заплахи.
Този уикенд ще се проведе и редовния мониторинг на Бургаските езера. Днес в Свищовско-Беленската низина и по поречието на Дунав ще има наблюдение на зимуващи гъски. БДЗП – Пловдив предвижда мониторинг на двете орнитологично важни места в района – язовир Конуш и Марица – Пловдив.
Очакванията са за интересни наблюдения на малък корморан, голяма бяла чапла, сива чапла, малък гмурец, зимно бърне и др. Приблизително същите видове водолюбиви птици бяха отчетени и по време на Среднозимното им броене в средата на януари.
Надеждите ни са при сегашния мониторинг да не се повторят сцените на безогледно избиване на водолюбиви птици от бракониери, използване на ослепени диви патици за примамки или на забранени по закон начини на ловуване. Надяваме се отговорните институции да не вземат решение за удължаване на ловния сезон и през февруари заради капризите на отделни хора, които се опитват да бъдат над закона.
Източник: dnes.bg