Лени Кравиц започна световното си турне "Get On The Bus With The Love Revolution Tour" от Бразилия. През юли любовната революция на легендарния плейбой ще помете и София. Неотдавна рокаджията разказа пред тематичен сайт за личните си драми, за войната, за музиката си, за обществото ни, обсебено от звездите и блясъка, и дори за смъртта на баща си. Култовият артист е на сцената повече от 18 години. В архива си има четири награди "Грами", седем платинени албума, а концертите му са винаги разпродадени и супер щури и емоционални. Преди да се качи на автобуса и да поведе свитата си на нежен бунт по света, Лени разпусна в Бразилия в отдалечена вила на свой приятел. "Искам да променя психологическата обстановка около себе си. Искам да опитам нови неща и да отида на места, на които никога не съм бил. Мисля, че това крепи човека - духовността, разнообразието и креативността", споделя Лени пред MTV. "Вилата е страхотна. На четири часа път от Рио. По средата на нищото. Прекарвам цели дни, без да срещна жива душа. Уви, мястото не е мое. Все още."
***
Какво вдъхнови твоята любовна революция?
Лени Кравиц: Още от началото на кариерата си винаги съм казвал, че любовта управлява света. Точно това е централната тема във всичките ми албуми. Независимо дали става дума за обичта между двама души или за глобалната любов между хората. Преди да запиша новия си албум, бях обзет от усещането, че е крайно време да направя нова крачка, да стана малко по-краен.
На пръв поглед това не се връзва много с любовта. Ако само се огледаме обаче, ще видим колко жесток и негативен е светът. Навсякъде има войни, а насилие и жестокост дебнат зад ъгъла. Всеки ден хиляди губят живота си заради това, че личности и държави не могат да се разберат помежду си. Хората трябва да се обединят.
Фразата "Време е за любовна революция" много напомня на антивоенните движения през 60-те. В албума ти дори има парче, наречено "Назад към Виетнам". Това парче очевидно е посветено на Ирак. Усещането ми е, че това, което се случва там, е огледало на кризата във Виетнам. Пак се озовахме в същата ситуация.
Баща ти почина, преди да пуснеш на пазара предишния си албум Baptism. Парчето A Long and Sad Goodbye ("Дълго и тъжно сбогуване") в негова памет ли е?
Да. С него имахме много интересни и объркани отношения. Помирихме се едва преди той да си отиде. Навремето изневеряваше на майка ми, а аз много я обичах. Тя ме отгледа в атмосфера, наситена с положителна енергия, и ме възпита с много любов. Това неминуемо се отразява и на музиката ми.
Бях нейното момче и не харесвах това, което баща ми й причинява. В деня, когато той ни напусна, бяхме тримата в стаята. Майка ми го запита: "Нямаш ли какво да кажеш на сина си?" Очаквах да чуя нещо от рода "Оплесках работата, моето момче". Но не. "И ти ще ги вършиш същите, като пораснеш", заяви ми той.
Тогава не осъзнавах колко ще ми тежи това бреме занапред в живота. По-късно разбрах, че много от демоните, с които трябваше да се боря идваха точно от моменти като този. Но ги преодолях.
Странното е, че записах парчето още докато той беше жив. Затова песента изразява начина, по който го усещах още от детството - какво е правил и как ме е карал да се чувствам. Завършвам с мажорен акорд. Краят все пак е оптимистичен и изразява онази искрица щастие, която и двамата изпитахме в продължение само на седмица-две преди смъртта му.
Много от баладите ти звучат така, като че ли търсиш някой, който е липсвал в живота ти. Адресирани ли са до конкретен човек?
Говоря на всички, но всъщност говоря със себе си. Да живееш в настоящето е трудна работа. Най-важното е човек да започне със собствения си живот. Прекарваме толкова време в лутане из миналото и в гадаене на бъдещето, че изпускаме важните неща, които са пред очите ни тук и сега.
Къде е мястото ти в съвременния музикален пейзаж?
Не се изживявам като част от каквото и да било. Правя си музиката и я давам на хората да я слушат. Дори най-хитовите ми парчета никога не са звучали като нещо, което ще чуете по радиото или нещо за масовия вкус. Песните ми са винаги различни и винаги придават нов полъх на модерното звучене. Така че не се чувствам като част от каквато и да било група или движение. Аз съм просто себе си.
Искаше ли да докажеш нещо на себе си с любовната революция и с последния албум?
Не. С музиката си винаги целя да изразя откровено себе си. Това е предизвикателство. Ако постигна това и ако парчето или албумът отразяват житейския етап, който преживявам в дадения момент, значи съм се справил. Нямам какво да си доказвам. Достатъчно е да се наслаждавам на таланта, който ми е даден. Това напълно ме задоволява.
Вярваш ли в съдбата?
Никога не съм мислил, че ще ставам звезда. Честно! Познавам много хора, които са работили целенасочено, за да бъдат известни. Не съм от тях. Исках да съм музикант - барабанист в джаз банда, баскитарист в рок група, да свиря по клубове или дори на улицата. Наистина нямаше значение. Бях убеден това от момента, в който навърших пет години.
Медиите те обичат. Какво мислиш за патологичния интерес на съвременния човек към живота на знаменитостите?
По света има толкова много неща, за които трябва да мислим и на които си струва да обърнем повече внимание. Дори собственият ни живот. Тъжно е, че хората прекарват толкова време да се тревожат за някой друг. Още по-странно е, че всички наистина се трогват от драмите на звездите.
Не го разбирам, наистина. Това е симптом за голяма пропаст в нашето общество. Това ли ни възбужда? С това ли уплътняваме времето си? Да купуваме на поразия жълти списания и да се кефим на клюки за хора, чийто единствен талант е в ръцете на личния им гримьор? Ако е така, значи в душите ни зее огромна бездна.
***
Какво вдъхнови твоята любовна революция?
Лени Кравиц: Още от началото на кариерата си винаги съм казвал, че любовта управлява света. Точно това е централната тема във всичките ми албуми. Независимо дали става дума за обичта между двама души или за глобалната любов между хората. Преди да запиша новия си албум, бях обзет от усещането, че е крайно време да направя нова крачка, да стана малко по-краен.
На пръв поглед това не се връзва много с любовта. Ако само се огледаме обаче, ще видим колко жесток и негативен е светът. Навсякъде има войни, а насилие и жестокост дебнат зад ъгъла. Всеки ден хиляди губят живота си заради това, че личности и държави не могат да се разберат помежду си. Хората трябва да се обединят.
Фразата "Време е за любовна революция" много напомня на антивоенните движения през 60-те. В албума ти дори има парче, наречено "Назад към Виетнам". Това парче очевидно е посветено на Ирак. Усещането ми е, че това, което се случва там, е огледало на кризата във Виетнам. Пак се озовахме в същата ситуация.
Баща ти почина, преди да пуснеш на пазара предишния си албум Baptism. Парчето A Long and Sad Goodbye ("Дълго и тъжно сбогуване") в негова памет ли е?
Да. С него имахме много интересни и объркани отношения. Помирихме се едва преди той да си отиде. Навремето изневеряваше на майка ми, а аз много я обичах. Тя ме отгледа в атмосфера, наситена с положителна енергия, и ме възпита с много любов. Това неминуемо се отразява и на музиката ми.
Бях нейното момче и не харесвах това, което баща ми й причинява. В деня, когато той ни напусна, бяхме тримата в стаята. Майка ми го запита: "Нямаш ли какво да кажеш на сина си?" Очаквах да чуя нещо от рода "Оплесках работата, моето момче". Но не. "И ти ще ги вършиш същите, като пораснеш", заяви ми той.
Тогава не осъзнавах колко ще ми тежи това бреме занапред в живота. По-късно разбрах, че много от демоните, с които трябваше да се боря идваха точно от моменти като този. Но ги преодолях.
Странното е, че записах парчето още докато той беше жив. Затова песента изразява начина, по който го усещах още от детството - какво е правил и как ме е карал да се чувствам. Завършвам с мажорен акорд. Краят все пак е оптимистичен и изразява онази искрица щастие, която и двамата изпитахме в продължение само на седмица-две преди смъртта му.
Много от баладите ти звучат така, като че ли търсиш някой, който е липсвал в живота ти. Адресирани ли са до конкретен човек?
Говоря на всички, но всъщност говоря със себе си. Да живееш в настоящето е трудна работа. Най-важното е човек да започне със собствения си живот. Прекарваме толкова време в лутане из миналото и в гадаене на бъдещето, че изпускаме важните неща, които са пред очите ни тук и сега.
Къде е мястото ти в съвременния музикален пейзаж?
Не се изживявам като част от каквото и да било. Правя си музиката и я давам на хората да я слушат. Дори най-хитовите ми парчета никога не са звучали като нещо, което ще чуете по радиото или нещо за масовия вкус. Песните ми са винаги различни и винаги придават нов полъх на модерното звучене. Така че не се чувствам като част от каквато и да било група или движение. Аз съм просто себе си.
Искаше ли да докажеш нещо на себе си с любовната революция и с последния албум?
Не. С музиката си винаги целя да изразя откровено себе си. Това е предизвикателство. Ако постигна това и ако парчето или албумът отразяват житейския етап, който преживявам в дадения момент, значи съм се справил. Нямам какво да си доказвам. Достатъчно е да се наслаждавам на таланта, който ми е даден. Това напълно ме задоволява.
Вярваш ли в съдбата?
Никога не съм мислил, че ще ставам звезда. Честно! Познавам много хора, които са работили целенасочено, за да бъдат известни. Не съм от тях. Исках да съм музикант - барабанист в джаз банда, баскитарист в рок група, да свиря по клубове или дори на улицата. Наистина нямаше значение. Бях убеден това от момента, в който навърших пет години.
Медиите те обичат. Какво мислиш за патологичния интерес на съвременния човек към живота на знаменитостите?
По света има толкова много неща, за които трябва да мислим и на които си струва да обърнем повече внимание. Дори собственият ни живот. Тъжно е, че хората прекарват толкова време да се тревожат за някой друг. Още по-странно е, че всички наистина се трогват от драмите на звездите.
Не го разбирам, наистина. Това е симптом за голяма пропаст в нашето общество. Това ли ни възбужда? С това ли уплътняваме времето си? Да купуваме на поразия жълти списания и да се кефим на клюки за хора, чийто единствен талант е в ръцете на личния им гримьор? Ако е така, значи в душите ни зее огромна бездна.
Източник: standartnews.com
