Когато танцьорките от клуб Lusty Lady (Похотливата дама) превърнали заведението за еротични забавления в кооператив, установили, че не е лесно да съчетаят високите си идеали с естетическата реалност на секс търговията.
Едно от първите неща, които направили, било да изхвърлят правилата за поддържане на същата добра телесна форма, в която са били наети, както и тези за съотношението височина-тегло. В коша за боклук отишли и списъкът с "приемливите" цветове на косата, както и регулациите за това къде и колко татуировки може да си поставиш.
Днес по-едрички танцьорки, както и такива, които в бизнеса не биха определили като "красиви", са добре дошли на сцената на Lusty Lady. Което обаче създава и проблеми за близо 60-те кооператорки.
Танцьорките, представящи се със сценични псевдоними, са всякакви – високи и ниски, закръглени и слаби. Лайла Мейхем е слаба с дълга черна коса, а Синамон Роуз е по-ниска, с коса на червени кичури и тъмна кожа. Уенди танцува с чорапи до коленете и очила, докато други носят сандали и къдрави перуки. Много от тях имат по тялото си татуировки и пиърсинг.
След като през 2003г. купили клуба срещу 400 хиляди долара, те минали през бизнес курсове. "Похотливките" (Lusties), както те се наричат, потърсили помощ от други местни кооперативи като Rainbow Grocery и Good Vibrations, секс-шоп, ръководен от жени. Много бързо били изучени основните правила и трикове за управление на кооператив, създадени били седем комисии за надзор на такива наглед досадни, но важни елементи като застраховането, лицензирането, финансовите операции, правния статут и връзки с медиите.
Всички нови предложения – от промяната в управлението до купуването на нови килими – се нуждаят от одобрението на всички кооператори и борда на директорите. Всеки служител – танцьорка или поддържащ персонал – има правото да внася предложения, а решението се взема от мнозинството след гласуване с бюлетини.
Декларацията на кооператорите, че премахват йерархията, създава трудности във вземането е прилагането на решенията.
"Трудно е, защото избираме хора да прилагат нашите стандарти за танцуване, преди изобщо да решим какви са тези стандарти. С правилата за хигиената е далеч по-лесно", споделя Лили Марлен, бивша танцьорка в клуба, участвала в първите месеци на прехода от частна към кооперативна собственост.
Танцьорките обаче са се научили да предприемат една спрямо друга дисциплинарни наказания благодарение на нова политика на мониторинг и оценка на представянето. Всяка седмица те се оценяват една друга според общото впечатление, заиграване с клиента и доколко го гледат в очите.
Първите години на самоуправление са били най-трудни. "В добър ден се чувстваш като в "Питър Пан", а в лош – като в "Повелителят на мухите". Можехме да правим каквото си искаме, но и нямаше кой да ни каже какво трябва да направим", допълва Лили Марлен.
Едно от първите неща, които направили, било да изхвърлят правилата за поддържане на същата добра телесна форма, в която са били наети, както и тези за съотношението височина-тегло. В коша за боклук отишли и списъкът с "приемливите" цветове на косата, както и регулациите за това къде и колко татуировки може да си поставиш.
Днес по-едрички танцьорки, както и такива, които в бизнеса не биха определили като "красиви", са добре дошли на сцената на Lusty Lady. Което обаче създава и проблеми за близо 60-те кооператорки.
Танцьорките, представящи се със сценични псевдоними, са всякакви – високи и ниски, закръглени и слаби. Лайла Мейхем е слаба с дълга черна коса, а Синамон Роуз е по-ниска, с коса на червени кичури и тъмна кожа. Уенди танцува с чорапи до коленете и очила, докато други носят сандали и къдрави перуки. Много от тях имат по тялото си татуировки и пиърсинг.
След като през 2003г. купили клуба срещу 400 хиляди долара, те минали през бизнес курсове. "Похотливките" (Lusties), както те се наричат, потърсили помощ от други местни кооперативи като Rainbow Grocery и Good Vibrations, секс-шоп, ръководен от жени. Много бързо били изучени основните правила и трикове за управление на кооператив, създадени били седем комисии за надзор на такива наглед досадни, но важни елементи като застраховането, лицензирането, финансовите операции, правния статут и връзки с медиите.
Всички нови предложения – от промяната в управлението до купуването на нови килими – се нуждаят от одобрението на всички кооператори и борда на директорите. Всеки служител – танцьорка или поддържащ персонал – има правото да внася предложения, а решението се взема от мнозинството след гласуване с бюлетини.
Декларацията на кооператорите, че премахват йерархията, създава трудности във вземането е прилагането на решенията.
"Трудно е, защото избираме хора да прилагат нашите стандарти за танцуване, преди изобщо да решим какви са тези стандарти. С правилата за хигиената е далеч по-лесно", споделя Лили Марлен, бивша танцьорка в клуба, участвала в първите месеци на прехода от частна към кооперативна собственост.
Танцьорките обаче са се научили да предприемат една спрямо друга дисциплинарни наказания благодарение на нова политика на мониторинг и оценка на представянето. Всяка седмица те се оценяват една друга според общото впечатление, заиграване с клиента и доколко го гледат в очите.
Първите години на самоуправление са били най-трудни. "В добър ден се чувстваш като в "Питър Пан", а в лош – като в "Повелителят на мухите". Можехме да правим каквото си искаме, но и нямаше кой да ни каже какво трябва да направим", допълва Лили Марлен.
Източник: dnevnik.bg