Параноята е много по-разпространена сред хората без по-сериозни психични проблеми, отколкото може да се предположи, съобщи сайтът здраве.bg. Резултатите от ново изследване показват, че около 1/3 от нас често изпитват силен страх от преследване или чувство за заплаха - усещанията, за които няма никакви конкретни причини.
Изследването, проведено от група учени от Института по психиатрия в Кралския колеж в Лондон под ръководството на Даниел Фриймън, се смята в научните среди за особено достоверно, тъй като то се базира на реакциите на хората, получени в хода на лабораторен експеримент, а не на отговорите на въпроси, които често водят до погрешни изводи.
Всички участници са били поставени в условия на виртуална реалност: 4-минутно пътуване във вагон от лондонското метро между две станции. Вагоните са били пълни с аватари - фигури, създадени от компютъра, които са дишали, гледали през прозорците, четели вестници или са се усмихвали.
Но въпреки тяхното неутрално отношение към самите участници в експеримента (т.е. те не са демонстрирали нито враждебност, нито дружелюбност), всеки един от участниците ги е интерпретирал по някакъв свой начин.
У 40% от тях са се проявили параноични реакции - хората са заподозрели сексуални намерения, желание за кражба или потенциална терористична опасност.
Според д-р Фриймън, параноичната реакция е напълно в реда на нещата за някои хора, но неочаквано за толкова много.
Усещането за преследване най-често е било показано от тези, които са били обезпокоени и разтревожени преди началото на експеримента, както и сред хората с ниска самооценка.
"Безпокойствата по повод на други хора са толкова широко разпространени, че те вече са неразделна съставна част от човешката личност. Но едва ли някой е очаквал, че при почти половината от нас безпокойството ще преминава в параноя", отбелязва Фриймън, цитиран от Би Би Си.
Изследването, проведено от група учени от Института по психиатрия в Кралския колеж в Лондон под ръководството на Даниел Фриймън, се смята в научните среди за особено достоверно, тъй като то се базира на реакциите на хората, получени в хода на лабораторен експеримент, а не на отговорите на въпроси, които често водят до погрешни изводи.
Всички участници са били поставени в условия на виртуална реалност: 4-минутно пътуване във вагон от лондонското метро между две станции. Вагоните са били пълни с аватари - фигури, създадени от компютъра, които са дишали, гледали през прозорците, четели вестници или са се усмихвали.
Но въпреки тяхното неутрално отношение към самите участници в експеримента (т.е. те не са демонстрирали нито враждебност, нито дружелюбност), всеки един от участниците ги е интерпретирал по някакъв свой начин.
У 40% от тях са се проявили параноични реакции - хората са заподозрели сексуални намерения, желание за кражба или потенциална терористична опасност.
Според д-р Фриймън, параноичната реакция е напълно в реда на нещата за някои хора, но неочаквано за толкова много.
Усещането за преследване най-често е било показано от тези, които са били обезпокоени и разтревожени преди началото на експеримента, както и сред хората с ниска самооценка.
"Безпокойствата по повод на други хора са толкова широко разпространени, че те вече са неразделна съставна част от човешката личност. Но едва ли някой е очаквал, че при почти половината от нас безпокойството ще преминава в параноя", отбелязва Фриймън, цитиран от Би Би Си.
Източник: zdrave.bg