Тази стилна играчка наистина е в състояние да се открои сред тълпата, въпреки че се отнася към изключително конкурентна ниша сред мобилните телефони - флипове без операционна система. Строг, но не и скучен дизайн, приятен материал на корпуса, поддръжка на 3G и прочие екстри - поне това е първото ни впечатление от Nokia 6555. Донякъде те се оправдават, донякъде - не. Да видим защо и къде са силните и слабите му страни.
Още докато вадите телефона от кутията, ще се изненадате приятно от теглото му. Ако си позволим аналогията с Nokia 6500 Slide, който по размери е изненадващо малък - и същевременно доста тежък заради металния корпус и изобилието от функции, тук нещата са точно обратни: 6555 е по-базов, за сметка на това много по-лек (97-те му грама го правят удобен за носене дори в джоба на ризата). Това впрочем не го прави орязан - освен с теглото си 6555 има доста неща, с които да се гордее. А и все пак аналогиите с 6500 Slide не са напълно коректни - говорим за апарати с коренно различна насоченост.
Истинското предимство на Nokia 6555 пред аналозите му в тази категория е стилът - в конструктивен и чисто дизайнерски аспект. Първото, което няма как да не забележите, е способността на телефона да се разгъва почти на 180 градуса, като в разтворено състояние постига почти изцяло равна повърхност. Не че това е първият опит въобще - и на Nokia конкретно: старичкият бюджетен 2650 също се отличаваше с подобна конструкция, но в него акцентът беше върху вътрешната повърхност. Тук гладка е външната част на корпуса с цепка между двете половинки около 1 мм, което прави телефона доста атрактивен отвън. За това допринася и цветовата гама на корпуса, която приятно радва окото. Нашият тестов екземпляр беше с черен корпус и лъскави сребристи вставки, разделени с тънък хромиран ръб, какъвто има и около екрана и клавиатурата. Недостатък обаче на всички варианти е гланцираната външна повърхност, която му придава донякъде имидж на по-скъп апарат, за сметка на което се зацапва с пръстови отпечатъци за отрицателно време.
Телефонът е сравнително дебел, но това в случая не пречи, тъй като той стои удобно в дланта, а и свръхтънките флипове извън RAZR са привилегия на доста по-скъпите имиджови модели.
Рядко при отварянето на телефона е от значение удобството при разговор, но в случая с 6555 това е едно от лесно доловимите му предимства. Въпреки че съвременните телефони са с достатъчно чувствителни микрофони, за да не зависят особено от разстоянието, ъгълът на разтваряне се допълва отлично от леко удебелената долна част на телефона, която донякъде напомня добрия стар Motorola RAZR). Освен това при отваряне и затваряне половинките на корпуса опират в гумени вставки, така че няма доста дразнещия тракащ звук, за който потребителите на флипове се сещат с не особено позитивни чувства.
Изобщо личи, че в изработката на корпуса на Nokia 6555 е вложено доста дизайнерско усилие - в случая то е присло в жертва и всякакви управляващи бутони на предния панел под външния дисплей - до него има само лого на Nokia и обективът на камерата. Външният дисплей е с резолюция 128х160 пиксела и е доста трудно различим на ярка светлина, реално това е типичен CSTN с добре познатите му недостатъци. В интерес на истината, той най-добре показва прехваления от Nokia аналогов часовник в стендбай режим - и за всеобща изненада и по време на разговор.
По отношение на вътрешния дисплей впечатленията са коренно противоположни - той изглежда качествен, разполага с резолюция 240х320 пиксела с 16 млн. цвята и е отлично четим и под пряко слънце. Единственото, което не му достига, е диагонал - щеше да е добре Nokia да бяха жертвали иначе доста симпатичната окантовка за допълнителни десети от инча, за да добавят още малко видим размер към наличните 2.0 инча. Въпреки предимствата си вътрешният екран е твърде малък и това особено пречи при четене на миниатюрни надписи.
От дясната страна на долната половина има два конектора - 2.5 мм изход за слушалки и гнездо за зарядното. Отдясно е разположен microUSB портът. Регулаторът на силата на звука и бутонът за камерата не са сред най-удобните - те се намират на дясната страна на горната част на корпуса. При разговор регулирането на силата на звука е видимо неудобно - поне за тези, които предпочитат да държат телефона с лявата ръка. И все пак, горната половина е прекалено тънка и лека, за да можете да натискате тези бутони стабилно и уверено. Що се отнася до камерата… твърде неудобно разположение, вече сме привикнали прекалено към доказалото се разположение на бутона за камерата долу вдясно по корпуса, така че при снимане в пейзажна ориентация усещането да е като в стандартните цифрови "сапунерки".
Клавиатурата е определено добре конструирана и ергономията й е повече от отлична - широк удобен навигационен бутон, достатъчно далеч един от друг бутони за приемане и отхвърляне на обаждане и два софтуерни клавиша, големи цифрови бутони с отлична чувствителност при натискане. Рядко подобни качества се срещат в апарати от този ценови сегмент, въпреки че с такива разполагаше и най-близкият предтеча на този модел - Nokia 6131. Това обаче, което прави 6555 с пъти по-добър, е стабилната и равномерна бяла подсветка на клавиатурата, която е отлично четима. Единственото, което леко дразни, е отсъствието на каквито и да е тактилни разлики на бутоните един от друг (липсва традиционната улесняваща "сляпото" набиране издатина върху цифрата 5, а самата повърхност на бутоните е равна). Впрочем, с това се привиква, макар че най-вероятно SMS ще пишете винаги с поглед в клавиатурата…
Като платформа Nokia 6555 използва "класическия" Series 40 3rd Edition. Познато, удобно и изтъркано от употреба практически навсякъде. За сметка на това Series 40 по скорост бие многократно Series 60, масово използвана в смартфоните на фирмата. Допълнителните приложения не са кой знае какво, ето най-значимото:
Каталози (за покупка и изтегляне на нови приложения за телефона)
Конвертор (на валути, английски/европейски мерни единици, както и настройваема от вас опция - например можете да зададете в нея индекса Dow Jones)
Мениджър на презентации
Часови зони
Yahoo! Go
Opera Mini (най-добрия Интернет браузър, който сме виждали; любопитно, но той не замества стандартния доста по-нефункционален браузър)
Игри: Golf Tour, Rally 3D, Soccer 3D, Sudoku (ура!)
За приложенията можете да използвате вградената памет, но тя е доста оскъдна - 30 мегабайта. Телефонът не се доставя с карта с памет (microSD), но не е проблем да я купите от който и да е магазин. Поддържат се до 4GB, които би трябвало да са напълно достатъчни. Впрочем поради масовото азпространение в телефоните именно този тип карти поевтиняха изключително много. Прилична 4GB карта без проблем може да се намери за 50-60 лева, тези по 2GB са дори още по-евтини (MicroSD Transcend). Слотът за картата е под батерията, което за съжаление изключва замяната й при работещ телефон.
Като комуникационни възможности телефонът е приемлив - поддръжка на EDGE и 3G, Bluetooth 2.0, да не забравяме и microUSB конектора за свързване към компютър.
Камерата на 6555 обаче издава бюджетната му ориентация. Не че за този тип потребители, които ще се спрат на този модел, камерата е особено потребна, но поне Nokia да бяха проявили любезността да се спрат на 2-та мегапиксела… да не ви е срам да показвате снимките на нещо извън самия телефон. Е, мнозина така или иначе презират камерите в мобилните телефони, така че може би и това да не е особен недостатък? Не, все пак каквото и да си говорим, според нас Nokia са се поувлекли, орязвайки сензора само до 1.3 мегапиксела.
И за слушане на музика телефонът не е особено подходящ. Радио отсъства, буксата не е за 3.5 мм жак за слушалки, така че ще ви трябва допълнителен адаптер, а и качеството на звука е, меко казано, съмнително. Има екуалайзер, но според нас той е направо излишен при такива звукови характеристики. Чудеса с него няма да постигнете, така че…
Разговорното време е сравнително приятно: 6.5 часа, плюс 300 часа стендбай. Тези препоръчителни стойности в реалността се превръщат в доста разочароващите 2 дни средна употреба - основно за разговори, SMS, епизодични снимки и видеозаписи, с абсолютно изключен Bluetooth. Възможно е при вас резултатите да са различни, нашият екземпляр видимо беше употребяван, а нямахме на разположение резервна батерия за допълнително тестване. Сглобката също не е идеална - само за седмица се появи луфт при капачето на батерията, въпреки че може и вината да си е наша, заради честото вадене на картата с памет. Самото капаче впрочем е сравнително здраво - а същевременно се отваря без особено усилие.
Ако трябва да се опитаме да посочим евентуалната целева аудитория на този телефон, няма да се затрудним особено - преди всичко той е за хора, които не се нуждаят от особени екстри, но държат на надеждност, приятен външен вид и сравнително качествена изработка. Със сигурност няма да си вземете Nokia 6555, ако сте изпълнителен директор на банка или депутат, но за чиновник от средния ешелон, който не държи чак пък толкова на престижа на аксесоарите си, но и нелишен от усет за стил, това е чудесен вариант. Целенасочено акцентираме върху категорията "офис-служител" - телефонът е твърде далеч от качествената мултимедия от какъвто и да е вид, докато сравнително строгият му дизайн го прави добър "офисен играч". Реално основните почитатели на Nokia 6555 ще са дамите, доколкото само черният модел може да мине за мъжки апарат.
Цената също е сред силните страни на този телефон - за 350-450 лева въпреки сравнително слабата функционалност получавате сравнително стилен дизайн, който поне за известно време ще удържи телефона в средната ценова категория и ще му осигури относително продължителен живот в неговата пазарна ниша.
Ако споменем предшествениците като евентуални варианти, безспорно най-близкият роднина по бащина линия е доста популярният преди време 6131. Той и сега е достъпен в много магазини на крайно прилична цена - при упорито търсене можете да го откриете дори за 150 лв., срещу което получавате практически същата функционалност - разбира се, без 3G и с по-стар фърмуер. Ако сте с ограничен бюджет и 3G поддръжката не е първата ви грижа, той е нелош избор, но шансовете да откриете запазен екземпляр са сравнително ниски. Другият алтернативен и доста добър вариант е Nokia 6267 - с много по-прилична камера (2 мегапиксела), по-голям дисплей (2.2 инча), радио и много удобен плеър, така че ако дизайнът и размерите не са от такова значение, но пък държите на мултимедията и 3G, той е оптималният избор. Някъде тук би трябвало да споменем и Nokia 6290, който обаче е смартфон; иначе той до голяма степен дублира 6267 с 2-мегапикселната си камера, 2.2-инчов вътрешен дисплей, 3G, радио, microSD с възможност за hotswap и прочие екстри. Той е по-тежък и по-скъп (около 500 лв.). Кой от тях ще изберете, зависи основно от предпочитанията ви към функционалността. Лично ние донякъде симпатизираме на 6267 - заради добрия баланс от функционалност и цена, но в крайна сметка преценката е ваша.
Дали 6555 има силни конкуренти от други производители? Не че въобще отсъстват, но и не изобилстват стилните телефони с относително слаба функционалност в тази категория. Може би най-близо е Sony Ericsson Z750 - стилен и с огледален корпус, почти идентични вътрешен ивъншен дисплей. Той обаче е малко по-скъп, работи само с M2 карти с памет, има радио и 2MP камера (плюс Bluetooth с A2DP). Някъде в този клас, но с по-висока цена, е и Motorola KRZR K3, който блести с тънък дизайн (16 мм дебелина) и стабилна метална клавиатура. В случай че попаднете на някой от малобройните у нас екземпляри на Fly SX220, той пък е още по-бюджетно решение - едновременно тънък и евтин, с много приличен 2.2-инчов дисплей, microSD слот и дори може да се използва за пренос на данни в режим Mass Storage. Плюс това разполага и с 2-мегапикселна камера. У нас обаче тези модели са редки като птиците додо, така че не разчитайте особено на подобен късмет.
Ако трябва да теглим чертата и да обобщим предимствата и недостатъците на Nokia 6555, за съжаление последните надделяват - освен ако дизайнът не е uber alles за вас. Липсата на мултимедия е твърде осезаема, така че ако не сте готови да се примирите с отчайващата 1.3-мегапикселна камера и посредствения звук, по-добре е да си подберете някой аналог с по-добра функционалност. Освен ако по някаква незнайна причина не сте сред почитателите на "аналоговия" часовник, който изглежда остава основният акцент на този модел. Иначе почти всяка от силните му страни можете да откриете и в по-евтини представители на продуктовата гама на финландците, да не говорим пък за аналозите от другите играчи на този пазар.
Още докато вадите телефона от кутията, ще се изненадате приятно от теглото му. Ако си позволим аналогията с Nokia 6500 Slide, който по размери е изненадващо малък - и същевременно доста тежък заради металния корпус и изобилието от функции, тук нещата са точно обратни: 6555 е по-базов, за сметка на това много по-лек (97-те му грама го правят удобен за носене дори в джоба на ризата). Това впрочем не го прави орязан - освен с теглото си 6555 има доста неща, с които да се гордее. А и все пак аналогиите с 6500 Slide не са напълно коректни - говорим за апарати с коренно различна насоченост.
Истинското предимство на Nokia 6555 пред аналозите му в тази категория е стилът - в конструктивен и чисто дизайнерски аспект. Първото, което няма как да не забележите, е способността на телефона да се разгъва почти на 180 градуса, като в разтворено състояние постига почти изцяло равна повърхност. Не че това е първият опит въобще - и на Nokia конкретно: старичкият бюджетен 2650 също се отличаваше с подобна конструкция, но в него акцентът беше върху вътрешната повърхност. Тук гладка е външната част на корпуса с цепка между двете половинки около 1 мм, което прави телефона доста атрактивен отвън. За това допринася и цветовата гама на корпуса, която приятно радва окото. Нашият тестов екземпляр беше с черен корпус и лъскави сребристи вставки, разделени с тънък хромиран ръб, какъвто има и около екрана и клавиатурата. Недостатък обаче на всички варианти е гланцираната външна повърхност, която му придава донякъде имидж на по-скъп апарат, за сметка на което се зацапва с пръстови отпечатъци за отрицателно време.
Телефонът е сравнително дебел, но това в случая не пречи, тъй като той стои удобно в дланта, а и свръхтънките флипове извън RAZR са привилегия на доста по-скъпите имиджови модели.
Рядко при отварянето на телефона е от значение удобството при разговор, но в случая с 6555 това е едно от лесно доловимите му предимства. Въпреки че съвременните телефони са с достатъчно чувствителни микрофони, за да не зависят особено от разстоянието, ъгълът на разтваряне се допълва отлично от леко удебелената долна част на телефона, която донякъде напомня добрия стар Motorola RAZR). Освен това при отваряне и затваряне половинките на корпуса опират в гумени вставки, така че няма доста дразнещия тракащ звук, за който потребителите на флипове се сещат с не особено позитивни чувства.
Изобщо личи, че в изработката на корпуса на Nokia 6555 е вложено доста дизайнерско усилие - в случая то е присло в жертва и всякакви управляващи бутони на предния панел под външния дисплей - до него има само лого на Nokia и обективът на камерата. Външният дисплей е с резолюция 128х160 пиксела и е доста трудно различим на ярка светлина, реално това е типичен CSTN с добре познатите му недостатъци. В интерес на истината, той най-добре показва прехваления от Nokia аналогов часовник в стендбай режим - и за всеобща изненада и по време на разговор.
По отношение на вътрешния дисплей впечатленията са коренно противоположни - той изглежда качествен, разполага с резолюция 240х320 пиксела с 16 млн. цвята и е отлично четим и под пряко слънце. Единственото, което не му достига, е диагонал - щеше да е добре Nokia да бяха жертвали иначе доста симпатичната окантовка за допълнителни десети от инча, за да добавят още малко видим размер към наличните 2.0 инча. Въпреки предимствата си вътрешният екран е твърде малък и това особено пречи при четене на миниатюрни надписи.
От дясната страна на долната половина има два конектора - 2.5 мм изход за слушалки и гнездо за зарядното. Отдясно е разположен microUSB портът. Регулаторът на силата на звука и бутонът за камерата не са сред най-удобните - те се намират на дясната страна на горната част на корпуса. При разговор регулирането на силата на звука е видимо неудобно - поне за тези, които предпочитат да държат телефона с лявата ръка. И все пак, горната половина е прекалено тънка и лека, за да можете да натискате тези бутони стабилно и уверено. Що се отнася до камерата… твърде неудобно разположение, вече сме привикнали прекалено към доказалото се разположение на бутона за камерата долу вдясно по корпуса, така че при снимане в пейзажна ориентация усещането да е като в стандартните цифрови "сапунерки".
Клавиатурата е определено добре конструирана и ергономията й е повече от отлична - широк удобен навигационен бутон, достатъчно далеч един от друг бутони за приемане и отхвърляне на обаждане и два софтуерни клавиша, големи цифрови бутони с отлична чувствителност при натискане. Рядко подобни качества се срещат в апарати от този ценови сегмент, въпреки че с такива разполагаше и най-близкият предтеча на този модел - Nokia 6131. Това обаче, което прави 6555 с пъти по-добър, е стабилната и равномерна бяла подсветка на клавиатурата, която е отлично четима. Единственото, което леко дразни, е отсъствието на каквито и да е тактилни разлики на бутоните един от друг (липсва традиционната улесняваща "сляпото" набиране издатина върху цифрата 5, а самата повърхност на бутоните е равна). Впрочем, с това се привиква, макар че най-вероятно SMS ще пишете винаги с поглед в клавиатурата…
Като платформа Nokia 6555 използва "класическия" Series 40 3rd Edition. Познато, удобно и изтъркано от употреба практически навсякъде. За сметка на това Series 40 по скорост бие многократно Series 60, масово използвана в смартфоните на фирмата. Допълнителните приложения не са кой знае какво, ето най-значимото:
Каталози (за покупка и изтегляне на нови приложения за телефона)
Конвертор (на валути, английски/европейски мерни единици, както и настройваема от вас опция - например можете да зададете в нея индекса Dow Jones)
Мениджър на презентации
Часови зони
Yahoo! Go
Opera Mini (най-добрия Интернет браузър, който сме виждали; любопитно, но той не замества стандартния доста по-нефункционален браузър)
Игри: Golf Tour, Rally 3D, Soccer 3D, Sudoku (ура!)
За приложенията можете да използвате вградената памет, но тя е доста оскъдна - 30 мегабайта. Телефонът не се доставя с карта с памет (microSD), но не е проблем да я купите от който и да е магазин. Поддържат се до 4GB, които би трябвало да са напълно достатъчни. Впрочем поради масовото азпространение в телефоните именно този тип карти поевтиняха изключително много. Прилична 4GB карта без проблем може да се намери за 50-60 лева, тези по 2GB са дори още по-евтини (MicroSD Transcend). Слотът за картата е под батерията, което за съжаление изключва замяната й при работещ телефон.
Като комуникационни възможности телефонът е приемлив - поддръжка на EDGE и 3G, Bluetooth 2.0, да не забравяме и microUSB конектора за свързване към компютър.
Камерата на 6555 обаче издава бюджетната му ориентация. Не че за този тип потребители, които ще се спрат на този модел, камерата е особено потребна, но поне Nokia да бяха проявили любезността да се спрат на 2-та мегапиксела… да не ви е срам да показвате снимките на нещо извън самия телефон. Е, мнозина така или иначе презират камерите в мобилните телефони, така че може би и това да не е особен недостатък? Не, все пак каквото и да си говорим, според нас Nokia са се поувлекли, орязвайки сензора само до 1.3 мегапиксела.
И за слушане на музика телефонът не е особено подходящ. Радио отсъства, буксата не е за 3.5 мм жак за слушалки, така че ще ви трябва допълнителен адаптер, а и качеството на звука е, меко казано, съмнително. Има екуалайзер, но според нас той е направо излишен при такива звукови характеристики. Чудеса с него няма да постигнете, така че…
Разговорното време е сравнително приятно: 6.5 часа, плюс 300 часа стендбай. Тези препоръчителни стойности в реалността се превръщат в доста разочароващите 2 дни средна употреба - основно за разговори, SMS, епизодични снимки и видеозаписи, с абсолютно изключен Bluetooth. Възможно е при вас резултатите да са различни, нашият екземпляр видимо беше употребяван, а нямахме на разположение резервна батерия за допълнително тестване. Сглобката също не е идеална - само за седмица се появи луфт при капачето на батерията, въпреки че може и вината да си е наша, заради честото вадене на картата с памет. Самото капаче впрочем е сравнително здраво - а същевременно се отваря без особено усилие.
Ако трябва да се опитаме да посочим евентуалната целева аудитория на този телефон, няма да се затрудним особено - преди всичко той е за хора, които не се нуждаят от особени екстри, но държат на надеждност, приятен външен вид и сравнително качествена изработка. Със сигурност няма да си вземете Nokia 6555, ако сте изпълнителен директор на банка или депутат, но за чиновник от средния ешелон, който не държи чак пък толкова на престижа на аксесоарите си, но и нелишен от усет за стил, това е чудесен вариант. Целенасочено акцентираме върху категорията "офис-служител" - телефонът е твърде далеч от качествената мултимедия от какъвто и да е вид, докато сравнително строгият му дизайн го прави добър "офисен играч". Реално основните почитатели на Nokia 6555 ще са дамите, доколкото само черният модел може да мине за мъжки апарат.
Цената също е сред силните страни на този телефон - за 350-450 лева въпреки сравнително слабата функционалност получавате сравнително стилен дизайн, който поне за известно време ще удържи телефона в средната ценова категория и ще му осигури относително продължителен живот в неговата пазарна ниша.
Ако споменем предшествениците като евентуални варианти, безспорно най-близкият роднина по бащина линия е доста популярният преди време 6131. Той и сега е достъпен в много магазини на крайно прилична цена - при упорито търсене можете да го откриете дори за 150 лв., срещу което получавате практически същата функционалност - разбира се, без 3G и с по-стар фърмуер. Ако сте с ограничен бюджет и 3G поддръжката не е първата ви грижа, той е нелош избор, но шансовете да откриете запазен екземпляр са сравнително ниски. Другият алтернативен и доста добър вариант е Nokia 6267 - с много по-прилична камера (2 мегапиксела), по-голям дисплей (2.2 инча), радио и много удобен плеър, така че ако дизайнът и размерите не са от такова значение, но пък държите на мултимедията и 3G, той е оптималният избор. Някъде тук би трябвало да споменем и Nokia 6290, който обаче е смартфон; иначе той до голяма степен дублира 6267 с 2-мегапикселната си камера, 2.2-инчов вътрешен дисплей, 3G, радио, microSD с възможност за hotswap и прочие екстри. Той е по-тежък и по-скъп (около 500 лв.). Кой от тях ще изберете, зависи основно от предпочитанията ви към функционалността. Лично ние донякъде симпатизираме на 6267 - заради добрия баланс от функционалност и цена, но в крайна сметка преценката е ваша.
Дали 6555 има силни конкуренти от други производители? Не че въобще отсъстват, но и не изобилстват стилните телефони с относително слаба функционалност в тази категория. Може би най-близо е Sony Ericsson Z750 - стилен и с огледален корпус, почти идентични вътрешен ивъншен дисплей. Той обаче е малко по-скъп, работи само с M2 карти с памет, има радио и 2MP камера (плюс Bluetooth с A2DP). Някъде в този клас, но с по-висока цена, е и Motorola KRZR K3, който блести с тънък дизайн (16 мм дебелина) и стабилна метална клавиатура. В случай че попаднете на някой от малобройните у нас екземпляри на Fly SX220, той пък е още по-бюджетно решение - едновременно тънък и евтин, с много приличен 2.2-инчов дисплей, microSD слот и дори може да се използва за пренос на данни в режим Mass Storage. Плюс това разполага и с 2-мегапикселна камера. У нас обаче тези модели са редки като птиците додо, така че не разчитайте особено на подобен късмет.
Ако трябва да теглим чертата и да обобщим предимствата и недостатъците на Nokia 6555, за съжаление последните надделяват - освен ако дизайнът не е uber alles за вас. Липсата на мултимедия е твърде осезаема, така че ако не сте готови да се примирите с отчайващата 1.3-мегапикселна камера и посредствения звук, по-добре е да си подберете някой аналог с по-добра функционалност. Освен ако по някаква незнайна причина не сте сред почитателите на "аналоговия" часовник, който изглежда остава основният акцент на този модел. Иначе почти всяка от силните му страни можете да откриете и в по-евтини представители на продуктовата гама на финландците, да не говорим пък за аналозите от другите играчи на този пазар.
Източник: tehnozona.bg
