Когато стане дума за адвокатски филми, вече съм чула толкова много сълзливи, сериозни и драматични финални речи, че в очите ми американската съдебна система от филмите е нещо средно между цирк, сапунка и арена на гладиатори.

Въпреки това напоследък доста ми хареса остроумният "Пропукване", а новият "Майкъл Клейтън" направо срази предразсъдъците ми относно тези тематични филми.

Всъщност, общо между филмите няма, освен че и двата са добри и се занимават с адвокатски истории.

Затова направо преминавам към новия, който между другото беше един от основните претенденти за Оскар тази година (7 номинации и една награда).

"Майкъл Клейтън" определено не е за хората, които харесват много бесни истории и остроумни казуси. Той няма нито един кадър в съда (ура!).

За сметка на това дълбоко се заравя в корпоративния свят на административното право и ни среща с цялата лудост, бездушие и крайни проявления на безчовечност.


Абсолютно препоръчвам да го гледате на кино, ако нямате търпение за малко бавно развиващи се сюжети. Защото той си заслужава, но има доста медитативни моменти, които заемат значителна част от екранното време.

Точно те са причината за невероятната атмосфера на "Майкъл Клейтън" и, съчетани със сивата гама на картинката, подчертаната градска студена среда и строгия стайлинг на декора и костюмите, създават перфектния фон за сюжета.


Той се върти около тежък момент от кариерата на Майкъл Клейтън (в ролята - силният Джордж Клуни). Той е адвокат, който вместо да се издигне и да стане съдружник, се справя доста добре в сянка - като "чистач".

Работата му е да замита мръсните дела. Едно особено дело обаче променя живота му – и то в тежък момент в личен план и преди важно сливане на неговата фирма с огромна мултинационална корпорация.


Конфликтите във филма са морални, професионални, човешки, семейни и колегиални. Колко струва честността, за продан ли е човешкият живот, какви са границите на допустимото, когато става дума за професионална тайна и корпоративен интерес, се пита в задачата.


Едва ли някой ще бъде учуден, че когато говорим за милиони, всяко камъче, което може да обърне колата, трябва да бъде смазано.

Най-безчовечната роля във филма е на Тилда Суинтън – перфектно обиграна адвокатка, чието поведение е репетирано до безкрай или до пълно бездушие.


Играта на актрисата неслучайно й донесе Оскар – тя прави наистина забележителен персонаж и напоследък толкова много ни харесва, че мислим да я добавим с неизтриваем маркер към списъка с най-добрите в Холивуд.

Колкото до режисурата и сценария на Тони Гилрой (дебютант като директор, познат от сценариите на няколко Борн-филми и "Армагедон"), филмът е малко неясен в началото, малко бавен в средата и направо жесток към края.


Като цяло – кефи.

Най-вече защото да изкара доброто момче като жесток пич към края. И да те накара да искаш да приличаш на него. Съвсем като на кино. Или в "Червената шапчица"...