Вярно е, че на умряло Дуче нож не бива да се вади, но оставката на Румен Петков просто не може да бъде заобиколена с мълчание. Самият той побърза да намекне колко щастливи щели да бъдат някои.
Сигурно се надява да бъде разбран така: след него ще настъпи потоп, от осиротяването на МВР ще спечелят "лошите"- онези, срещу които той досега така самоотвержено се е борил.

Ето сега организираните престъпници и оперативно интересните лица ще си отдъхнат, явно се опитва да ни внуши човекът, чието чувство за хумор със сигурност е изнервило сподвижниците му поне толкова, колкото разкритията за скандалите в повереното му ведомство.

И с какво ще запомним ситуацията, която спокойно може да се нарече " народът срещу Румен Петков" (ако се съди по рядко единодушните обществени настроения)?

Зависи каква мерна система приложим. По липса на специална единица за арогантност да приложим простичкия метод на отзвука у нас и по света. И особено по света. Защото в това отношение г-н Петков постигна ефект в предизвикването на международни реакции, на който дори изобретателите на "българския чадър" могат да завидят.

От кандидата на демократите за президент на САЩ Барак Обама, до европейския бюрократ номер едно Барозу, от ББС, до "Таймс", "Ню Йорк таймс" и "Файненшъл таймс"- сензационно ни обърнаха внимание.

Комплексарският ни възглас "и ний сме дали нещо на света" се изроди в такава "презентация" на политически непукизъм и неадекватност, че успяхме да впечатлим света със съвместяването на несъвместимото - да си член на демократичната общност и едновременно с това да се държиш като кръстоска между Пиночет, Чарли Чаплин и Никита Хрушчов.

Не е лесно, да накараш да те уважат с дописка трите споменати горе "таймса". Но ние успяхме. И какво, нали уж нямало лоша реклама, важно било да се говори за нас!

Щом е така, да благодарим на изпроводяк на другаря Петков, който направи така, щото за България да се разчуе.

Но това не е всичко. Той може още. Нали обеща серия от съдебни дела срещу клеветници, някои от тях с европейски адрес. Криво седя и падна.

Сега право ще съди. И защо не, кривосъдието у нас няма да е голяма изненада.
Иво Инджев, Mediapool